2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1025
гр. София, 06.11.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1639 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция се има предвид и по-натам в определението).
Производството е образувано по касационна жалба на ответника по делото П. на Р. Б. (П.) срещу решение № 117/13.01.2017 г., постановено по гр. дело № 5231/2016 г. на Софийския апелативен съд (САС). Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено решение № 6343/28.07.2016 г. по гр. дело № 12141/2013 г. на Софийския градски съд (СГС), жалбоподателят-ответник е осъден, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, да заплати на ищцата Р. Б. Д. сумата 18 000 лв., ведно със законната лихва върху нея от 09.09.2013 г. до изплащането ?, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за престъпления по чл. 117, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 116, ал. 1, т. 6 и с чл. 115 от НК, по което е ищцата е оправдана с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № С-202/2010 г. на Софийския районен съд (СРС); в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежаща на касационно обжалване част от въззивното решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Р. Б. Д. не е подала отговор на жалбата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два правни въпроса: 1) относно определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, релевантни за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД; и 2) относно определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице (ищеца), и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща чл. 4 от ЗОДОВ. Жалбоподателят-ответник навежда допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 3/29.01.2014 г. по гр. дело № 2477/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 95/23.09.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 45/18.03.2011 г. по възз. гр. д. № 25/2011 г. на Варненския апелативен съд.
Настоящият съдебен състав намира, че обобщени, уточнени и конкретизирани (съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), формулираните от касатора правни въпроси, се свеждат по съдържание до един, по-общо формулиран и често поставян в практиката правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.
За да определи размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е изложил съображения, че прилагането на принципа на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението налага преценка на обстоятелства, касаещи от една страна наказателното преследване, а от друга – отражението му върху личността и начина на живот на ищцата. Приел е, че превес при преценката за справедлив размер в случая имат следните факти: наказателното производство е приключило в разумен срок, с лека мярка за неотклонение и обвиненията не са за тежки престъпления; в преобладаващата си част вредите не са по-големи от обичайните в подобни случаи; наказателното преследване не е добило публичност; както и че така изброените обстоятелства обуславят по-нисък размер на дължимото от ответника обезщетение. От друга страна САС е посочил, че е налице конкретно установено заболяване в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение, което не е леко и за възстановяването, от което няма категорично благоприятна прогноза, както и че това обстоятелство определя по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. При съпоставяне на така изброените фактори, апелативният съд е намерил, че справедливият глобален размер на процесното обезщетение възлиза на сумата 18 000 лв., колкото е определил и първоинстанционният съд.
Настоящият съдебен състав намира, че при определянето размера на така присъденото обезщетение, въззивният съд е разрешил изведения от жалбоподателя (обобщен, уточнен и преформулиран от съда) правен въпрос, в противоречие с т. 11 и раздел ІІ от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и с основаната на дадените с тях задължителни указания и разяснения, трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно тази задължителна практика на ВС и ВКС, при определянето размера на обезщетението, което е глобално – за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, както и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, също така е прието, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи, още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта” до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
В случая, в противоречие с тази задължителна практика на ВКС, въззивният съд не е обсъдил всички установени по делото, конкретни обстоятелства, релевантни за определянето на размера на процесното обезщетение, и не взел предвид общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на уврежданията на ищцата.
Предвид изложеното, касационното обжалване по делото следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.
Касаторът П. не дължи заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл е и ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г. на ОСГК на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 117/13.01.2017 г., постановено по гр. дело № 5231/2016 г. на Софийския апелативен съд – в частта, с която П. на Р. Б. е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, да заплати на Р. Б. Д. сумата 18 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, както и относно разноските по делото.
В останалата част въззивното решение не е обжалвано.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: