О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1026
гр.София, 14.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 613/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Й. А. Й. и С. И. Й. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 1558 от 20.04.2011 год. срещу въззивното решение № 30 от 31.03.2011 год. по в.гр.дело № 58/2011 год. на Търговищкия окръжен съд, с което е отменено решение № 193 от 25.11.2010 год. по гр.дело № 326/2010 год. на Омуртагския районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за признаване за установено правото на собственост върху процесния имот и е признато за установено, че А. А. Й. е собственик по силата на нотариален акт №*, т.*, нот.дело № */* год. на дворно място, за което е отреден имот със стар идентификатор * в кв.*, парцел *, а по кадастралната карта на [населено място] поземлен имот с идентификатор * с площ * кв.м. и първи жилищен етаж с площ * кв.м., със самостоятелен вход от североизток, избено помещение и гараж от източната част на сутеренния етаж от масивна жилищна сграда.
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решение № 1397 от 29.11.1993 год. по гр.дело № 36/1993 год. на ІV г.о. и решение № 1114 от 29.12.2008 год. по гр.дело № 4758/2007 год. на ІІ г.о. и необходимост от тълкуване по въпроса: страната по развален алеаторен договор „трето лице” ли е по смисъла на чл.88, ал.2 ЗЗД и ползва ли се със защитата на тази разпоредба.
Ответникът по касация е на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че с нотариалния акт от 20.04.1994 год. съпрузите С. И. Й. и А. Й. Й. са прехвърлили на сина си А. А. Й. ? ид.ч. от процесния имот срещу задължение за гледане и издръжка. С нотариален акт № * от * год. по нот.дело № */* год. А. А. Й. продал тази част на Р. С. А., а с нотариален акт № * от 12.04.1996 год. по нот.дело № */* год. последната, заедно със съпруга си я продали отново на А. А. Й.. След смъртта на съпруга си, третото лице по делото /сега касатор/ С. И. Й. завела срещу А. А. Й. иск за разваляне на алеаторния договор, който бил уважен с влязлото в сила на 14.03.2001 год. въззивно решение от 18.05.2000 год. по в.гр.дело № 100/2000 год. на Търговищкия окръжен съд.
В. съд е уважил иска по чл.108 ЗС в установителната му част, като е приел, че ищецът А. А. Й. е собственик на имота по силата на договора от 12.04.1996 год., тъй като го е придобил от трето добросъвестно лице спрямо разваления алеаторен договор и също следва да се третира като такова лице. Според въззивния съд, обстоятелството, че договорът за гледане и издръжка, сключен между ищеца и майка му е бил развален през 2001 год., не влияе директно върху правата му на собственик с оглед чл.88, ал.2 ЗЗД, доколкото третото лице-помагач в настоящия процес /прехвърлител по алеаторния договор/, не е предприело след развалянето му никакви правни действия по атакуване на сделките между ищеца и Р. С. А. от 1995 и 1996 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част.
Налице е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 101 от 27.04.2011 год. по гр.дело № 1255/2010 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е прието, че под трети лица, по смисъла на чл.88, ал.2 ЗЗД следва да се разбират лица извън страните по договора, развален по съдебен ред. Посочено е, че страната по разваления договор не може да се ползва от защитата по чл.88, ал.2 ЗЗД, макар да е придобила права върху вещта на друго основание, различно от основанието по разваления договор. Според решението, независимо от основанието за придобиването, страната по разваления договор е длъжна да върне вещта по силата на развалянето на договора и неговото обратно действие предвид чл.88, ал.1 ЗЗД.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 31.03.2011 год. по в.гр.дело № 58/2011 год. на Търговищкия окръжен съд по жалба вх.№ 1558 от 20.04.2011 год.
ДАВА на жалбоподателите едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси в размер на 59,50/петдесет и девет + 0,50/лева и в същия срок да представят в съда вносната бележка за плащането, като при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще им бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в съдебно заседание, а в противен случай – на състава на ІІ г.о. за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/