Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
гр. София, 10.08.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1112/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите – [населено място], срещу въззивно решение № 2434 от 29.12.2014 г., постановено по т. д. № 3281/2014 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 71 от 13.06.2014 г. по т. д. № 126/2013 г. на Софийски окръжен съд в частта за отхвърляне на предявените от Комисията за защита на потребителите против [фирма] искове с правно основание чл.186, ал.3 във вр. с ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за отстраняване от съдържанието и за преустановяване прилагането на клаузата на чл.29, ал.4 от „Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма]” (одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-056/07.11.2007 г. и изменени с решение № ОУ-03/26.04.2010 г.) поради нейната неравноправност и нищожност по смисъла на чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, както и за задължаване на [фирма] да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение или част от него.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и се прави искане за неговата отмяна в обжалваната част, за уважаване на исковете и за присъждане на разноски. Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че оспорената клауза на чл.29, ал.4 от Общите условия /ОУ/ би била неравноправна само ако в общите условия няма друга разпоредба, която да признава на потребителя правото да получи обратно дължимата сума, начислена като стойност на извършен пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. Определя като незаконосъобразен и извода на съда, че противоречието на чл.29, ал.4 от ОУ с изискването на чл.63 ЗЗД за добросъвестност на страните в договорното правоотношение е преодоляно от клаузата на чл.25, ал.1 от ОУ, предвиждаща задължение за електроразпределителното предприятие да върне на потребителя недължимо платената сума в случай на установена след проверка основателност на възражението срещу сметката за ползвана електрическа енергия. Застъпва становище, че независимо от наличието на чл.25, ал.1 от ОУ, клаузата на чл.29, ал.4 от ОУ е несъвместима с изискването за добросъвестност при изпълнение на договорите, тъй като в хипотезата на грешка в сметката за електрическа енергия поставя потребителя в невъзможност да изпълни точно своето задължение по договора и възлага върху него неблагоприятните последици от неточното изпълнение на задължението на електроразпределителното предприятие да определи правилно дължимата стойност на потребената електрическа енергия. Позовава се на клаузата на чл.38, ал.1 от ОУ, признаваща право на електроразпределителното предприятие да прекъсне или да ограничи снабдяването с електрическа енергия на потребител по искане на крайния снабдител в случай на забава в плащането или неплащане на дължимите суми за електрическа енергия и за разпределение, като счита, че с оглед на нея клаузата на чл.29, ал.4 от ОУ създава неравностойност между страните в договорната връзка като задължава потребителя да плати в срок начислената от доставчика сума срещу риска от последиците по чл.38, ал.1 от ОУ, дори да не е съгласен със сметката и да е подал възражение срещу нея. Като аргумент в подкрепа на искането за отмяна на въззивното решение и за уважаване на исковете касаторът сочи влезли в сила решения по други дела, с които по предявени от него искове са признати за неравноправни и нищожни по смисъла на чл.143 във вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП аналогични клаузи в общи условия на други доставчици на електрическа енергия и на В и К – оператори.
С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като съгласно чл.386, ал.3 ГПК касационното обжалване на въззивното решение не е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] -гр. С., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне на въззивното решение в сила. Подробни съображения излага в писмен отговор от 27.03.2015 г., съдържащ и искане за разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на поддържаните касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от Комисия за защита на потребителите отхвърлителна част, Софийски апелативен съд е приел, че оспорената клауза на чл.29, ал.4 от одобрените с решение № ОУ-056/07.11.2007 г. на ДКЕВР „Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма]”, според която подаването на възражение срещу сметката не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума, не е неравноправна по смисъла на чл.143, т.14 ЗЗП и нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП.
За неоснователно е счетено оплакването на жалбоподателя – ищец за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон при прилагането на задължителната практика на Съда на Европейския съюз и в частност на практиката в решение от 14.03.2013 г. по дело С-415/2011 г. по тълкуване на чл.3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО от 05.04.1993 г. и на понятието „значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя”. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че клаузата на чл.29, ал.4 от ОУ би била неравноправна само ако в същите общи условия няма разпоредба, която да признава на потребителя правото да получи обратно недължимо платената сума в случай на грешка при отчитане на подлежащата на заплащане електрическа енергия. След преценка на общите условия въззивният съд е приел, че правото на потребителя да получи обратно недължимо платената сума е гарантирано от клаузата на чл.25, ал.1, задължаваща електроразпределителното предприятие да възстанови на потребителя недължимо платените суми в случай на установена по надлежния ред грешка в измерването и отчитането на електрическата енергия. Изразил становище, че чрез клаузата на чл.25, ал.1 от ОУ страните в договорното правоотношение се поставят в равностойно положение, което изключва третирането на клаузата на чл.29, ал.4 от ОУ като неравноправна по смисъла на чл.143, т.14 ЗЗП. Посочил е, че макар сама по себе си клаузата на чл.29, ал.4 от ОУ да противоречи на изискването за добросъвестност по чл.63 ЗЗД като установява безусловно задължение за потребителя да плати начислената цена за доставена електрическа енергия, дори да е възразил срещу дължимостта й, това противоречие следва да се счита за преодоляно с клаузата на чл.25, ал.1 от ОУ.
Решението на въззивния съд е неправилно.
Разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП дефинира като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и която поради пораждане на последиците по т.1-т.18 на чл.143, ал.1 ЗЗП води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравноправните клаузи в потребителските договори са нищожни по силата на чл.146, ал.1 ЗЗП. Когато неравноправните клаузи се съдържат в договори с потребители, сключени при действието на общи условия, законът – чл.148, ал.1, т.4 /ред. ДВ бр.18/2011 г./ ЗЗП, овластява Комисията за защита на потребителите да сезира компетентния съд с искане за обявяването им за нищожни по реда на глава девета, раздел ІІІ ЗЗП, ако отстраняването им от общите условия не е постигнато в резултат на предприети мерки по т.1 на чл.148, ал.1 ЗЗП и те могат да засегнат голям брой потребители или е възможно да бъдат използвани и от други търговци.
В рамките на правомощията си по чл.148, ал.1, т.4 ЗЗП Комисията за защита на потребителите е сезирала съда с искане да бъде обявена за нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП клаузата на чл.29, ал.4 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма], одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-056/07.11.2007 г. и изменени с решение № ОУ-03/26.04.2010 г. Според твърденията в исковата молба, оспорената клауза е неравноправна, тъй като при допусната в самите общи условия възможност за грешно отчитане на сметките задължава потребителя да заплаща начислени в сметката за електрическа енергия суми, които може реално да не са дължими и да липсва правно основание за начисляването им, преди да е извършена проверка от електроразпределителното дружество по подаденото от потребителя възражение срещу сметката и преди окончателно да е определена дължимата сума. Изложените твърдения насочват към фактическия състав на чл.143, ал.1, т.14 ЗЗП, който определя като неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.
Изводът на въззивния съд, че клаузата на чл.29, ал.4 от ОУ не е неравноправна и нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП, е изграден в нарушение на приложимия материален закон.
Клаузата на чл.29, ал.4 се съдържа в раздел „Общо правило за заплащане на разпределената електрическа енергия” от цитираните общи условия. Съгласно чл.29, ал.1 – ал.3 от ОУ, потребителят заплаща дължимата сума за извършения пренос през разпределителната мрежа веднъж месечно по определен график; Продължителността на периода за плащане е 10 дни; Стойността на дължимата сума се съобщава на потребителя от крайния снабдител на електрическа енергия по регламентиран в общите условия ред. При несъгласие с размера на задължението потребителят има право да подаде възражение срещу сметката. В чл.29, ал.4 обаче е предвидено, че подаването на възражение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума.
Настоящата инстанция не споделя становището на въззивния съд, че клаузата на чл.29, ал.4 от ОУ не поставя електроразпределителното дружество и потребителя в неравностойно положение и не противоречи на изискването за добросъвестност по чл.63 ЗЗД.
В качеството им на страни по договора за използване на електроразпределителните мрежи електроразпределителното дружество и потребителят на електрическа енергия са равнопоставени. Правата и задълженията на всяка от страните са уредени в договора и в приложимите към него общи условия, които обвързват потребителя, ако са спазени законовите предпоставки за това. В отношенията помежду си електроразпределителното дружество и потребителят са подчинени на закрепения в чл.63, ал.1 ЗЗД правен принцип, че всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона, и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения.
В чл.8, ал.1 от Общите условия на ответното дружество е предвидено, че потребителите дължат на електроразпределителното предприятие цена за електрическата енергия, пренесена през разпределителната мрежа, утвърдена от ДКЕВР. Изпълнението от потребителя на задължението за плащане на дължимата цена по начина и в срока, указани в чл.29, ал.1 – ал.3 от ОУ, предполага насрещната страна по договора да е изпълнила точно и добросъвестно задължението си да определи количеството и стойността на доставената и подлежаща на заплащане електрическа енергия. В случай на неточно измерване и/или отчитане на електрическата енергия, рискът от каквото е предвиден в чл.25 от ОУ, потребителят бива поставен в положение да дължи плащане на цена за електрическа енергия, каквато не му е доставяна и каквато реално не е използвал. Обвързването на потребителя със задължение да заплаща суми за недоставена и неползвана електрическа енергия вследствие на грешно измерване и/или отчитане противоречи на принципа на чл.63, ал.1 ЗЗД и създава несъвместима с него привилегия за електроразпределителното дружество да търси и получи плащане на недължими суми от потребителя, въпреки неточното изпълнение на собственото си задължение да отчете правилно реалното количество доставена електрическа енергия и по този начин да съдейства на потребителя да изпълни точно задължението си по чл.8, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 от ОУ.
Подаването на възражение срещу сметката е средство за защита на потребителя срещу евентуалните грешки на електроразпределителното дружество при измерването и отчитането на доставената електрическа енергия. Целта на възражението е да се извърши проверка по реда на чл.25, ал.1 от ОУ, за да се установи реалното количество доставена електрическа енергия, чиято цена дължи потребителят. Посредством възражението потребителят изразява несъгласието си с определения в сметката размер на задължението и демонстрира воля да изпълни задължението си след установяване на действителния му размер. Предвиждането на чл.29, ал.4 от ОУ, че подаването на възражение не освобождава потребителя от задължение да заплати дължимата сума, накърнява равнопоставеността на страните в договорното отношение и поставя електроразпределителното дружество в привилегировано положение. Правилото на чл.29, ал.4 от ОУ налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори когато електроразпределителното дружество не е изпълнило точно и добросъвестно своето насрещно задължение да определи коректно и правилно дължимата от потребителя престация, т. е. дължимата цена за реално доставената през съответния отчетен период електрическа енергия.
Основателен е доводът на касатора, че аргумент за неравноправността на клаузата на чл.29, ал.4 от ОУ се съдържа и в клаузата на чл.38, ал.1 от същите общи условия, който дава право на електроразпределителното дружество да прекъсне или да ограничи снабдяването с електрическа енергия на потребител по искане на крайния снабдител в случай на забава на плащането или неплащане на дължимите суми за електрическа енергия и за разпределение. Когато потребителят е забавил плащането поради несъгласие с определения в сметката размер на задължението, позовавайки се на неточно измерване и/или отчитане на остойностената електрическа енергия, и е подал възражение срещу сметката, клаузата на чл.29, ал.4 от ОУ отнема възможността плащането да бъде отложено до момента, в който след проверка по реда на чл.25, ал.1 от ОУ се установи действителния размер на задължението. Макар да е равнопоставена страна в договорното правоотношение, потребителят се оказва „принуден” да плати под заплахата от прекъсване или ограничаване на електроснабдяването, въпреки неяснотата дали електроразпределителното предприятие е изправно по отношение на задължението за точно измерване и отчитане на количеството доставена електрическа енергия. По този начин се постига посочения в чл.143, ал.1, т.14 резултат – налага се на потребителя да изпълни своите задължения, дори и доставчикът да не изпълни своите. Освен това, преценена от гледна точка на възможните неблагоприятни последици по чл.38, ал.1 от ОУ, клаузата на чл.29, ал.4 от ОУ несъмнено създава предпоставки за увреждане на потребителя и го поставя в условия на икономическа подчиненост спрямо електроразпределителното дружество, като накърнява в значителна степен равновесието между правата и задълженията на двете страни в облигационното отношение.
Противоречието на клаузата на чл.29, ал.4 от ОУ с принципите за добросъвестност и равнопоставеност не може да се счита за преодоляно с клаузата на чл.25, ал.1 от ОУ, както неправилно е приел въззивният съд. Правото на потребителя да получи обратно недължимо платените суми в случай на установена грешка в измерването и/или отчитането на доставената електрическа енергия е релевантно за реализирането на отговорността на електроразпределителното дружество за неоснователно обогатяване по чл.55 ЗЗД. Признаването на това право в общите условия по никакъв начин не отстранява неравнопоставеността в отношенията между потребителя и електроразпределителното дружество към момента на подаване на възражението срещу сметката, когато потребителят се намира в положение да трябва да изпълни задължението си за плащане на начислената електрическа енергия, въпреки съмненията си за грешки в нейното измерване и отчитане и породеното от тях несъгласие с размера на задължението.
Правно неиздържана е тезата на ответника по касация, че отлагането на заплащането на дължимата от потребителя сума „само с формално задължение на потребителя”, ще застраши сигурността на електроснабдяването в страната и ще наруши принципа за преимущество на обществения интерес от осигуряване на средства за оператора на мрежата, залегнал в Директива 2005/89/ЕО на ЕП и на Съвета от 18.01.2006 г. относно инфраструктурните инвестиции. Директивата установява мерки за гарантиране на сигурността на доставките на електрическа енергия, но нито в нея, нито в приетите в процеса на транспонирането й в националното законодателство на Република България нормативни актове, има разпоредби, даващи право на електроразпределителните дружества да въвеждат чрез общите си условия правила, поставящи ги в привилегировано положение спрямо потребителите на електрическа енергия и задължаващи потребителите да изпълняват задължението си за плащане на начислена цена за доставена електрическа енергия при направено възражение за неправилното й определяне.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че клаузата на чл.29, ал.4 от „Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма]” (одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-056/07.11.2007 г. и изменени с решение № ОУ-03/26.04.2010 г.) е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1, т.14 от ЗЗП и нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП. Поради това предявените от Комисия за защита на потребителите искове са основателин и следва да бъдат уважени. Въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК. Вместо отмененото въззивно решение следва да бъде постановено друго, с което да се прогласи за нищожна неравноправна клауза на чл.29, ал.4 от ОУ и ответникът бъде осъден да я отстрани от съдържанието на общите условия в двумесечен срок от влизане на решението в сила, както и да преустанови прилагането й за в бъдеще. На основание чл.187, ал.1, т.1 ЗЗП в тежест на ответника следва да бъде възложено и задължението в едномесечен срок да огласи за своя сметка диспозитива на решението в частта относно клаузата на чл.29, ал.4 от ОУ чрез публикация в национален ежедневник и чрез съобщение на интернет страницата на дружеството.
В зависимост от крайния изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК на касатора Комисия за защита на потребителите следва да се присъдят разноски и юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции в размер общо на 976.08 лв., съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Ответникът [фирма] следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на сумата 240 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 2434 от 29.12.2014 г. по т. д. № 3281/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 71 от 13.06.2014 г. по т. д. № 126/2013 г. на Софийски окръжен съд в частта за отхвърляне на предявените от Комисия за защита на потребителите срещу [фирма] искове с правно основание чл.186, ал.3 във вр. с ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за отстраняване от съдържанието и за преустановяване прилагането на клаузата на чл.29, ал.4 от „Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма]” (одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-056/07.11.2007 г. и изменени с решение № ОУ-03/26.04.2010 г.) поради нейната неравноправност и нищожност по смисъла на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, както и за задължаване на [фирма] да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение или част от него, и вместо него постановява :
ПРОГЛАСЯВА за нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП във вр. с чл.143, ал.1, т.14 ЗЗП клаузата на чл.29, ал.4 от „Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма]” (одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-056/07.11.2007 г. и изменени с решение № ОУ-03/26.04.2010 г.), според която „Подаването на възражение срещу сметката не освобождава потребителя от задължение да заплати дължимата сума”.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да отстрани клаузата на чл.29, ал.4 от съдържанието на „Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма]” (одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-056/07.11.2007 г. и изменени с решение № ОУ-03/26.04.2010 г.) в срок от два месеца от влизане на решението в сила, както и да преустанови за в бъдеще нейното прилагане.
ЗАДЪЛЖАВА [фирма] да огласи за своя сметка диспозитива на решението в частта, касаеща клаузата на чл.29, ал.4 от Общите условия, в едномесечен срок от влизане на решението в сила чрез съобщение, публикувано в национален ежедневник, и чрез съобщение на интернет страницата на дружеството.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Комисия за защита на потребителите – [населено място] сумата 976.08 лв. /деветстотин седемдесет и шест лв. и осем ст./ – разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметката на Върховен касационен съд сумата 240 лв. /двеста и четиридесет лв./ – държавна такса върху уважените искове, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :