О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1018
София, 31.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 6626/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.М.Д. – пълномощника на Д. П. М. и Т. А. М., против въззивно решение № 1409/ 8.07.2013 г., постановено по гр.д. № 4683/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 7238/04. 11. 2012 г. по гр. д. № 11404/2010 г. на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне по предявените искове.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Основното оплакване е, че въззивният съд неправилно е преценил предмета на иска с оглед уточнението, направено пред него с молба от 15.05.2013 г., с което се въвеждат нови факти и ново искане, т.е. прави се изменение на иска като се предявява нов иск. Съобразно именно тази молба е преценил предмета на делото като иск предявен по чл.26, ал.1 вр. с чл.152 ЗЗД и е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск – чл.29, ал.1 ЗЗД, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е приложил разпоредбата на чл.270, ал.3, пр.2 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси – Недопустимо ли е съдебното решение, когато първоинстанционният съд се е произнесъл по спора въз основа на фактите и обстоятелствата, въведени с исковата молба, като е дал квалификация на предявеният иск различна от тази на въззивният съд, тогава когато новата правна квалификация е дадена от въззивният съд в резултат на уточнение и изменение на иска, допуснато от въззивната инстанция;В горния случай допустимо ли е връщането на делото за ново разглеждане на спора от първоинстанционният съд, доколкото правната квалификация е дадена от въззивният съд, при направеното от страната и допуснато от съда изменение на предявеният иск;Допустимо ли е пред въззивният съд да се променят както обстоятелствата, посочени в исковата молба, които определят квалификацията на иска, така и направеното искане;Допустимо ли е това изменение да се прави при ограничението на правомощията на страните пред въззивната инстанция;Допустимо ли е да се изменят обстоятелствата, въз основа на които съдът е длъжен да направи правната квалификация на иска, дори ако не се изменя петитума;Следва ли въззивният съд, в случай че първоинстанционният съд е дал различна правна квалификация от тази на въззивният съд, да даде вярна правна квалификация, както и да разгледа иска по същество.Посочена и представена е съдебна практика на ВКС.
Ответника А. З. Б., действащ чрез законния си представител – майка В. В. Т., двамата представлявани от особеният представител П. А. представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК ,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховния касационен съд, Четвърто отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима – подадена е от надлежни страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, в законоустановеният едномесечен срок по чл. 283 ГПК и не попада в забранителния режим на чл.280, ал.2 ГПК.
Касираното въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване тъй като са налице условията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С определение от 22.04.2013 г. въззивният съд е констатирал, че исковата молба е нередовна, не отговаря на условията на чл.127, ал.1, т.4 и 5 ГПК, защото направеното искане не кореспондира с фактите, твърдяни от ищците в процеса. Този извод е формиран въз основа анализа на извършените процесуални действия в първата инстанция, а именно : на наведените обстоятелства в исковата молба; определението, постановено по чл.140, ал.1 ГПК в което е констатирана нередовност на ИМ; уточнение, направено с молба от 31. 01. 2011 г. по фактическите твърдения относно претенцията за унищожаемост; последващо оставяне на делото”без движение” в съдебно заседание на 16. 03. 2012 г. за уточняване фактите по иска за унищожаемост; молба от 22. 03. 2012 г. с депозирано ново уточнение на иска по чл.29 ЗЗД и в края мотивите към отхвърлителния диспозитив на първостепенният акт по главно предявеният иск по чл.29, ал.2 ЗЗД, в който е посочено, че се претендира унищожаване на договора, без да се установяват елементите от фактическият състав на „измамата”, а се навеждат основания по чл.26, ал.1 ЗЗД вр. с чл.152 ЗЗД, но не се прави искане за прогласяване нищожност на сделката.Това е мотивирало въззивния съд отново да остави „исковата молба” без движение, като изпълни разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК.Такава молба е постъпила с вх. № 5444 на 15.05.2013 г., в която отново се подържа наличие на договор за заем, обезпечен с прехвърляне на собственост върху едностаен апартамент с н.а. № 169, т.01, рег. № 15666, н.д. № 168 от 2009 г. и се претендира прогласяване нищожността на сделката.При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо, защото не е постановено по редовна искова молба, която да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК за съответствие между обстоятелствена част и петитум и е върнал делото за ново произнасяне по предявените искове.
С Тълкувателното решение № 1/2013 от 2013 г. на ОСГКТК на ВКС е пояснено, че с чл.269, ал.1 ГПК изрично е уредено служебното задължение на въззивният съд за проверка за нищожността и недопустимостта на първоинстанционното решение.
Въззивният съд именно това е извършил – проверил е за нередовност на исковата молба, констатирал е ,че решението е недопустимо защото страда от този порок и го е обезсилил.
Във въззивната инстанция не е извършено недопустимо изменение на иска, а само е уточнено какви са твърденията на ищеца и дали се касае до недопустимост или неоснователност на иска. Въззивният съд не е преквалифицирал иска, а е констатирал, че обстоятелствената част на исковата молба, която е съобразена с уточненията, направени от ищеца в процедура по чл. 129, ал.5 ГПК не съответства на въведеното искане, което я прави нередовна. Всичко това е обусловило обезсилване на решението по главно предявеният иск за унищожаемост на продажбата. Постановеното решение при условията на евентуалност по чл.87, ал.3 ЗЗД е влязло в сила като необжалвано.
По част от въпросите, поставени в изложението и касаещи изменението на иска и процесуалната невъзможност за едновременно изменение на обстоятелствата и направеното искане съществува трайна непроменена съдебна практика – т.5 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.Въззивното решение е съобразено с разяснението на процесуалния закон, дадено с него с изключение на приложението, свързано с чл.270, ал.3, пр.1 ГПК.
Налице са условията на чл.280, ал.1, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на решението само по въпроса за приложението на чл.270, ал.3, пр.1 ГПК, а по останалите въпроси не следва да се допуска касация, защото с разглеждането на въззивният съдебен акт от ВКС няма да се допринесе за уеднаквяването на практиката по тези въпроси, тъй като е направено с цитираното по-горе Тълкувателно решение.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1409 /08.07.2013 г., постановено по гр.д. № 4683 /2012 г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на Д. П. М. и Т. А. М. , при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по приложението на чл.270, ал.3, пр.3 ГПК.
УКАЗВА на Д. П. М. и Т. А. М. да внесат по сметка на ВКС държавна такса 30 лв.в едноседмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение и да представят в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: