Решение №1017 от 39742 по гр. дело №120/120 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                          
 
                                                     Р Е Ш Е Н И Е
                                                                   
                                                         № 1017
 
                                                     гр.София 21. 10. 2008г.
 
                                               В  ИМЕТО НА НАРОДА
 
       Върховният касационен съд на Република България ,Трето гражданско отделение ,в съдебно заседание на  шестнадесети октомври  през две хиляди и осма година в състав:
 
                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
                                               ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА  ДИМИТРОВА
                                                                  СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
 
при участието на секретаря Виолета Петрова  в присъствието на прокурора …………………………..      изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 120 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на М. К. С. против решение № 308 от 31.10.07г.по гр.дело № 562/07г.на П. окръжен съд. С него е обезсилено решение № 57 от 27.03.07г.по гр.дело № 5844/06г.на П. районен съд в частта му,с която е признато за установено по отношение на М. З. С. ,че М. К. С. е собственик на 1/10 ид.ч.от УПИ,представляващ дворно урегулирано място с площ от 390 кв.м.,находящо се в строителните граници на с. К. дол,община П. ,ул.”О”№ 21 и означено по скица като парцел **** в кв.32 по плана за регулация и застрояване на с. К. дол ,заедно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 40 кв.м., и в тази му част производството по делото е прекратено.
В частта,с която е отхвърлен искът да бъде признат за нищожен нотариален акт № 91,т.ІV,рег. № 1*,дело № 644 от 2005г.първоинстанционното решение е влязло в сила.
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – чл.218б ал.1 б.”в” от ГПК/отм./Моли решението да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът по касационната жалба М. С. моли решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството въззивният съд е приел,че искът е недопустим поради липса на правен интерес. При наличието на данни по делото,че ищцата не е във владение на процесния имот,а същият се намирал във фактическата власт първоначално на ответника,а впоследствие на приобретателя по сделката,оформена с нот.акт № 13/06г.,е направен извод,че ищцата няма правен интерес от установителен иск,тъй като може да защити правата си с осъдителен,който съдържа в себе си и установяването на легитимацията й като собственик.
Касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на решението въззивният съд е приложил правилно материалния закон. При условията на чл.188 ал.1 от ГПК е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти поотделно и в тяхната зависимост,като е направил обосновани и логични изводи. Не се допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Необходимата предпоставка за предявяване на установителен иск по чл.97 от ГПК е наличността на правен интерес от търсената по този ред правна защита,а такъв в случая не е налице. Ищцата М. С. касатор в настоящото производство е предявила положителен установителен иск за собственост на 1/10 ид.част от процесния недвижим имот срещу ответника М,който е бил в имота към момента на предявяване на иска. На 10.10.06г.- след подаване на исковата молба,но преди вписването й,чрез покупко-продажба,оформена с нот.акт № 13,том V,рег. № 3*,дело № 726 /06г.е прехвърлил имота на трето лице-купувача Д. Д. ,който понастоящем владее имота. Правилна е констатацията на въззивния съд,че ищцата би могла да защити правото си на собственост на 1/10 ид.ч.от УПИ * в кв.32 по плана на с. К. дол,община П. и жилищната сграда в него по реда на чл.108 от ЗС,не и с установителен иск по чл.97 ал.1 от ГПК,каквато е заявената от нея претенция,защото
От изложеното се налага изводът,че обжалваното решение не е постановено в нарушение на материалния закон,съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано,поради което и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ следва да бъде оставено в сила.
. Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 308 от 31.10.07г.,постановено по гр.дело № 562/07г.на П. окръжен съд.
Решението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 

Scroll to Top