3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1030
София,22.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 171 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1215 от 22.10.2010 година по гр.д. № 987/2010 година на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 851 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 169/2009 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 48 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от Г. С. К. от [населено място] против Е. П. П. от [населено място] в качеството и на майка и законен представител на непълнолетната С. Н. Д. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1580 лева, съставляващи стойност на противозаконно отнети от непълнолетната С. Д. златни и сребърни бижута; обезщетение в размер на 1000 лева неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени притеснения и стрес вследствие на извършената кражба и обезщетения за забава в размер на законната лихва. В решението е прието за установено, че непълнолетната С. Д., ведно с А. А., също непълнолетна, на 09.04.2008 г. са извършили кражба от дома на ищцата – отнели са противозаконно златни пръстени, плочка и обици, които същия ден са продали в златарско ателие. Част от откраднатите бижута са били възстановени на ищцата след изземването им от купувача. Прието е, че не е установено по безспорен начин, че накитите, чиято стойност се претендира (извън възстановените), са били собственост на ищцата, както и че не е установено кои от претърпените от ищцата имуществени вреди са причинени от дъщерята на ответницата – деянието е осъществено ведно с трето лице, без да е доказано точното участие на всеки от съизвършителите.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Г. С. К.. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото въпрос за отговорността на ответницата за вреди от деликт, решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата. Приложени са решение № 5 от 10.01.2008 г. по гр.д. № 1105/2007 г. на Пловдивски районен съд; решение № 2261 от 07.06.1983 г. по гр.д. № 958/1983 г.; решение № 2217 от 19.05.1980 г. по гр.д. № 600/1980 г. и решение № 794 от 21.03.1973 г. по гр.д. № 34/1973 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд на Република България, в които е прието, че отговорността на съпричинителите при непозволено увреждане е солидарна; че в производството по иск за вреди, предявен от пострадалия от деликта, съдът не е длъжен да определи степента на съпричиняването.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Варненски окръжен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК – налице е противоречива практика по приложението на чл. 53 ЗЗД по обуславящия изхода на делото въпрос относно отговорността за вреди от непозволено увреждане, причинено от неколцина.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1215 от 22.10.2010 година по гр.д. № 987/2010 година на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Г. С. К. от [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 106,60 лева, както и че при неизпълнение на указанията жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: