О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 23.02. 2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 826/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “К” Е. , гр. С. срещу решение № 495 от 25.05.2009 г. по гр. д. № 1741/2008 г. на Софийски апелативен съд.
С обжалваното решение е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, VІ-2 състав решение от 07.07.2008 г. по гр. д. № 761/2004 г., с което е уважен предявеният от С. И. С. от гр. С. срещу “К” Е. частичен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за сумата 30 000 лв. – равностойност на дружествения дял на ищеца в “К” ООД.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като с него въззивният съд е подменил предмета на спора, като вместо по предявения от ищеца иск за присъждане стойността на ликвидационния му дял се е произнесъл по иск за присъждане стойността на дружествения му дял по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, без да е налице надлежно изменение на петитума на исковата молба по реда на чл. 116, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./.
Релевирано е и оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора, доколкото не са ангажирани доказателства за извършена ликвидация на търговското дружество, предявеният от ищеца С. С. иск за присъждане на ликвидационен дял е следвало да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Като нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 4, ал. 1 и 2, чл. 186 и чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./) е посочено недопускането да бъдат събрани допустими и относими към спора доказателства, както и неупражняване на контрол върху действията на първоинстанционния съд да впише в протокола от последното съдебно заседание устно направеното от дружеството-ответник възражение за прихващане. Поради несъответствие на мотивите на въззивния съд със събраните по делото доказателства касаторът счита, че постановеното от него решение е и необосновано.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По-конкретно: по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да се произнесе по очертания с исковата молба предмет на спора и недопустимостта за служебна промяна на петитума на иска касаторът се позовава на противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните от него актове. Този въпрос, както и въпросът за контрола на въззивната инстнация върху процесуалните действия на първоинстанционния съд и по-конкретно – за задължението да разгледа направеното в първоинстанционното производство възражение за прихващане, са посочени и като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По материалноправния въпрос за определяне стойността на дружествения дял при прекратяване на членственото правоотношение в дружество с ограничена отговорност се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В подкрепа на твърдението за противоречивото му решаване са цитирани съответно – решение № 466 от 30.06.2008 г. по т. д. № 112/2008 г. на ІІ т. о.; решение № 1* от 14.07.1999 г. по гр. д. № 245/98 г. на V г. о. и определение № 20 от 16.01.209 г. по т. д. № 504/2008 г. на ІІ г. о.
Ответникът по касация – С. И. С. от гр. С. поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В представения по делото отговор от 16.09.2009 г. са изложени доводи и по съществото на спора.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване
За да остави в сила решението на Софийски градски съд, VІ-2 състав по гр. д. № 761/2004 г., въззивният съд е приел, че са налице визираните в чл. 125, ал. 3 ТЗ предпоставки за присъждане равностойността на дружествения дял на ищеца С. И. С., а именно – прекратяване на членственото му правоотношение в търговското дружество “К” ООД поради изключване, имащо за последица възникване на правото на съдружника да получи паричната равностойност на дружествения си дял и липса на доброволно уреждане на имуществените отношения между страните. Определянето на равностойността на дружествения дял е извършено въз основа на приетия като доказателство, без да е оспорен по реда на чл. 154 ГПК /отм./ счетоводен баланс на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение на ищеца и на база заключението на допуснатата в тази връзка икономическа експертиза.
Като неоснователно е счетено оплакването на въззивника за недопустимост на първоинстанционния акт поради произнасянето по непредявен иск. Решаващият състав е преценил като терминологична неточност употребата на израза “ликвидационен дял” вместо “дружествен дял” в исковата молба. Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и твърдението, че претенцията за заплащане на исковата сума е основана на настъпилото прекратяване на членственото правоотношение на ищеца поради изключването му като съдружник, а не поради ликвидация на търговското дружество, съдът е счел, че предявеният иск е за заплащане стойността на дружествения дял, а не на ликвидационния дял.
Липса на твърдяното във въззивната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила е приета и по отношение на отказа на първоинстанционния съд да се произнесе по възражението на дружеството-ответник за прихващане, като същата е аргументирана с факта на късното му заявяване – след приключване на устните състезания.
Настоящият състав счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Преди всичко, следва да се отбележи, че значими за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като обуславящи изхода му, са само процесуалноправните въпроси. Това изискване не е изпълнено по отношение на материалноправния въпрос за определяне стойността на дружествения дял при прекратяване на членственото правоотношение в дружество с ограничена отговорност. Въпросът за това дали дружественият дял следва да се определи по балансова или по пазарна стойност не е бил предмет на спор между страните нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство. Спорно по делото е било единствено обстоятелството относно неотчетени от ищеца суми в касата на дружеството, за които ответникът е направил евентуално възражение за прихващане в представената по първоинстанционното дело писмена защита. С оглед на това, посоченият от касатора материалноправен въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване и следователно не подлежат на обсъждане поддържаните по отношение на него основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Дори и да се приеме обаче, че този въпрос е значим за конкретното дело, към настоящия момент твърдяното противоречие при решаването му вече е преодоляно с постановеното по новия процесуален ред на чл. 290 и сл. ГПК решение № 64 от 09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г., с което е прието, че определянето на равностойността на дружествения дял при прекратяване на членството в дружество с ограничена отговорност следва да се извърши въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването, т. е. релевантна е балансовата, а не пазарната стойност на активите на дружеството.
По отношение на процесуалноправните въпроси:
Неоснователно е поддържаното от касатора наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за задължението на съда да се произнесе по очертания с исковата молба предмет на спора и недопустимостта за служебна промяна на петитума на иска. Цитираните и приложени в тази връзка актове на Върховен съд и Върховен касационен съд не доказват твърдяното противоречие. Напротив, въззивното решение е постановено в съответствие с трайно установената практика, в т. ч. и в посочените от касатора решения и определения, че предметът на делото се определя от изложените в исковата молба обстоятелства и отправеното искане за защита, съобразно които съдът определя правната квалификация на предявения иск, без да е обвързан от посочената от самия ищец квалификация.
Касационното обжалване обаче следва да бъде допуснато по другия поставен от касатора процесуалноправен въпрос – за контрола на въззивната инстанция върху процесуалните действия на първоинстанционния съд и по-конкретно – за задължението й да разгледа заявеното в първоинстанционното производство възражение за прихващане. Решението на въззивния съд по този въпрос е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика по т. 6 от Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС № 1 от 04.01.2001 г., тъй като съдът не е разгледал възражението за прихващане на ответника по иска, като е приел, че е направено несвоевременно – в писмената му защита пред първата инстанция, без да отчете, че същата представлява част от устните състезания, доколкото самият съд е предоставил възможност на страните за предоставяне на писмени защити.
С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 495 от 25.05.2009 г. по гр. д. № 1741/2008 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на „К” Е. , гр. С., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с чл. 72, ал. 2 ГПК, в размер на 600 /шестстотин/ лева.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: