Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
гр. София 19.09.2019 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 8 април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 2499 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата Е. А. К., чрез адв.Д. К. срещу решение № 95/12.03.2018г. по в. гр. дело № 126/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение от 29.12.2017 г. на Районен съд гр.Панагюрище по гр.дело № 321/2017 г., с което е възложено упражняването на родителските права по отглеждането и възпитанието на детето С. И. В. и на детето И. И. В. на бащата и законен представител И. И. В., определено е местоживеене на всяко от децата местоживеенето на бащата И. В., определен е режим на лични контакти на Е. А. К. с всяко от децата – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в съботния ден до 17.00 часа в неделния ден, както и един месец през лятото, когато бащата И. В. не е в платен годишен отпуск, осъдена е Е. А. К. да заплаща на всяко от децата месечна издръжка в размер на 115 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на основния, обуславящи изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва при просрочие на съответната месечна вноска. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.Според жалбоподателката при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е произнесъл въз основа на всички събрани по делото доказателства, като е игнорирал обремененото съдебно минало на ищеца, което е видно от справката за съдимост и факта, че същият не може да представи действащ трудов договор. Поддържа, че е неправилен извода на въззивния съд, че въпреки, че има данни за осъждане на ищеца и то за тежко престъпление не могат да се направят изводи, че родителските и възпитателски качества на същият са компрометирани. Сочи, че въззивният съд не е взел предвид и не е обсъдил всички обстоятелства, които имат значение за произнасяне на съда по въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права спрямо децата, като не е преценил условията на живот при майката, оказване на помощ от трети лица при отглеждане и възпитание на децата, заетост на родителите и възможност да осъществяват постоянен контрол и да общуват ежедневно с децата, подход на родителите към децата, личността и моралните качества на родителите.Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск от И. И. В. се отхвърли.
Ответникът по касационната жалба И. И. В. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.59,ал.9 СК.
С обжалваното решение на Пазарджишкия окръжен съд е изменен режима на упражняване на родителските права по отношение на непълнолетната С. И. В. и непълнолетния И. И. В., определен с решение от 14.07.2004 г. по гр.дело № 68/2004 г. на Панагюрския районен съд. С последното решение упражняването на родителските права по отношение на децата С. И. В. и И. И. В. е предоставено на майката Е. А. В., съответно е определен режим на лични отношения на децата с бащата И. И. В. и последният е осъден да заплаща на всяко от децата ежемесечна издръжка, чрез тяхната майка и законен представител Е. В. в размер на 40лв. за И. В. и 50 лева за С., считано от влизане в сила на решението до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на така определената издръжка, ведно със законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска. С определение, постановено на 11.09.2013 г. по гр.дело № 397/2013 г. на Панагюрския районен съд е одобрена постигната спогодба между Е. К. и И. В., според която И. В. поел задължение да заплаща за малолетната дъщеря С. В., чрез нейната майка и законна представителка Е. К. месечна издръжка в размер на 85 лв., считано от 02.07.2013 г. и за И. В. месечна издръжка в размер на 85 лева, считано от 02.07.2013 г.
Въззивният съд е приел, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е постановено решение 14.07.2004 г. по гр.дело № 68/2004 г. на Панагюрския районен съд, че искът на И. В. за изменение на мерките относно упражняване на родителските права е основателен. С обжалваното решение упражняването на родителските права по отношение на децата С. И. В. и И. И. В. е предоставено на бащата И. И. В.. На майката Е. А. К. е определен режим на лични отношения с децата и същата е осъдена да заплаща на всяко от децата ежемесечна издръжка в размер на по 115 лв., считано от влизане на решението в сила.
Прието е, че от прекратяване на брака през 2004 г. двете деца са живели при майката, която е упражнявала родителските права, че според данните по делото през този период и двете деца не са постигнали особени резултати в училище.
Прието е също, че от една година децата живеят при своя баща, че при него са заживели по свое желание, че майката не се е противопоставила, че една година майката не е осъществявала никакъв контакт с децата, че обясненията й при изслушването от въззивната инстанция за причините за това й поведение са неубедителни. Според съда няма данни по делото и от поведението на децата е установено, че външна намеса и настройване срещу майката няма.
Въззивният съд е приел, че и двете деца учат в [населено място], поради което не се налага да пътуват, което би станало ако живеят при своята майка в [населено място].
Посочил е, че за отношенията на децата с родителите могат да се правят изводи от изслушването им и от социалния доклад, и отчасти от становищата на родителите, изразени пред въззивната инстанция, че други доказателства за тези обстоятелства не са събрани. Посочил е също, че становището на социалния работник, изготвил доклада е, че бащата притежава необходимия родителски капацитет, за да упражнява родителските права по отношение на двете деца.
Според въззивния съд налице са данни за осъждане на ищеца за тежко престъпление. Прието е, че от доказателствата по делото не могат да се направят изводи, че родителските и възпитателски качества на бащата към този момент са компрометирани. Неизпълнението на родителското задължение за издръжка, според съда е знак за отношение към децата, но като са взети предвид констатациите на социалните служби, условията, които е осигурил бащата съдът е приел, че не водят до извод, че не е в състояние да упражнява родителските права по най-добрия за децата начин. Съобразен е и факта, че от една година бащата полага непосредствените грижи за децата, че майката не участва в издръжката на децата.
Относно резултатите на децата в училище е прието, че те не са били добри през целия период, при който майката е упражнявала родителските права, че пред въззивната инстанция тя е посочила, че сина им е оставал дори и на изпит.
Прието е, че материалните условия за живот, които са осигурили и двамата родители са съпоставими, че както при майката, така и при бащата децата имат добри условия за живот. Прието е също, че от представения договор пред въззивната инстанция е установено, че макар и за определено време бащата има сравнително добре платена работа, че майката работи на две смени, като възнаграждението й е около минималното.
Въззивният съд е формирал извод с оглед на изложеното първоинстанционното решение е правилно. Приел е, че децата са вече големи – С. е почти на 17 години, а И. на почти 15 години, че тази възраст е доста трудна, но се касае за хора, които могат да правят собствени преценки, че при положение, че здравето и нормалното им развитие не са застрашени желанията им следва да бъдат зачетени, както от родителите, така и от съда. Прието е, че най-добрия интерес на децата налага изменение на мерките относно упражняване на родителските права. Изведен е извод, че първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.
Посочил е, че първоинстанционния съд се е произнесъл и по останалите въпроси относно местоживеенето на децата, режима на лични контакти и издръжката. Относно издръжката е посочил, че присъдената е под минимума към момента и че жалба от ищеца в първоинстанционното производство няма.
При тези съображения съдът е потвърдил първоинстанционното решение, като на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на районния съд.
По правния въпрос:
С решение № 331/04.07.2011 г. по гр.дело № 1649/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, според която правилото на чл.188 ГПК (от 1952 г.), а по сега действащия ГПК чл.235 предвижда изискване за обоснованост на съдебните решения – изводите на решаващия съд за обстоятелствата, които имат значение за спора (релевантните факти), да съответстват на събраните по делото доказателства. Прието е, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.
Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВКС.
По касационната жалба:
Като взема предвид разрешението на правния въпрос въззивния съд намира, че обжалваното решение е неправилно. Въззивният съд не е обсъдил релевантните за спора факти и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235,ал.2 ГПК, поради което неправилно е приложен материалния закон – чл.59,ал.9 СК. Неправилен е решаващият правен извод на въззивния съд за основателност на предявения иск с правно основание чл. 59,ал.9 СК. Съображенията за това са следните:
От приложените по делото удостоверения за раждане издадено на 08.08.2014 г. от [община] въз основа на акт за раждане № 159/05.09.2001 г. и удостоверение за раждане, издадено на 20.04.2017 г. от [община] въз основа на акт за раждане № 73/12.05.2003 г. се установява, че страните по делото – ищецът И. В. и Е. К. са родители на С. И. В. – [дата на раждане] и на И. И. В. – [дата на раждане]
С влязло в сила на 03.08.2004 г. решение от 14.07.2004 г. по гр.дело № 68/2004 г. на Панагюрския районен съд гражданският брак между страните е прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи. С решението упражняването на родителските права върху децата С. В. и И. В. е предоставено на майката Е. В.-сега с фамилно име К., като е определен режим на лични отношения на децата с бащата И. В.. Със същото решение И. В. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето С. В., чрез майката и законен представител в размер на 50 лева, а на детето И. В., чрез майката и законен представител 40 лева, считано от влизане на решението в сила.
С определение, постановено в съдебно заседание на 11.09.2013 г. по гр.дело № 397/2013 г. на Панагюрския районен съд е одобрена спогодба, постигната между Е. К. и И. В., възоснова на която последният поел задължение да заплаща месечна издръжка за всяко от децата С. и И. по 85 лв., считано от 02.07.2013 г.
От приложените по делото трудов договор № 346/15.06.2016 г. се установява, че И. В. е назначен на длъжност „Резач, горски дървен материал” във „В.” Е. [населено място] с месечно трудово възнаграждение 220 лв. на четиричасово работно време. Трудовият договор е сключен на основание чл.68,ал.1,т.2 КТ – до завършване на определена работа.
Видно от приложения граждански договор № 010/20.10.2017 г. на 20.20.2017 г. ищецът в качеството на изпълнител е сключил граждански договор с „Б. А.” О. [населено място] като възложител за извършване на работа със селскостопански машини за 2017/2018 г. Със същия договор възложителят поел задължение да заплаща месечно на ищеца-изпълнител по договора сумата 1200 лева, след приемане на извършената работа.
Установява се от приложената справка за актуално състояние на трудови договори, издадена на 01.09.2017 г. от ТД на НАП [населено място], че ищецът И. В. има прекратени три трудови договора както следва: 1. трудов договор, сключен с „В.” на 15.06.2016 г. – прекратен на 23.12.2016 г. с основно трудово възнаграждение 220 лв., 2. трудов договор, сключен с „К. и с.” на 30.07.2014 г. и прекратен на 13.10.2014 г., с месечно трудово възнаграждение 170 лева.3. трудов договор, сключен с „К. и с.” на 30.07.2014 г. и прекратен на 13.10.2014 г. с месечно трудово възнаграждение 170 лв.
Ответницата е представила трудов договор № 20053/07.09.2016 г. от който се установява, че на 07.09.2016 г. е сключила трудов договор с „Я.” АД [населено място] на основание чл.67,ал.1,т.1 КТ, вр.чл.70,ал.1 КТ – със срок за изпитване за 6 месеца, за длъжността „Опаковач”,уговорен в полза на работодателя с месечно трудово възнаграждение 420 лева и осемчасов работен ден. С допълнително споразумение към трудовия договор от 27.12.216 г. трудовото възнаграждение е изменено на 460 лева. От приложената служебна бележка изх. № 179/30.05.2017 г., издадена от „Я.” АД се установява, че за периода от време от месец септември 2016 г. до месец април 2017 г. ответницата е получила брутно трудово възнаграждение 3946.63 лв., и нетно трудово възнаграждение 3141лв. или средно месечно по 392.63 лв.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за раждане, издадено на 28.10.2011 г. от [община], въз основа на акт за раждане № 122/28.10.2011 г. ответницата Е. К. има дете от баща Й. Д. М., родено на 25.10.2011 г. – Й. Й. М..
От приложения по делото социален доклад от 21.08.2017 г. на Дирекция „Социално подпомагане” [населено място] и от приложената Характеристична справка от 22.08.2017 г., издадена от ОД на МВР [населено място], РУ [населено място] се установява, че ищецът И. В. има дете С. И. В. с ЕГН [ЕГН] от майка Н. С. С..
Видно от приложената по делото Тъжба до Районна прокуратура [населено място] от 03.10.2016г. ответницата е заявила, че ищецът И. В. не изпълнява задължението си да заплаща месечна издръжка за всяко от децата С. и И., като за периода от време за 2016 г. е заплатил само сумата 170 лева с пощенски запис от 19.09.2016 г.
Установява се от приложеното Постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.03.2017 г. на Районна прокуратура [населено място], че е прекратено досъдебно производство ДП № 322/2016 г. по описа на РУП [населено място], пр.пр.вх. № 777/2016 г. на РП [населено място], водено срещу И. И. В. за извършено престъпление по чл.183, ал.1 НК. С постановлението е прието, че ищецът не е заплатил дължимата месечна издръжка за всяко от децата С. и И. за периода от време – април, май и юни 2016 г. включително, че е приложена разписка, от която е установено, че В. е погасил цялата дължима сума за издръжка на двете деца за посочения период – сумата 510лв. Прието е, че не е доказано В. да е осъществил от субективна страна състава на чл.183,ал.1 НК и поради това воденото срещу него наказателно производство следва да се прекрати на основание чл.9,ал.2 НК – деянието, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост рег. № 311/06.07.2017 г., издадена от Районен съд гр.Панагюрище ищецът И. В. е признат за виновен с влязла в сила на 22.11.2004 г. присъда от 08.02.2002 г. по нохд № 819/2001 г. на Пазарджишкия окръжен съд за извършено престъпление по чл.116,ал.1,т.10, вр.чл.115 НК, вчл.18 НК, за това, че на 17.10.2001 г. в [населено място] направил опит умишлено да умъртви Н. Т.. Наложеното наказание е седем години лишаване от свобода, като наказанието е изтърпяно от 15.12.2004 г. до 15.09.2008 г., когато е бил освободен условно-предсрочно с изпитателен срок 1 година, 10 месеца, 29 дни.
От същата справка се установява, че с влязла в сила на 30.06.2016 г. присъда от 15.06.2016 г. по нохд № 107/2016 г. на Панагюрския районен съд ищецът В. е признат за виновен в това, че след като е осъден със съдебна спогодба да издържа свои низходящи – децата И. и С. В., съзнателно не е изпълнил това задължение в размер на повече от две месечни вноски – за периода от месец февруари 2015 г. до месец март 2016 г. включително общо в размер на 2380 лева – престъпление по чл.183,ал.1 НК. На основание чл.183,ал.1 НК, вр.чл.54 НК, вр.чл.42А, ал.2,т.1 и т.2 НК е осъден на наказание пробация с пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност на явяване два пъти седмично за срок от десет месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца, като наказанието пробация е приключило на 15.05.2017 г.
Според приложеното писмо от 22.08.2017 г., изпратено от РУП [населено място] до Районен съд [населено място] в РУ П. са заведени два заявителски материала срещу ищеца И. В.: 1. № 3103 ЗМ-33/16.02.2016 г. за извършено престъпление по чл.183,ал.1 НК, като преписката е приключена и изпратена на РП П. на 06.04.2016 г. с мнение за съд и 2. № 3103-322/15.12.2016 г. за извършено престъпление по чл.183,ал.1 НК, като преписката е приключена и изпратена на РП П. на 14.02.2017 г. с мнение за съд.
Според приложената характеристична справка от 22.08.2017 г., издадена от РУ [населено място] В. има три деца – С. В., И. В., които живеят при първата му съпруга в [населено място], общ.П.. Третото му дете живее при майка си Н. С. С. в [населено място], [улица]. Удостоверено е в справката, че в масивите на МВР има регистрирани: ЗМ № 162/2013 г. по чл.183,ал.1 НК за съзнателно неизпълнение на задължение за издръжка и ЗМ № 33/2016 г. за неизпълнение на задължение за издръжка по чл.183,ал.1 НК. В справката е отразено, че ищецът се ползва с добро име в квартала, където живее.
От приложения по делото социален доклад се установява следното:
От 02.03.2017 г. непълнолетната С. В. живее с баща си на адрес [населено място], [улица], а от 03.03.20167 г. на същия адрес живее и детето И. В..
За майката Е. К. е отразено, че същата е с постоянен и настоящ адрес [населено място] [община], че има завършено основно образование и завършен курс”Компютърна грамотност”, че работи в „Я.” АД [населено място] с трудов договор с месечен доход около 400 лв. В доклада е отразено, че майката има родено още едно дете – Й. М., че не живее с бащата на детето, не е подпомагана финансово от последния. Отразено е заявено желание на майката да полага постоянни грижи за децата С. и И..
За бащата И. В. е посочено, че има постоянен и настоящ адрес в [населено място], че има завършено основно образование и притежава свидетелство за правоспособност за работа с триони и храсторезачи, издадено от Горско стопанство П., че работи във фирма”В.” Е. [населено място] на длъжност „Резач горски дървен материал” с месечно трудово възнаграждение от 220 лева, на четиричасов работен ден. Бащата И. В. съжителства с Н. С. С., която е със завършено средно образование, работи по трудов договор на длъжност”С.” в „Я.” АД [населено място] с месечно възнаграждение около 750лв. И. В. и Н. С. имат родено дете С.. Отразено е заявено желание от бащата да полага постоянни грижи за децата С. и И..
Относно жилищните условия е отразено, че жилището, в което живеят децата към момента се намира в [населено място], [улица], вх.Б, ет.4 , ап.7, собственост на Н. С.. Същото представлява апартамент, състоящ се от всекидневна с кухненски бокс, детска стая, хол и спалня. Всекидневната е обзаведена с кухненски ъгъл, маса, столове, секция, телевизор, камина на твърдо гориво с водна риза. В кухненския бокс има кухненско обзавеждане, хладилник, пералня, микровълнова фурна, хлебопекарна, печка – готварска. Детската стая е обзаведена със спалня „Приста” и легло, бюро, скрин-2 броя, гардероб, телевизор. В тази стая спят И. В. и детето на Н. С. – С. З.. Холът е обзаведен със секция, ученическо бюро, диван-мека мебел, телевизор, маса, легло и детско легло. В тази стая спят С. В. и С. В..Спалнята е обзаведена със спалня, секция, скрин,ученическо бюро, телевизор. Дограмата в жилището е РVC, пода е паркет във всекидневната и детската стая, в другите стаи пода е циментова замазка, покрита с балатум. Жилището е електрифицирано и водоснабдено, поддържано е чисто, на етажа има баня и тоалетна по отделно.
Жилището, в което живее майката се намира в [населено място], общ.П. и представлява двуетажна къща, собственост на С. К. – брат на майката. Е. К. обитава втория етаж на къщата, който се състои от три стаи-хол, кухня и спалня. На етажа има санитарен възел.Холът в момента е в ремонт.Спалнята е обзаведена с легло, тип спалня, диван, гардероб, маса с компютър. В кухнята има кухненско обзавеждане с мивка, пералня и диван. Когато са там децата, майката споделя, че свободно обитават и двата етажа на къщата. На първия етаж живеят бабата и вуйчото на децата по майчина линия-И. К. и С. К., които оказват материална и морална подкрепа на майката. Жилището е електрифицирано, водоснабдено и е поддържано чисто.
В доклада се сочи, че през учебната 2016/2017 г. непълнолетната С. В. е ученичка в 9-ти клас в ПГИТМТ П. специалност „Лазерна и оптична техника“, че е завършила учебната година с успех среден 3.47, има допуснати 101 извинени отсъствия и 7 неизвинени отсъствия, че няма проблеми с дисциплината в училище. Детето е емоционално привързано към най-близките си хора в семейството, не поддържа части контакти с майката, обича да играе на компютър.
През учебната 2016/2017 г. Детето И. В. е било ученик в 7-ми клас в СУ”Н. Б.” в П.. Завършил е учебната година с добър успех, няма неизвинени отсъствия. През учебната 2017/2018 г. е записан в ПГИТМТ П. специалност „Минна електромеханика”. Детето е емоционално привързано към най-близките си хора в семейството, не поддържа чести контакти с майката, тренира футбол.
В доклада се сочи, че за всяко от децата има открит случай в ОЗД към ДСП П., тъй като родителите са разведени, взаимоотношенията им са влошени, че взаимно твърдят, че другият от тях не е в състояние да полага необходимите грижи за всяко от децата. Посочено е, че от 02.03.2017 г. за детето С. В. постоянни грижи полага бащата, че същото не поддържа редовно контакти с майка си, среща трудности с усвояването на учебния материал, допуснала е неизвинени отсъствия. За детето И. В. е посочено, че от 03.07.2017 г. постоянни грижи за него полага бащата, съответно същото не поддържа редовно контакти с майка си.
В доклада е отразено, че към момента на изготвянето му постоянни грижи за децата полага бащата И. В., като е отразено, че същият притежава необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитание на децата. При проведена среща с децата същите са споделили, че желаят да живеят при бащата в [населено място].
От приложеното по делото Удостоверение изх. № 160/25.10.2017 г., издадено от СУ”Н. Б.” се установява, че за периода от 15.09.2016 г. до 01.03.2017 г. средният успех на И. В. е 3.46, а по задължително избираема подготовка средният му успех е „Среден” 3. През учебната 2014/2015 г., когато И. е бил в пети клас не е полагал поправителни изпити, има четири отсъствия по уважителни причини и 1/3 по неуважителни причини, а през учебната 2015/2016 г., когато е бил ученик в шести клас е положил поправителен изпит по математика, като няма отсъствия.
Видно от приложеното Удостоверение от 06.11.2016 г. средният успех на И. В. като ученик в 8 „б” клас на ПГИТМТ [населено място] за учебната 2016/2017 г.е 3.38, през периода от 15.09.2017 г. до 06.11.2017 г. и има преобладаващ брой двойки по всички предмети.
От приложеното Удостоверение за успех и отсъствия на С. В. се установява, че като ученичка в 10”г” клас на ПГИТМТ [населено място] през учебната 2016/2017 г. същата е завършила със среден успех 3.47, а през периода 15.09.2017 г. до 06.11.2017 г. същата има среден успех 4.43.
Изслушана в съдебно заседание пред първоинстанционния съд С. В. е заявила, че желае да живее при баща си, тъй като след училище има време да излиза с приятели. Когато е живяла в [населено място] не е можела да излиза, че през цялото време е стояла в къщи, че е трябвало да домакинства, да чисти и да гледа по-малката си сестра.Твърди, че ответницата К. я е заплашвала с бой в случаите, когато не е искала да полага грижи за сестра си, че конфликти са възниквали, между С. В. и майка й, когато С. не е почистила, а е поискала да излезе. Твърди, че пред 02.03.2017 г. след поредния скандал между майка и дъщеря К. е заявила на дъщеря си, че следва да си събере багажа и да се обади на баща си, за да я вземе и за заживее при него. Твърди също, че понастоящем има друга сестра, но не полага грижи за нея, а те са поети от ищеца и от майката на детето С., че последното посещава детска градина. Сочи, че има собствена стая, обзаведена с легло, телевизор, бюро, и детско легло за сестра й. Твърденията са, че нито при единия, нито при другия родител не е страдала от липси в материален план. Твърди, че не се е виждала с ответницата К. от 02.03.2017 г., че това й липсва, че е свикнала с отсъствието на майка си. Искането на детето е упражняването на родителските права да бъде възложено на бащата В., че в него има повече доверие, че не й липсва нищо материално.
Изслушан в съдебно заседание И. В. е заявил, че желае упражняването на родителските права над него да се предостави на ищеца, че в [населено място] не е можел да излиза с приятели, че е тормозен от ответницата К.. Сочи, че не е имал успех в училище, независимо от това че, постоянно си стоял в къщи и учел, че се чувствал като затворник в [населено място], че понастоящем като се прибере от училище и си научи, излиза с приятели, ходи в парка, разговаря и се забавлява.
Изслушана в съдебно заседание пред въззивната инстанция ответницата Е. К. е заявила, че С. В. преди да отиде при баща си е бягала от училище, отсъствала е от училище, че конфликтите между двете са били, че С. не желае да посещава училището, а майката е настоявала за това, че успеха на двете деца е бил винаги с резултат „среден и „добър”, че И. е оставал и на поправителен изпит. Майката твърди, че работи на двусменен режим на работа.
Бащата –ищец в съдебно заседание е заявил, че при него децата са по-сигурни и по-спокойни, че се виждат с приятели, общуват си, че е настъпила промяна в успеха в училище, че са го подобрили, че нямат отсъствия, че майката не търси децата от една година, откакто те са при него.
С оглед на така установените факти съдът намира, предявеният иск за неоснователен последните съображения:
Съгласно чл.59,ал.9 СК ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените по-рано мерки относно упражняване на родителските права и да определи нови.
Според т.V от ППВС № 1/12.11.1974 г. основание за изменение на определения режим за упражняването на родителските права са настъпилите изменения на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето. Под „изменение на обстоятелствата“ се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Изменението може да се дължи както на промяна на обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим за упражняване на родителските права, така и обстоятелства, които са изцяло нови и са настъпили след този момент. В същата насока е практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени по чл.290 ГПК. Съгласно тази практика под“изменение на обстоятелствата“ се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. С оглед на това, за да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59,ал.9 СК не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определяне на режима на упражняване на родителските права или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето, като новите обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или би се подобрило положението му ако родителските права се предоставят на другия родител.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че установените факти, че децата С. и И. В. са напуснали ответницата и тяхна майка Е. К., на която е предоставено упражняването на родителските права, отишли са да живеят при ищеца и техен баща И. В. и живеят при него от една година, считано от 01.03.2017 г. за детето С. и от 02.03.2017 г. за детето И. В., съответно бащата за този период полага грижи за отглеждането им представляват нови обстоятелства след постановяване на влязлото в сила решение от 14.07.2014 г. по гр.дело №68/2004 г. на Панагюрския районен съд, с което е определен първоначален режим на упражняване на родителските права. Установи се също, че за посочения период от време ответницата и майка на децата Е. К. не е поддържала контакти с тях. Така посочените обстоятелства съдът преценява, че не са основание за изменение на определения режим за упражняване на родителските права върху децата С. и И.. За да се допусне такова изменение е необходимо да се установи и втората предпоставка за това, а именно, че описаните обстоятелства се отразяват на положението на всяка от децата, като водят до влошаването му при ответницата Е. К., която упражнява родителските права или би се подобрило положението, ако родителските права се предоставят на другия родител – на ищеца И. В.. Съдът намира, че втората предпоставка не е установена по делото. Не са установени обстоятелства, които да се отразяват на положението на всяко от децата, които да водят до влошаване на положението им при ответницата Е. К.. Посочените обстоятелства, а именно, че от една година, считано от началото на месец март 2017 г децата живеят при ищеца И. В., който ги отглежда и, че не поддържат контакти с майката съдът преценява, че не се отразява на положението на децата, а именно, че то би се подобрило, ако родителските права се предоставят на ищеца. В тази насока съдът взема предвид, че жилищните условия и при двамата родители са равностойни. Жилището, в което живеят децата към момента се намира в [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.7 и е собственост на Н. С., с която ищецът живее на съпружески начала и от съжителството с която има родено дете С.. Жилището представлява апартамент, състоящ се от всекидневна с кухненски бокс, детска стая, хол и спалня. Обзаведено е с необходимите мебели и електроуреди за нормално ежедневие. Детската стая е обзаведена със спалня „Приста” и легло, бюро, скрин-2 броя, гардероб, телевизор и в тази стая спят И. В. и детето на Н. С. – С. З.. Холът е обзаведен със секция, ученическо бюро, диван-мека мебел, телевизор, маса, легло и детско легло. В тази стая спят С. В. и С. В..
Жилището, в което живее майката се намира в [населено място], общ.П. и представлява двуетажна къща, собственост на С. К. – брат на майката. Е. К. обитава втория етаж на къщата, който се състои от три стаи-хол, кухня и спалня. На етажа има санитарен възел.Холът в момента е в ремонт.Спалнята е обзаведена с легло, тип спалня, диван, гардероб, маса с компютър. В кухнята има кухненско обзавеждане с мивка, пералня и диван. Когато са там децата, според данни от майката те свободно обитават и двата етажа на къщата. На първия етаж живеят бабата и вуйчото на децата по майчина линия-И. К. и С. К., които оказват материална и морална подкрепа на майката.
Установи се по делото, че и ищецът и ответницата имат родено по още едно дете от лица, с които са съжителствали и за които се грижат – отглеждат ги и ги възпитават. За отглеждане и възпитание на децата ответницата е по