О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1026
гр. София 10.09.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1279 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата С. С. Д., чрез адв. А. Д. против решение № 258/21.10.2014 г., постановено по в.гр.дело № 440/2014 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 474/09.06.2014 г. по гр.дело № 3708/2013 г. на Сливенския районен съд в уважената част на предявения иск от жалбоподателката с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ срещу Прокуратура на РБългария над присъдения размер обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 6000 лв. до 10000 лв., заедно със законната лихва, считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, в уважената част на предявения иск от жалбоподателката с пр.осн.чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ срещу Ямболски районен съд и Ямболски окръжен съд над сумата 5000 лв. до присъдения размер от 15 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, в частта, с която Прокуратура на РБългария е осъдена да заплати на ищцата разноски над сумата 485.49 лв. до 783.27 лв., в частта, с която Ямболския районен съд и Ямболския окръжен съд са осъдени да заплатят на жалбоподателката разноски над 462.37 лв. до 1216.73 лв. и вместо отменената част предявените искове от жалбоподателката са отхвърлени както следва – срещу Прокуратура на РБългария иска с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ над сумата 6000 лв. до 10 000 лв., срещу Ямболския районен съд и Ямболския окръжен съд иска с пр.осн.чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ над сумата 5000 лв. до 15 000 лв., като неоснователни.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени правните въпроси:1 допустимо ли е в случаите на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ претендираното обезщетение да бъде обвързано не от незаконосъобразните прокурорски и съдебни актове и настъпилите от тях вреди, а с вида и характера на повдигнатото и поддържано обвинение, вида на наложеното и/или изтърпяно наказание, тежестта на мярката за неотклонение и понятието „разумният срок” за приключване на наказателното производство, или се дава превес на вторите, 2. допустимо ли е в случаите на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ съдилищата/съдебните инстанции/ постановили и/или потвърдили влязлата в сила осъдителна присъда, отменена по реда на извънредните способи и лицето е оправдано, но след изтърпяване на наложеното с присъдата наказание да носят по-малка по обем отговорност за причинените неимуществени вреди от прокуратурата на РБългария, която е повдигнала и поддържала същото обвинение, 3. допустимо ли е в случаите на чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ при определяне отговорността на съдилищата да се взема предвид само наличието на незаконно осъждане/отменена по реда на извънредните способи влязла в сила присъда/, но не и на изтърпяното наказание, наложено с отменената присъда, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 4. въпросът съдът уточни и конкретизира, съобразно правомощията му, предвидени с т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявен иск с пр.осн.чл.2 ЗОДОВ, решен в противоречие с практиката на ВКС – т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г.Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 и решение на Окръжен съд [населено място] по гр.дело № 9/2011 г.
Срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд постановено по в.гр.дело № 440/2014 г. е подадена касационна жалба от ответника Районен съд [населено място], чрез А. А. – районен съдия. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 474/09.06.2014 г. по гр.дело № 3708/2013 г. на Сливенския районен съд в уважената част на предявения иск с осн.чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ, като ответникът е осъден да заплати солидарно с Окръжен съд [населено място] сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1000 лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата 462.37 лв. разноски пред първоинстанционния съд и сумата 519.34 лв. разноски за въззивната инстанция.
Поддържаното основание за неправилност на обжалваното решение е допуснато съществено процесуално нарушение. Изложени са доводи за недопустимост на предявения иск от С. Д.. Жалбоподателят счита, че в качеството му на процесуален субституент на държавата по смисъла на чл.26, ал. 2 ГПК не е пасивно процесуално легитимиран като ответник по предявените искове с пр.осн.чл.2 ЗОДОВ. Позовава се на практиката на Европейския съд по правата на човека, обективирана в решение от 10.04.2008 г. по дело № 67719/01 „М. срещу България”, пар.44-51 и в пилотно решение от 10.05.2011 г. по дело „Д. и Х. срещу България”, пар.97, в което е прието, че в аспекта на разпоредбата на чл.13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи/КЗПЧОС/ съдът не може да бъде пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявени искове по чл.2 ЗОДОВ, предвид сериозното съмнение от нарушаване на принципа на безпристрастността. Искането е за обезсилване на решението в обжалваната част.
В изложението към касационната жалба е поставен процесуално правния въпрос – легитимиран ли е съдът да представлява държавата по искове за вреди по чл.2 ЗОДОВ, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 542/15.01.2013 г. по гр.дело № 1568/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290. Според жалбоподателя по този въпрос е налице противоречива практика на състави на ВКС, която е послужила и като основание за образуване на т.дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд постановено по в.гр.дело № 440/2014 г. е подадена касационна жалба от ответника Окръжен съд [населено място], чрез председателя на съда В. П.. Възивното решение е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 474/09.06.2014 г. по гр.дело № 3708/2013 г. на Сливенския районен съд в уважената част на предявения иск с осн.чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ, като ответникът е осъден да заплати солидарно с Районен съд [населено място] сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1000 лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата 462.37 лв. разноски пред първоинстанционния съд и сумата 519.34 лв. разноски за въззивната инстанция.
Поддържаното основание за неправилност на решението е допуснато съществено процесуално нарушение. Според жалбоподателя същият не е пасивно процесуално легитимиран по предявените искове от С. Д., че тези искове са процесуално недопустими. Позовава се на практиката на Европейския съд по правата на човека – решение от 10.04.2008 г. по дело № 67719/01 г.”М. срещу България”, пар.44-51 и в пилотно решение от 10.05.2011 г. по дело „Д. и Х. срещу България”, пар.97, в които се приема, че в аспекта на разпоредбата на чл.13 от КЗПЧОС съдът не може да бъде пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявени искове по чл.2 ЗОДОВ. Посочва, че Окръжен съд [населено място], като правораздавателен орган, в качеството му на процесуален субституент на държавата по смисъла на чл.26,ал.2 ГПК не е пасивно процесуално легимиран като ответник по предявените искове с пр.осн.чл.2 ЗОДОВ. Искането е за обезсилване на решението в обжалваните части.
В изложението към касационната жалба е поставен процесуално правния въпрос – легитимиран ли е съдът да представлява държавата по искове за вреди по чл.2 ЗОДОВ, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 542/15.01.2013 г. по гр.дело № 1568/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК. Според жалбоподателя по поставения правен въпрос е налице противоречива практика на състави на ВКС, послужила и като основание за образуване на т.дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Жалбоподателката С. Д. е изразила становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси от жалбоподателите Районен съд [населено място] и Окръжен съд [населено място], тъй като въпросът е разрешен в съответствие с трайно установената практика на ВКС и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Окръжен съд [населено място] е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по подадената касационна жалба от ищцата и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Районен съд [населено място] и Прокуратура на РБългария не са изразили становище по жалбите на другите страни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от касационните жалби е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предявените обективно и субективно съединени искове са с пр.осн. чл. 2 ал.1 т.3 и т.4 ЗОДОВ и чл.86,ал.1 ЗЗД и са частично основателни.
В уважената част на предявените искове с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ срещу Прокуратура на РБългария решението на въззивния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
Прието е, че предявените искове против Прокуратурата на Република България са при условията на обективно кумулативно съединяване за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300лв. от обвинение в извършване на престъпление, за което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда.
Съдът е приел, че в случая са налице елементите от фактическия състав на чл.2,ал.1,т.3 – повдигнато обвинение, по което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда, вреда и причинна връзка между повдигнатото неоснователно обвинение и причинената вреда, че отговорността на Държавата по ЗОДОВ е обективна, не зависи от това дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице – чл.4 от ЗОДОВ, като се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Прието е също, че е установено по делото, че ищцата в първоинстанционното производство е била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.290, ал.1, вр. с чл.20, ал.3 от НК с постановление от 14.05.2009г. Наказателното производство е продължило до 22.02.2011г., когато е влязло в сила решението на ЯОС по ВНОХД №635/2010г., потвърждаващо осъдителната присъда, постановена от ЯРС по НОХД №1846/2009г. С Решение №347/20.09.2011г. на ВКС производството по ВНОХД №635/2010Г. на ЯОС е възобновено и е приключило на 04.11.2011г., когато е влязла в сила Присъда №176/19.10.2011г. на ОС – Ямбол, с която е отменена осъдителната присъда на ЯРС и ищцата е оправдана по повдигнатото й обвинение. Прието е, че наказателното производство спрямо ищцата е продължило по-малко от 2 години, като ищцата е имала качеството обвиняема, съответно подсъдима.
Съдът е приел, че са налице и предпоставките – вреди и причинна връзка между тях и обвинението в извършване на престъпление, за което ищцата е оправдана. Прието е за установено, че през периода на воденето срещу ищцата наказателно производство, същата е търпяла притеснения, неудобства и негативни емоции, което се отразило на поведението й и е ограничило ежедневните й контакти. Ищцата се затворила в себе си, избягвала контактите с близки, приятели, познати, съседи, извън най-близкия роднински кръг. Станала нервна, притеснена, била в постоянно безпокойство и терзания. От жизнен, енергичен и ангажиран човек се превърнала в нещастна, притеснена и унизена жена, „грохнала“, съсипана физически и психически. Според въззивния съд е налице влошаване на здравословното й състояние. Приел е, че С. Д. е имала от преди наказателното производство установени заболявания – хипертония, флебит и тромбофлебит, като в хода на наказателното производство е развила стенокардия. Прието е, че ищцата изпитвала силно психическо и нервно напрежение – безпокойство, нервност, тревожност, не можела да спи, стояла будна по цяла нощ. Променило се отношението на съседите спрямо нея, като част от тях спрели да я поздравяват, някои я наричали „престъпник“.
Прието е, че в хода на наказателното производство и непосредствено след него ищцата развила и тежко онкологично заболяване – карцином на матката, а впоследствие и карцином на млечната жлеза. Според въззивния съд това заболяване има такъв характер, че не може да се установи безспорно кой е отключващия фактор, довел до развитие на заболяването у ищцата. Взето е предвид, че при ищцата са налице няколко рискови фактора, извън стреса, налице, поради воденото срещу нея наказателно производство – хипертония, затлъстяване, неправилно хранене, късна менопауза и за карцинома на млечната жлеза. Посочил е, че стресът не е единствения и основен фактор за развитието на онкологичните заболявания, като е отчел значението му като рисков фактор, който наред с останалите такива е бил в значителна степен налице, с оглед воденото против ищцата наказателно производство, в резултат на повдигнатото против нея обвинение в престъпление, за което тя е била оправдана. Според въззивния съд не е безспорно установено каква е точната роля на стреса за отключването на двете онкологични заболявания, като е приел, че стресът е изиграл такава и е взел предвид двете заболявания и връзката им с преживения стрес при определяне на причинените на ищцата неимуществени вреди.
Въззивният съд е приел, че наказателното производство е дало отражение върху поведението, начина на живот, здравословното и емоционално състояние на ищцата, че претърпените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена последица от повдигнатото й незаконно обвинение и следва да бъдат обезщетени от ответника – Прокуратура на Република България.
При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е взел предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство и по какъв начин това се е отразило на ищцата.
Прието е, че при определяне на обезщетението следва да се вземат предвид установените неудобства, притеснения и негативни емоции, търпени от ищцата, довели до значително ограничаване на контактите й и до негативна промяна в поведението й – нервност, затвореност, депресия, изпитваните чувства на унижение, притеснение и несигурност, накърнените й морални и нравствени ценности, възрастта на ищцата – 74 годишна, влошеното й здравословно състояние в резултат на онкологичните заболявания и лечението им, както и факта, че в резултат на тях е налице и влошаване на състоянието, във връзка със съществуващи и преди заболявания /тези на венозната система/. Приел е също, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение по чл.290, ал.1 от НК, че е повдигнато обвинение за едно престъпление. Съдът е съобразил и продължителността на наказателното производство, включително с възобновяването по реда на извънредния контрол, че същото е в разумен срок,че спрямо ищцата е наложена най-леката мярка за неотклонение – „подписка“. При тези съображения съдът е приел, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да се определи в размер на 6000 лв.
Съдът е преценил за неоснователно възражението на Прокуратура на РБългария за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат. Прието е за неустановено по делото ищцата да е допринесла виновно за установеното увреждане – описаните неимуществени вреди.
С оглед тези съображения съдът е приел, че исковата претенция относно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение е основателна до размер на 6000лв., а в останалата част до пълния претендиран размер от 10000лв. следва да се отхвърли. Приел е, че с оглед основателността на главната искова претенция, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 04.11.2011г.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение, за което ищцата е била оправдана с влязла в сила присъда, в размер на 300лв. с правно основание чл. 2 ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ е допустим и разгледан по същество е основателен и доказан в пълен размер. Прието е, че за защита на ищцата по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.290, ал.1, вр. чл.20, ал.3 от НК, за което е оправдана с влязла в сила присъда, същата е ангажирала адвокат в досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство, на който е заплатила възнаграждение в размер от 1000лв. в досъдебното производство. Според съда тази сума представлява имуществена вреда за ищцата, пряка и непосредствена последица от повдигнатото и поддържано обвинение, по което ищцата е оправдана, която следва да бъде обезщетена от ответника Прокуратура на РБ. Като е взел предвид диспозитивното начало в гражданския процес съдът е приел, че тази искова претенция следва да се уважи в предявения размер от 300лв. заедно със законната лихва за забава, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 04.11.2011г.
Прието е, че против Районен съд – Ямбол и Окръжен съд – Ямбол са предявени при условията на обективно кумулативно и субективно пасивно съединяване искове за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000лв., вследствие налагане на наказание по Наказателния кодекс за престъпление, за което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда по реда на извънредния контрол, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ.
Съдът е приел, че отговорността за вреди от осъждане на наказание по НК, когато лицето бъде оправдано по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ, възниква само при наличие на влязла в законна сила присъда, с която лицето е признато за виновно и е осъдено на наказание по НК и по реда на извънредните способи за отмяна е признато за невиновно и е оправдано. Прието е, че само в тази хипотеза съдът отговоря за вреди по посочения текст и че настоящият случай е такъв. Според въззивния съд налице е осъдителна присъда на първоинстанционния ЯРС, потвърдена с влязло в сила решение на ЯОС, отменено от ВКС по реда на извънредния способ за контрол и впоследствие ищцата е била оправдана с влязла в сила присъда на ЯОС, постановена след възобновяване на наказателното производство. Направил е извод за наличие на първата предпоставка за ангажиране отговорността на съда – в случая солидарната отговорност на осн. чл.53 от ЗЗД на районния и окръжния съд, постановили осъдителната присъда, впоследствие отменена и ищцата е оправдана. Съдът е приел, че и другите две предпоставки – причинени вреди /неимуществени и имуществени/ и причинната им връзка с наложеното наказание по НК, също са налице.
По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди съдът е приел, че в резултат на наложеното на ищцата наказание „пробация“ по чл. 37, т.2 от НК с две пробационни мерки, същата е претърпяла редица притеснения, неудобства и негативни емоции. Преживявала много тежко факта, че е осъдена и че трябва да ходи „да се подписва с престъпниците“ , преживявала много тежко психически както самото наказание, така и изпълнението му, обкръжаващата я среда в пробационната служба. Приел е, че с налагане на наказанието, продължило отрицателното отношение на съседите към ищцата, като някои я наричали „престъпник“, не я поздравявали, шушукали зад гърба й. Ограничаването на социалните контакти на ищцата, настъпило в хода на наказателното производство, продължило и се задълбочило след признаването й за виновна и осъждането й на въпросното наказание. Извън контактите с най-близкия семеен кръг, адвокатката й и свидетелката П., с която заедно ходили да изпълняват наложените им пробационни мерки, ищцата-жалбоподател не контактувала с никой друг. Продължило установеното нервно и психическо напрежение, затваряне в себе си, превръщането й в нещастна, притеснена и унизена жена, „грохнала“, съсипана физически и психически. Продължило сърцебиенето. Прието е за установено, че ищцата изпитвала тежко физическо затруднение във връзка с ходенията до пробационната служба, намираща се на висок етаж – трудно изкачване по стълби, с оглед съществуващите заболявания на венозната система. Прието е също, че ищцата впоследствие е развила онкологични заболявания, като първото -карцином на матката датира още по време на изпълнението на наложеното й наказание – около м.юли 2011г.. Според въззивния съд не само и единствено стреса е довел до развиване на това заболяване, но той е един от рисковите фактори, налични у ищцата, довели в съвкупност до това заболяване и, че следва да се отчете като допринасящ за влошаване здравословното й състояние на. Прието е, че стрес у ищцата има, както с оглед на воденото против нея наказателно производство, така и в резултат на признаването й за виновна и осъждането й на наказание по Наказателния кодекс със съответните на това редица неблагоприятни последици за осъденото лице.
При определяне на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди при съблюдаване принципа на „справедливост“, въззивният съд е взел предвид всички приети за установени негативни изживявания на ищцата, свързани с психическо и емоционално напрежение, безпокойство, влошаване на здравословното й състояние, ограничаване на социалните контакти и уронване на доброто й име пред съседите. Взето е предвид, че при налагане на наказанието „пробация“, съдът е приложил само двете задължителни пробационни мерки и ги е определил за срок от 8 месеца, т.е. за срок почти до минималния такъв, предвиден в закона. Прието е, че това наказание не е свързано само по себе си с обществено разгласяване и такова не е било налице. Съдът е взел предвид, че отрицателните нагласи на съседите се дължат не само на наказателното преследване и наложеното на ищцата наказание, но и на факта на наличие на гражданскоправни спорове помежду им.
Съдът е съобразил всички тези обстоятелства и е приел сумата 5000 лв. справедливо ще обезщети претърпените от ищцата неимуществени вреди. Приел е, че обезщетението следва да се заплати солидарно от ответниците ЯРС и ЯОС, постановили, съответно потвърдили осъдителната присъда, отменена впоследствие по реда на възобновяването на наказателното производство, на осн. чл.53 от ЗЗД. Прието е също, че е основателна и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 04.11.2011г.
При тези съображения съдът е приел, че решението на Сливенския районен съд в уважената част на иска срещу Ямболския районен съд и Ямболския окръжен съд следва да се отмени над размера от 5000лв. и вместо него да се постанови ново, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен и недоказан над размера от 5000лв. до претендирания такъв от 15000лв.
Въззивният съд е приел, че е основателен предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на налагане на наказание за престъпление, за което ищцата е била оправдана с влязла в сила присъда в размер на 1000лв. с правно основание чл. 2 ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗОДОВ. Приел е също, че са налице са и трите изискуеми кумулативно предпоставки за уважаване на тази претенция – наложено наказание по НК, което впоследствие по реда на извънредните способи за отмяна и отменено, ищцата е призната за невиновна и оправдана. Прието е, че за защита във възобновеното в съдебната фазата производство ищцата С. Д. е ангажирала адвокат, на когото е заплатила възнаграждение в размер от 1000лв. Прието е също, че тази сума представлява имуществена вреда за ищцата, пряка и непосредствена последица от наложеното й наказание за престъпление, за което ищцата е оправдана след възобновяване на наказателното производство, която следва да бъде обезщетена от ответниците ЯРС и ЯОС при условията на солидарност. Посочил е, че върху него следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 04.11.2011г. В тази част първоинстанционното решение е потвърдено.
По правните въпроси, поставени от жалбоподателката-ищец С. Д.:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия, втори и трети въпроси от изложението. Според тълкуването, дадено в т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поставения правен въпрос касае приложение разпоредбите на чл.2,ал.1,т.3 и т.4 ЗОДОВ, които разпоредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Съдът намира, че са основателни доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия правен въпрос.
С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е застъпено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правният въпрос съдът е разрешил в отклонение от тази практика на ВС. Следователно по този прави въпрос следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на решението на Сливенския окръжен съд в обжалваната част от ищцата.
По правните въпроси, поставени от ответниците Районен съд [населено място] и Окръжен съд [населено място].
Поставеният правен въпрос от жалбоподателя Районен съд [населено място] е с идентично съдържание с този, поставен от Окръжен съд [населено място].
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос, формулиран от жалбоподателя Районен съд [населено място] и Окръжен съд [населено място].
С т.решение № 5/15.06.2015 г.по т.дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ/ред.преди ЗИД на ЗОДОВ – Д.в.бр.38/18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1,т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззивният съд е разрешил правния въпрос в противоречие с тази практика на ВКС. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос по чл280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение на Сливенския окръжен съд в обжалваната част от всеки от ответниците – Районен съд [населено място] и Окръжен съд [населено място].
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 258/21.10.2014 г. по в.гр.дело № 440/2014 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 474/09.06.2014 г. по гр.дело № 3708/2013 г. на Сливенския районен съд в уважената част на иска с пр.осн.чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ срещу Прокуратура на РБългария над размера от 6000 лв. до присъдения размер от 10 000 лв., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане и в уважената част на иска с пр.осн.чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ срещу Районен съд [населено място] и Окръжен съд [населено място] над размера от 5000 лв. до присъдения размер от 15 000 лв. в условията на солидарност, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане и в частта, с която Прокуратура на Р. е осъдена да заплати на С. С. Д. разноски над размера от 485.49 лв. и в частта, с която Ямболския районен съд и Ямболския окръжен съд са осъдени да заплатят солидарно на С. С. Д. разноски над размера от 462.37 лв. и вместо отменената част са отхвърлени предявените от С. С. Д. искове както следва – предявения иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ срещу Прокуратура на РБългария за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата 6000 лв. до 10 000 лв., като неоснователен, предявения иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ срещу Ямболски районен съд и Ямболски окръжен съд за заплащане в условията на солидарност на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 5000 лв. до 15 000 лв., като неоснователен по касационна жалба вх. № 7424/07.12.2014 г., подадена от ищцата С. С. Д., [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”А”, ап.12, чрез адв. А. Д., съдебен адрес [населено място], [улица], к.207.
Допуска касационно обжалване на решение № 258/21.10.2014 г. по в.гр.дело № 440/2014 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 474/09.06.2014 г. по гр.дело № 3708/2013 г. на Сливенския районен съд в уважената част на предявените искове с пр.осн.чл.2,ал.1,т.4 ЗОДОВ от С. С. Д. срещу Ямболски районен съд и Ямболски Окръжен съд за сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 04.11.2011 г. до окончателното изплащане, за сумата 1000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и в частта на въззивното решение, с което са осъдени Ямболски районен съд и Ямболски окръжен съд да заплатят на С. С. Д. сумата 519.34 лв. разноски за въззивната инстанция по касационна жалба вх. № 6977/12.11.2014 г., подадена от ответника Районен съд [населено място], чрез А. А. – районен съдия и по касационна жалба вх. № 7176/21.11.2014 г., подадена от ответника Окръжен съд [населено място], чрез председателя на съда В. П..
Указва на жалбоподателката С. С. Д., [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”А”, ап.12, съдебен адрес [населено място], [улица], к.207, чрез адв.А. Д. да внесе сумата 5 лв. държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: