О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1016
София, 27.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 599 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. А. П. и Х. А. Х., чрез пълномощника им адвокат З. С., против решение № 1551 от 26.11.2009 г., постановено по гр.д. № 1172 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 1208 от 21.04.2009 г. по гр.д. № 5875/2007 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от Д. А. П. и Х. А. Х. против П. Й. Ж. и С. Й. Р. иск за признаване за установено, че П. Й. Ж. и С. Й. Ж. не са собственици на реална част с площ от 856 кв.м. от недвижим имот, попадащ в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ и представляващ ПИ № 1430, целият с площ от 1453 кв.м., намиращ се в[населено място], землището на кв.”В.”, местност „К.” по плана на местност „М. р., Б. ч., Д.”, при посочени граници и за уважаване на предявения от П. Й. Ж. и С. Й. Р. иск за признаване за установено, че Д. А. П. и Х. А. Х. не са собственици на описания по-горе имот, идентичен с имот пл. № 2430 по ПНИ на местността, представляващ част от признат за възстановяване на наследодателя им А. Х. Й. имот с решение № 644/13.12.1999 г. на ПК-В..
Ответниците С. Й. Р., А. П. Ж. и С. П. Ж., последните две конституирани в процеса при условията на чл.120 ГПК /отм./ с оглед смъртта на П. Й. Ж., починал на 27.12.2009 г., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът е сезиран с предявен от Д. А. П. и Х. А. Х. отрицателен установителен иск, основан на твърденията, че процесният имот е част от признатото им за възстановяване като наследници на А. Х. Й. лозе от 4.024 дка с решение № 644/13.12.1999 г. на ПК-В.; същият по КП от 1987 г. е записан на Й. Ж. Г., наследодател на ответниците, но липсва валидно учредено право на ползване, изградена сграда по смисъла на закона към 1.03.1991 г. и заплащане в сроковете и по предвидения в закона ред. С определение № 9910/4.07.2008 г. към предявения иск е присъединено гр.д. № 10750/2007 г. на В. районен съд, по което С. Й. Р. и П. Й. Ж. са предявили против Д. А. П. и Х. А. Х. отрицателен установителен иск за процесния имот, основан на твърденията, че са придобили имота при условията на § 4а, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, но правото на собственост за същия е признато на наследодателя на ответниците, въпреки, че той не е бил собственик на имот, част от който да е процесния, т.е. липсва идентичност между имота, притежаван преди одържавяването с този, признат с решение на ПК и с имота, предмет на делото и не са налице предпоставките за реституция.
Въззивният съд е приел за установено, че на наследодателя на ответниците валидно е предоставено правото на ползване по ПМС № 21/31.03.1963 г. и същият е заплатил стойността на земята съгласно оценителен протокол. Въз основа на експертно заключение и свидетелски показания е направен извод, че към 1.03.1991 г. в имота е имало изградена постройка, която отговаря на критериите за сграда по смисъла на § 1в ДР ППЗСПЗЗ и чл.118-чл.125 Наредба № 5/1977 г. за ПНТСУ /отм./ – предвид свързаността на двете постройки, същите представляват едно цяло, което отговаря на изискванията за сграда за сезонно ползване и инвентар съгласно чл.177, ал.4 от Наредба № 5/1977 г. /отм./ да се състои най-малко от помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс и от помещение за складиране на инвентар. Крайният извод на съда е, че правото на ползване, учредено на наследодателя на ответниците, е трансформирано в право на собственост.
Разгледан е и отрицателния установителен иск по присъединеното дело, за което е прието, че е предявен от С. Й. Р. и П. Й. Ж. при условията на насрещен иск, като са изложени съображения, е същия е допустим, тъй като осъществяваната от С. Й. Р. и П. Й. Ж. фактическа власт и оспорване правото на собственост от страна на Д. А.П. и Х. А. Х. обуславя наличието на правен интерес, а при положение, че реституционната процедура не е приключила с издаването на заповед по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ, то отрицателния установителен иск подходяща форма за защита.
Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, като считат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представените от тях съдебни решение на ВКС и Варненския окръжен съд по въпроса какво е сграда по смисъла на изискванията на чл.177, ал.3 Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по Т. /отм./ и по смисъла на § 1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ. Приложената съдебна практика е постановена по спорове, които от фактическа страна са различни от настоящия и по тях липсва тълкуване дали ако всяко помещение има отделен вход и същите не са свързани помежду си /в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба/ се касае до три сгради от по едно помещение или до една сграда, а съответно не може да се приеме, че по поставения въпрос е налице противоречива съдебна практика, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. А. П. и Х. А. Х. отрицателен установителен иск.
Касационното обжалване следва да се допусне в частта, с която е разгледан предявения от С. Й. Р., А. П. Ж. и С. П. Ж. отрицателен установителен иск с цел преценка допустимостта на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1551 от 26.11.2009 г., постановено по гр.д. № 1172 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. А. П. и Х. А. Х. против П. Й. Ж. и С. Й. Р. иск за признаване за установено, че П. Й. Ж. и С. Й. Ж. не са собственици на реална част с площ от 856 кв.м. от недвижим имот, попадащ в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ и представляващ ПИ № 1430, целият с площ от 1453 кв.м., намиращ се в[населено място], землището на кв.”В.”, местност „К.” по плана на местност „М. р., Б. ч., Д.”.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1551 от 26.11.2009 г., постановено по гр.д. № 1172 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Варна в частта, с която е уважаван предявеният от С. Й. Р., А. П. Ж. и С. П. Ж. иск за признаване за установено, че Д. А. П. и Х. А. Х. не са собственици на описания по-горе имот, идентичен с имот пл. № 2430 по ПНИ на местността, представляващ част от признат за възстановяване на наследодателя им А. Х. Й. имот с решение № 644/13.12.1999 г. на ПК-В..
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 59.65 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: