5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
гр. София 19.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 370/2019 година.
Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
С определение № 150 от 02.04.2019 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснато разглеждане на молбата на Г. В. Ц. за отмяна на решението от 01.11.2018 г. по гр. дело № 14830/2017 г. на СГС /Софийски градски съд/, гражданско отделение, ІІ Б състав, с което е потвърдено решение № 59495 от 11.03.2017 г. по гр. дело № 70002/2015 г. на СРС /Софийски районен съд /, ІІ гражданско отделение, 74 състав в частта, с която на основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че Г. В. Ц. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, гр. София следните суми: 186.89 лв., главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от месец май 2012 г. до месец юли 2012 г., ведно със законна лихва за периода от 24.06.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 55.12 лв. за периода от 01.07.2012 г. до 11.06.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 35721/2015 г. на СРС, присъдени са разноски в полза на ищеца в размер на сумата 83.87 лв. и разноски, направени в заповедното производство в размер на сумата 33.50 лв.
Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, гр. София и трето лице помагач „МХ Елвеко“ ООД, гр. София не са взели становище.
Молителят твърди, че пред първоинстанционния съд, с отговора на исковата молба поискал съда да задължи ищеца и третото лице помагач да представят справки, фактури, изравнителни сметки и протоколи за отчет на индивидуални водомери и разпределители за абонатни номера 274893 и 274892, за да бъде установено, че задълженията са дублирани или се отнасят само за абонатен номер 274893, но такива доказателства не били събрани, а вещите лица представили заключения, касаещи абонатен номер 274892. В подадената молба за отмяна, като нови писмени доказателства, молителят сочи фактури за периода месец май 2012 г. до месец юли 2012 г. за абонатни номера 274892 и 274893, като поддържа, че за представянето им въззивният съд бил задължил ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Отразено е още, че ищецът бил изпълнил това свое задължение, но документите постъпили в съда по пощата на 29.10.2018 г. /след приключване на съдебното дирене/, с оглед на което не били включени в приетия доказателствения материал.
ВКС /Върховен касационен съд/ в настоящия си състав намира, че молбата за отмяна е неоснователна, поради следните съображения:
За да е осъществен фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо представените писмени доказателства да имат характеристиката на новооткрити или новосъздадени и да са от съществено значение за решаване на делото. Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдени по време на висящността на спора, които ако са били известни на съда биха обусловили други правни изводи и които са останали недоказани, поради обективна невъзможност за страната да се снабди с тези документи, въпреки проявената грижа за това. В конкретния случай въпросните писмени доказателства нямат характеристиката на новооткрити, а молителят не е обосновал и значението им за промяна на приетите от двете съдебни инстанции фактически и правни изводи, за да аргументира виждането си, че биха обусловили други решаващи мотиви, ако са били обхвани от преценката на съда. Процесните писмени доказателства са озаглавени по един и същи начин – „съобщение към фактура“ и отразяват данни за задължения към ищеца относно два апартамента – № 13 и № 14, намиращи се в [населено място],[жк], бл. , вх. . Документите /шест на брой/ са изпратени от ищеца, входирани са в СГС с № 140078 от 29.10.2018 г., приложени са към въззивното гражданско дело № 14830/2017 година и засягат период от месец май до месец юли 2012 г. Изводът, че не притежават характеристиката на новооткрити или новосъздадени доказателства се налага от следните обстоятелства:
Въпросните документи се отнасят до факти, твърдени по време на висящността на спора – още с отговора на исковата молба, ответникът е заявил, че ищецът и третото лице помагач следва да представят справки, фактури, изравнителни сметки и протоколи за отчет на индивидуални водомери и разпределители за абонатни номера 274893 и 274892, за да бъде установено, че задълженията са дублирани или се отнасят само за абонатен номер 274893. Във въззивната жалба ответникът по исковете и въззивник във второинстанционното производство е поддържал същото искане. В първоинстанционното производство въпросът за представянето на процесните документи е бил свързан с изготвянето на две експертизи – съдебно – счетоводна и съдебно – техническа, като в първото по делото заседание – 11.10.2016 г., ищецът чрез пълномощника си е заявил, че не е допустимо експертизите да изследват данни за друг абонатен номер, но същевременно е посочил, че няма възражения по доклада и няма доказателствени искания. В следващото заседание – 29.11.2016 г., с което е приключило разглеждането на спора, СРС е дал ход по същество, след като е констатирал, че не са предявени други доказателствени и процесуални искания, включително от страна на ответника, представляван от адвокат В.. Във въззивното производство ответникът по исковете е заявил искане за представяне на документи от третото лице помагач, което обаче не е поддържано в заседанието, с което е приключило разглеждането на делото – съдебно заседание от 29.10.2018 г., в което неговият представител – адвокат Е. е заявил, че няма да сочи други доказателства и няма доказателствени искания. От изложеното следва, че непредставянето на въпросните писмени доказателства не е в резултат на обективна невъзможност същите да бъдат включени в доказателствения материал. Действително процесните документи са се намирали в другата страна, но видно от изложените по – горе констатации, относно развитието на процесуалното правоотношение в двете редовни съдебни инстанции, ответната страна не е проявила процесуална активност за приобщаване на същите документи към доказателствения материал. Другата страна не е създала пречки за събирането на доказателствата доколкото ги е представила на същата дата, на която е проведено заседанието, с което са приключили устните състезания. Предвид горните съображения следва да се приеме, че не е била налице обективна невъзможност за попълване на делото с процесните доказателства. Съставът на ВКС намира, че не е налице и другата предпоставка, която е кумулативно изискуема, за да притежават писмените доказателства характеристиката на новооткрити или новосъздадени, т.е. да представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Отсъстващата в случая предпоставка засяга изискването писмените доказателства да се отнасят до факти, които ако са били известни на съда биха обусловили други правни изводи. И двете съдебни инстанции са приели по основния спорен въпрос, за кой имот се отнася претендираната стойност за топлинна енергия, че определящо за присъждане стойността на доставената топлинна енергия не е абонатния номер, а адреса на топлоснабдения имот, на който е предоставена услугата /който адрес е и в заявлението по чл. 410 ГПК, в исковата молба и в заключенията на вещите лица/, както и са приели, че вещите лица са депозирали заключения за него, за него са им представени документи за извършен отчет на измервателните уреди с подпис на потребител. При тези обстоятелства и предвид изложените твърдения в молбата за отмяна, с които не е обосновано спрямо така приетите мотиви от въззивната инстанция, а също така и от първата инстанция /чиито изводи съвпадат с тези на СГС/, значението на процесните доказателства за промяна на фактическите и правни изводи по спора, следва да се приеме, че със същите доказателства не биха се променили решаващите изводи на СГС. Исканията за представяне на въпросните доказателства молителят е поддържал, с оглед сравняване на данните по двата абонатни номера, което не засяга извода на въззивния съд за това, че определящо за присъждане стойността на доставената топлинна енергия е адреса на топлоснабдения имот, на който е предоставена услугата и който засяга процесния имот. Следователно и спрямо установената по делото фактическа обстановка за това, че топлинната енергия е била доставяна на адреса на топлоснабдения имот, описан в исковата молба, за който е предоставена услугата и за който не са изплатени дължимите суми, предмет на заповедното производство, а след това и на исковото производство, представените писмени доказателства не могат да променят приетия от СРС и СГС извод за дължимост на вземанията.
Ето защо следва да се приеме, че доказателствата, на които се позовава молителят не са нови обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна, поддържана на това основание следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. В. Ц. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 01.11.2018 г. по гр. дело № 14830/2017 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ Б състав в частта, с която е потвърдено решение № 59495 от 11.03.2017 г. по гр. дело № 70002/2015 г. на Софийски районен съд, ІІ гражданско отделение, 74 състав в частта, с която на основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че Г. В. Ц. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, гр. София следните суми: 186.89 лв., главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от месец май 2012 г. до месец юли 2012 г., ведно със законна лихва за периода от 24.06.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 55.12 лв. за периода от 01.07.2012 г. до 11.06.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 35721/2015 г. на СРС, присъдени са разноски в полза на ищеца в размер на сумата 83.87 лв. и разноски, направени в заповедното производство в размер на сумата 33.50 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: