О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1013
гр. София, 29.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 27 май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3003 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата В. Х. Ч., чрез адв. Р. Ц. срещу решение № III-15 по в.гр.дело № 39/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1768/19.11.2012 г. по гр.дело № 294/2012 г. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката против П. г. п. т. „И. В.” – С. б., [община] искове за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на жалбоподателката, извършено със Заповед № РД -1/001.2012 г. на началника на РИО Б. за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Д. на П.”И. В.” Сл. б. и за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 7800 лв. за оставането й без работа, поради уволнението за период от 6 месеца, ведно със законната лихва от прекратяване на трудовото правоотношение до окончателното изплащане.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите – 1. допустимо ли е в хода на делото и пред въззивната инстанция, която разглежда спора по същество да бъдат използвани защитни средства, представляващи фактически твърдения, свързани с изгодни за тях правни последици, като твърдените нови не изменят основанието на иска, решение в противоречие с практиката на ВКС – т.6 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, 2. за задължението на въззивния съд в случай, че счете, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно и следва да остане в сила, трябва ли в мотивите си да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя, както и да провери дали не са налице и други законови основания за отмяна на същото уволнение, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.12 от ТР № 1/17.07.201 г. на ОСГК на ВКС, 3. на кого принадлежи инициативата, субективното право да иска прекратяване на трудовото правоотношение с директора на училището – на самото училище – работодател или еднолично зависи от решението на Началника на инспектората – решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1/04.10.2010 г. на ОСГК на ВКС, 4. издадения административен акт от Началника на РИО за прекратяване на трудовото правоотношение следва ли да бъде мотивиран – да обосновава основанието за уволнение, по чия инициатива се извършва и да бъдат посочени в акта доказателствата, от които произтичат действията и правомощията на издателя на акта, обвързани с волята на представлявания, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 6/03.12.1959 г. по гр.дело № 6/59 г., решение № 313/21.07.2010 г. по гр.дело № 201/2009 г. на ВКС IV г.о., 5. има ли право еднолично, след като не е работодател по смисъла на закона Началника на РИО да определи и да избере кое от двете основания вр.чл. 328,ал.1,т.10 КТ да бъде приложена по отношение на Директорите на училища – по чл.68,ал.1 от КЗО – придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или по пар.5,ал.1 от ПЗР на КСО – ранно пенсиониране на лицата с учителски стаж, след като последиците от това негово решение са изцяло за сметка на работодателя – училището и може ли началника на РИО да определя сам по кое време от годината може да бъде извършвано уволнение на директор на училище по смисъла на чл.328,ал.1,т.10 от КТ предвид ЗДБРБ, КТ, КТД и предвид последиците и финансовата обезпеченост – обезщетения при уволнение на това основание – решен в противоречие с практиката на ВКС, 6. може ли Началника на РИО едностранно да прекрати трудовия договор на Директор на училище на осн.чл.328,ал.1,т.10 КТ при наличието на предпоставките, визирани в пар.5,ал.1 ПЗР на КСО, без да има за това инициатива и желание от страна на работодателя – училището или при хипотеза на т.нар. „ранно пенсиониране” на учителите и педагогическия персонал е само една правна възможност, която при липсата на инициатива на работодателя зависи единствено от наличието на воля на лицето, чието правоотношение се прекратява на това основание, решен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата – П. г. п. т. „И. В.”, С. б., [община], чрез директора С. С., чрез адв. Л. А. изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ вр.чл.225,ал.1 КТ.
От фактическа страна е прието, че ищцата В. Ч. е работила в П.”И. В.” С. б. на длъжността „Д.” и трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед № РД-07-01/05.01.2012 г. на осн.чл. 328,ал.1,т.10 КТ, вр.пар.5,ал.1 ПЗР на КСО, считано от 06.01.2012 г.
Прието е, че към момента на извършване на процесното уволнение ищцата е била на възраст 59 г. и 2 м. и по отношение на нея са били налице специалните условия на пар. 5 от ПЗР на КСО за ранно пенсиониране на учителите. Общите условия на чл. 68, ал. 1 от КСО за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст не са били налице.
Въззивният съд е приел, че в хода на производството е въведено ново основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение – несъобразяване на заповедта със заповед № РД-09-1590/09.09.2009 г. на Министъра на образованието, младежта и науката, което макар и да не е прието изрично като изменение на иска е обсъдено в решението. Според съда извършеното процесуално действия от първоинстанционния съд не е съобразено с правилата за преклузията и въведеното основание е недопустимо обсъдено. Прието е, че то не е единственото основание, обсъдено от районния съд, поради което решението не страда от порок.
Прието е, че спорът се свежда до въпроса – придобиването от страна на учителя на право на намалена пенсия по реда на пар.5 от ПЗР на КСО представлява ли основание за работодателя правомерно да го уволни с предизвестие по реда на чл.328,ал.1,т.10 КТ и дали това е в неговите прерогативи като работодател или е предоставено на преценката на учителя право по собствено желание да поиска прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въззивният съд е споделил изцяло при условията на чл.272 ГПК мотивите на районния съд и е приел, че първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди. С последното исковете с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са приети за основателни.
По правните въпроси:
Основателни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по п.2-ри от изложението, който съдът конкретизира както следва за задължението на въззивния съд в случаите, когато потвърждава първоинстанционното решение и предвидената възможност в чл.272 ГПК да препрати към мотивите на първоинстанционния съд да изложи свои мотиви – да направи свои фактически и правни изводи, като обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателката.
С тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.19 е застъпено становището, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжна да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните и да обоснове свои собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Това тълкуване не е изгубило сила и при действието на ГПК от 2007 г.
Правният въпрос въззивния съд е разрешил в противоречие с посоченото тълкуване. Поради това следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първи, трети, четвърти и пети правни въпроси. С въззивното решение съдът не е разрешавал поставените въпроси, съответно същите не са обусловили решаващите му правни изводи, поради което не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, по тези въпроси, без да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК – правните въпроси да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Правният въпрос, посочен в п.6-ти от изложението не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като същият касае правилността на обжалваното решение и е касационно основание за отмяна по чл.281,т.3 ГПК, което не следва да се преценява в настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № III-15/11.02.2013 г. по в.гр.дело № 39/2013 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба вх. № 4436/18.03.2013 г., подадена от ищцата В. Х. Ч., [населено място], [улица], ет.1, чрез адв. Р. Ц..
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: