О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1029
гр. София, 31.07.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3766 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца Г. И. Г., чрез адв. Л. П. против решение № 545/20.03.2013 г. по в.гр.дело № 3711/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3077/03.07.2012 г., решение № 4427/07.11.2012 г. по гр. дело № 616/2012 г. на Варненския районен съд. С посочените решения са отхвърлени исковете на жалбоподателя против „П. Б.” с пр.осн.чл.200, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, изразяващи се в претърпени болки и страдания в периода от датата на злополуката – 11.05.2010 г. до предявяване на иска – 16.01.2012 г., причинила временна нетрудоспособност за времето от 11.05.2010 г. до 31.10.2010 г., осъществила се при изпълнение на трудовото правоотношение за длъжността „корабен кормчия” на моторен танкер”П.” по време на рейса В. К./П./, когато корабът е превзет от пирати в А. залив, при което ищецът е прострелян с автомат в областта на бедрото на левия крак, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -16.01.2012 г. до окончателното изплащане и сумата 8 703.01 лв. обезщетение за забава към главницата за периода от 11.05.2010 г. до 16.01.2012 г., като неоснователни. С решение № 4427 от 07.11.2012 г. по същото дело е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на решение № 3077/03.07.2012 г. по гр.дело № 616/2012 г. на Варненския районен съд досежно иск за присъждане на обезщетение по КТД от 11.06.20087 г. – т. 7, дължимо при каквато и да е злополука, случила се по време на командироване на кораба и Приложение № 8А относно размера на същото като неоснователна.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.1 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба е поставен правния въпрос – може ли независимо от отсъствието на надлежно съставен акт за трудова злополука по реда, предвиден в чл.57 от КСО, установяването на елементите от фактическия състав на трудовата злополука да е допустимо в производството по чл.200 от КТ и злополуката да се разглежда от съда като част от предмета на иска, с който се претендират гражданскоправните последици от същата, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], чрез юрисконсулт П. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Претенцията на ищеца-сега жалбоподател Г. Г. е за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. от трудова злополука на 11.05.2010 г. Заявените факти в исковата молба са, че ищецът Г. заемал длъжността „корабен кормчия” по трудово правоотношение, възоснова на трудов договор № 1141/16.10.98 г. с работодател „П. М.” и на 11.05.2010 г. претърпял злополука в изпълнение на задълженията си като корабен кормчия на МТ”П.”. По време на рейса В.-К./П./ при преминаване на А. залив, бил прострелян в областта на бедрото на левия крак, при нападение на сомалийски пирати, съответно корабът бил превзет и екипажа взет в плен, продължил 122 дни.
Възивният съд е приел, че за основателност на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи главно и пълно наличието на трудова злополука.
Прието е, че надлежният ред за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57, сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, приета с ПМС № 263/30.12.1999 г., обн.,ДВ, бр. 6/21.01.2000г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп./. Прието е, че според този ред работодателят /осигурител/ от една страна и пострадалият /осигурен/ или неговите наследници, от друга страна, следва да декларират /първият в 3-дневен срок от настъпването на злополуката, а вторият-в едногодишен срок/ пред съответното териториално поделение на НОИ по регистрация на осигурителя всяка злополука. Според съда след извършване на проверка, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за признаване или не на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр.
Прието е, че този ред за установяване на трудова злополука е задължителен, за да се приеме, че такава е налице и, че е недопустимо злополуката да се установява от съда в процеса по чл. 200, ал. 1 КТ- цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК.
Въззивният съд е приел, че липсата на проведена процедура по посочения нормативно установен ред във връзка с твърдението на ищеца за претърпени вреди в резултат на трудова злополука обезмисля обсъждане на останалите предпоставки за основателност на иска и е прието за достатъчна за отхвърляне на иска на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Съдът е приел за безспорно, че между страните и установено от доказателствата, че същите са били в трудово правоотношение към 11.05.2010г., че на тази дата при нападение на сомалийски пирати по време на рейса на МТ „П.” В.-К. /П./, в А. залив, ищецът е прострелян с автомат в областта на бедрото на левия крак и е репатриран в РБългария на 28.09.2010г. – в 1-годишния срок по Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, за деклариране на злополуката от работника пред съответното териториално поделение на НОИ.
Според съда неоснователността на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ обуславя извод за неоснователност и на иска за заплащане на мораторна лихва.
По правния въпрос:
Основателни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. С решение № 666/02.02.2010 г. по гр.дело № 2960/2008 г. на ВКС II г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че независимо от отсъствието на надлежно съставен акт за трудова злополука установяването на елементите от фактическия състав, регламентиран с материалноправната норма на чл.55,ал.1 КСО е допустимо в производството по чл.200 КТ, че ВКС е изоставил съдебната си практика, че трудовата злополука като основание за предявяване на иск за обезщетение се установява поначало по реда, предвиден в КСО-Декларация/чл.57 КСО/ и разпореждане на длъжностното лице в РУСО/чл.60КСО/, приемайки, че няма пречка и без да са издадени такива актове, злополуката се установява от съда в процеса по иск по чл.200 КТ.
Въззивният съд е разрешил правния въпрос в противоречие с посочената практика на ВКС. Следователно установява се наличие на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд по поставения правен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 545/20.03.2013 г. по в.гр.дело № 3711/2012 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 12023/12.04.2013 г., подадена от ищеца Г. И. Г., чрез адв. Л. П..
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: