О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1023
София, 01.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1490/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.Ст.М. – пълномощник на В. М. Ц. и И. Ц. В. против решение № 645/ 03.12.2013г. на Плевенски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1035/2013 год.,с което е отменено решение № 982 – І / 31.05.2013 г. по гр.д. № 4576/2012 г. на Плевенски районен съд и е обявен за недействителен, на основание чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на “П. /Б./” Е., договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 53/ 10. 12. 2008 год., том VІ, рег. № 8585, дело № 955/ 2008 год. , досежно частта му, с която В. М. Ц. е продала на И. Ц. В. 1/ 4 идеална част от следния недвижим имот: апартамент № 22, находящ се в [населено място], [улица], на втори етаж в жилищен блок “А.”,вх.”Б”.
.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС и в частност т.2 от ТР №1/2013 год. на ОСГТК ВКС.Сочи и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по материалноправния въпрос – длъжник ли е по смисъла на чл.135 ЗЗД авалиста на запис на заповед в случаите,когато той не е насрещна страна по правоотношението породило вземането на кредитора и записа на заповед е издаден единствено и само с цел обезпечаване на това вземане.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради наличието на сочените предпоставки по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл.269 ГПК и след преценка на твърденията и доказателствата е приел,че менителничното поръчителство /авал/ е уредено в чл. 483 – 485 ТЗ като самостоятелно /неакцесорно/ едностранно поето задължение от авалиста. Задължението на последния съществува независимо от главното задължение към поемателя и възниква само в резултат на едностранното му волеизявление, а не поради сключен между кредитора и поръчителя договор за разлика от поръчителството по гражданското право.Нормативен израз на самостоятелната правна природа на авала е разпоредбата на чл.485, ал.2 . ТЗ, съгласно която задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да е причина, освен поради недостатък във формата. Тази уредба е в отклонение от общото правило по чл.138, ал.2 ЗЗД относно поръчителството в гражданското право, че същото може да съществува само за действително задължение. В този смисъл нормите, регламентиращи поръчителството по ЗЗД са неприложими по отношение на поръчителството по ТЗ. Илюстрация на самостоятелния характер на задължението е и това, че ответницата в качеството и на авалист по записа на заповед не би могла да прави личните възражения, които издателят на заповедта би имал към поемателя с оглед каузалните правоотношения помежду им.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тя е задължителна. Посочената от касатора съдебна практика е от категорията на задължителна практика на ВКС, а именно ТРОСГТК на ВКС, но това не е достатъчно за да се приеме, че е налице релевираното от него основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения първи въпрос,какъвто в действителност не е формулиран. Липсата на формулиран по надлежния ред правен въпрос е самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол /арг. т. 1 от ТР № 1/2009 год.на ОСГКТК на ВКС/. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Не съставляват правни въпроси оплакванията за неправилност на въззивното решение, както и становището на жалбоподателя.Страната е развила доводи за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал, за допуснати процесуални нарушения и формиране следствие на това на грешни крайни изводи. Тези доводи са относими към касационните основания по чл.281,т.3 ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл.290 ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. При липсата на поставен правен въпрос не може да бъде обосновано и допълнително основание за допускане на касационен контрол, тъй като допълнителното основание обективира хипотезата, в която е развит съответния въпрос. Съображенията за неправилно приложение на закона не релевират основание по чл.280,ал.1 ГПК.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по поставения материалноправен въпрос е налице,защото липсва съдебна практика и е налице непълнота на закона.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 645/ 03.12.2013г. на Плевенски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1035/2013 год.
УКАЗВА на В. М. Ц. и И. Ц. В. да внесат по сметка на ВКС държавна такса 293,05 лв.в едноседмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение и да представят в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: