О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
гр.София, 11.02.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 103 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], С. Г., Швейцария срещу решение № 1466/02.08.2011г., постановено по т.д.№ 273/2011г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 276/17.03.2010г. по гр.д.№ 70/2008г. за признаване за установено по предявен иск от У. [фирма], [населено място] срещу [фирма], че сключеният на 15.05.2003г. договор за съвместна дейност е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и [фирма] е осъдено да заплати на У. [фирма] сумата от 4000 евро – част от общо дължимата сума в размер на 1460000 евро, представляваща заплатена на основание нищожния договор сума и са отхвърлени насрещните искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 192000 евро и по чл.86 ЗЗД за 34499 евро. Постъпила е частна жалба от СБАЛССБ [фирма] /промяна в наименованието/ срещу решението в частта за разноските.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сключеният договор между страните е договор за лизинг и попада в обхвата на чл.3, ал.1, т.2, б.”б” вр. чл.7, т.2 ЗОП /отм./, като не е спазена процедурата за възлагане на обществената поръчка, поради което същият е нищожен. Възражението по чл.293, ал.3 ТЗ е счетено за неоснователно. Уважена е претенцията по чл.34 ЗЗД за връщане на даденото по нищожния договор, а са отхвърлени насрещните искове за изпълнение и за обезщетение за забава, предвид обявената нищожност на договора.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът е поставил няколко въпроса по чл.280, ал.1 ГПК, но предпоставките за допускане на касационното обжалване по въпросите за съответствието с европейските правни норми – Директива 2007/66/ЕО, не са налице, доколкото договорът е сключен преди присъединяването на Република България към ЕС и преди приемането на посочената директива. Не е обосновано приложното поле на касационното обжалване и по поставените процесуални въпроси за определяне на цената на иска, доколкото процесуалните действия извършени от съдилищата са в съответствие с нормите на ГПК и с практиката на ВКС.
Касационното обжалване следва да се допусне по въпроса, ако чрез собственото неправомерно поведение на страната се влошава положението на другия участник в спора, дали такъв иск противоречи на правния принцип за забрана за злоупотреба с право и за забрана за черпене на права от собствено неправомерно поведение. Касаторът сочи решение № 1442/23.12.2003г. по гр.д.№ 411/2003г. на ВКС, ТК, което не представлява задължителна за съдилищата практика на ВКС съгласно ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК. От друга страна, на състава са известни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, в които са обсъждани въпросите за действителността на договори за възлагане на обществени поръчки: Решение № 19/23.02.2009г. по т.д.№ 474/2008г. на І т.о., Решение № 183/02.11.2011г. по т.д.№ 209/11г. на ІІ т.о., Решение № 82/19.07.2011г. по т.д.№ 658/10г. на І т.о., Решение № 37/30.05.2011г. по т.д.№ 275/10г. на І т.о. По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС, като съставът уточнява въпроса в смисъл: Поведението на страната, която е действала в нарушение на правилата за възлагане на обществена поръчка, представлява ли злоупотреба с право, ако сключеният договор попада в обхвата на ЗОП /отм./?
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 8860 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1466/02.08.2011г., постановено по т.д.№ 273/2011г. от Софийския апелативен съд, в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора [фирма], С. Г., Швейцария, съдебен адрес: [населено място], [улица] адв. М. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 8860 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.