О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1002
София, 11.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2159/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от С. Щ. Т. и П. Й. Т. , чрез процесуалния им представител адв.С. П. И. срещу решение № 11/09.01.2013 г. по гр.д.№851/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, І гр.състав.
Ответникът по касационната жалба Н. Щ. Щ., в писмен отговор подаден чрез пълномощника адв.Ф. М., оспорва жалбата.Ответницата по касационната жалба П. Щ. Щ. не изразява становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок,от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие ,срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск в размер над сумата 5 000 лв.
С обжалваното решение е отменено изцяло решение № 766/11.05. 2012 г. по гр.д.№3000/2011 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него е постановено отхвърляне на предявените от касаторите против ответниците по касационната жалба искове за обявяване нищожността на два договора за дарение на по ? ид.част от недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място], обективирани в нотариален акт от 19.08.2004 г. и в нотариален акт от 03.09.2010 г. ,като прикриващи договори за покупко-продажба и са присъдени разноски в размер на 7 261,35 лв. С втория нотариален акт е дарен и друг недвижим имот, намиращ се в [населено място], който не е предмет на настоящия спор. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че спорен по делото е въпросът дали договорите са относително симулативни, като прикриващи покупко-продажба, или представляват действителни договори за дарение, нямащи за цел прехвърляне на имота срещу продажна цена,както и че доказването е в тежест на касаторите.В тази връзка е обсъдил достоверността на представените по делото две обратни писма, съответно от 19.08.2004 г. и от 03.09.2010 г., изходящи от наследодателя на страните и от касаторката С. Т. и съдържащи изявления за възмездност на двата договора за дарение. Въззивният съд е констатирал, че в обратното писмо от 19.08.2004 г. се съдържат неверни данни относно фамилното име на касаторката и относно личната й карта . В него тя е вписана с фамилно име Т., което е получила след сключване на брак с втория касатор, но към датата на съставянето му все още не е била омъжена.Също така в писмото е цитирана датата на издаване на личната й карта 04.11.2004 г., която е близо три месеца след съставянето му.Поради това е счел същото за антидатирано. Приел е, че във второто обратно писмо е посочена като продажна цена сумата 10 000 лв., но тя се отнася за два имота обективирани в един и същ нотариален акт-процесния апартамент и имотът в [населено място], като не е уточнена продажната цена на всеки един от тях поотделно. Поради това е счел, че са привидни представените обратни писма, а не договорите за дарение.Направил е извод,че всъщност касаторите целят отхвърляне на заведения по-рано срещу тях по гр.д.№ 997/2011 г. на Пловдивския районен съд иск с правно основание чл.30 ал.1 ЗН от ответниците по касационната жалба. Настоящото производство е образувано по повод предявените от касаторите по това предходно дело инцидентни установителни искове за установяване нищожността на двата договора за дарение,като прикриващи продажби..С оглед родовата подсъдност те са изпратени по подсъдност на Пловдивския окръжен съд, чието решение е отменено с обжалваното въззивно решение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите твърдят, че са налице основания за допускане решението на въззивния съд до касационно обжалване по чл.280 ал. 1 т.1 и т.3 ГПК. Поставят процесуалноправния въпрос, относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да посочи защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не. Изразяват становище, че в противоречие с ППВС №1/1953 г. и ТР №1/04.01.2001 г. по т.д.№1/2000 г.ОСГК въззивният съд не е обсъдил направеното в отговора по исковата молба по гр.д.№997/2011 г. на Пловдивския районен съд възражение за изтекла придобивна давност в полза на касаторката С. Т., че не е изложил мотиви защо не кредитира събраните по делото доказателства,защо счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, както и че не е обсъдил приложимостта на чл. 181 ал.1 ГПК,във връзка с обстоятелството,че наследодателят на страните е починал на 05.12.2010 г.
Въпросът отразява оплакване за нарушение на процесулните правила, поради което с поставянето му не се обосновава основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Допускането на такова нарушение е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК и не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. За пълнота следва да се отбележи,че доводите на касаторите , макар и лаконично, са обсъдени от въззивния съд. Възражението за придобивна давност е направено в отговора от касаторите по гр.д.№997/2011 г. на ПРС.Впоследствие то не е заявено като обстоятелство, на което същите основават в исковата си молба и друг иск , освен този по чл.17 ал.1 вр.- чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД, предмет на разглеждане по настоящия спор. Като направено по друго дело възражението за придобивна давност не следва да бъде обсъждано.
Касаторите извеждат и материалноправните въпроси касаещи наличието или липсата на изисквания за удостоверяване датата на съставяне на обратното писмо,необходимостта от посочване в него на актуални данни на страните по прикритата сделка по документ за самоличност, необходимостта от отделно и изрично посочване в обратното писмо на продажна цена на всеки един от имотите,предмет на договорите, при положение,че общата им продажна цена е конкретизирана. Считат, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №16/09.02.2009 г. по гр.д.№2392/2007 г., ІІІ г.о, решение №453/20.06.2003 г. по гр.д.№990/2002 г., ІІ г.о., решение №925/20.10.1998 г. по гр.д.№1150/1996 г.,ІІ г.о. , представляващи казуална съдебна практика и решение № 112/26.01.2012 г. по т.д.№638/2010 г., І т.о., решение № 484/11.06.2010 г. по гр.д.№375/2010 г., ІV г.о., решение № 736/04.02.2011 г. по гр.д.№356/2010 г.,ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Относно въпросите за наличието или липсата на изисквания за удостоверяване датата на съставяне на обратното писмо и за необходимостта от посочване в него на актуални данни на страните по прикритата сделка по документ за самоличност, решението не следва да бъде допускано до касационно обжалване, тъй като въззивният съд не е изразявал становище по тях. Въпросът изведен от касатора,трябва да е поставен във връзка с мотивите на въззивния съд, обуславящи изхода на спора. Относно необходимостта от посочване на актуални данни на страните по документ за самоличност въпросът е свързан с обсъждането на представените по делото писмени доказателства.Съгласно разясненията,дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ /2009 г. ОСГТК изведеният от касатора въпрос не следва да се отнася до обсъждането на събраните по делото доказателства.
По отношение на въпроса за необходимостта от отделно и изрично посочване в обратното писмо на продажна цена на всеки един от имотите,предмет на договора, при положение,че общата им продажна цена е конкретизирана,касационният съд намира,че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, в хипотезата развитие на правото,с оглед твърдението на касаторите,че по него не е създадена съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №11/09.01.2013 г. по гр.д.№851/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, І гр.състав.
УКАЗВА на С. Щ. Т. и П. Й. Т. да внесат по сметка на ВКС сумата 1 381,35 лв. д.такса в седмодневен срок от съобщението и да представят в същия срок документ ,установяващ плащането й.В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: