О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1030
София, 04.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 7568/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.М.Б. и адв.Ж.К. – пълномощници на [община] против решение № 1766/03.09.2013г. на Софийски Апелативен съд, постановено по т.д.№ 2580/2012 год.,с което е потвърдено решение № 670 / 03.04.2012 г. по гр.д. № 653/2011 г. на Софийски градски съд ,с което са отхвърлени предявените от [община] против Д. ф. „З.” обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД във врчл.19,ал.1 от Наредба № 38/27.08.2003 год.за сумата 747 493,75 лв.,безвъзмездна финансова помощ по Договор № 2360/2006 год.за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на програма С. и чл.86 ЗЗД за сумата 283 524,53 лв.лихви за забава ,за периода 05.09.2008 год.-17.02.2011 год.,като неоснователни.
.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.1 – 3 ГПК по материалноправните въпроси касаещи: отказът за изплащане на помощта и основанията за това; търговският характер на договора за безвъзмездна финансова помощ и приложимостта на общите правила за търговска сделка; финансирането на непредвидени разходи,необходими за извършване на инвестицията;развалянето на договора за безвъзмездна финансова помощ,конкретизирани с множество подвъпроси,както и по процесуалноправните въпроси относно : доказателствената сила и стойност на актовете на Наредба № 3/31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството; обсъждането на доказателствата и възраженията на страните,конкретизирани с множество подвъпроси.Представят решения на ВКС,поставени по реда на чл.290 ГПК и множество решения по идентични казуси с оглед поставените въпроси на въззивни съдилища.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба .
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради наличието на сочените предпоставки по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл.269 ГПК и след преценка на твърденията и доказателствата е приел,че е налице неизпълнение по договора от страна на ищеца ,тъй като не е изпълнил задължението си да кани писменно Фонда седем дни преди издаването на всеки от актовете образец 12,както и е подменил одобрения изпълнител на независим строителен надзор.С оглед спецификата на договора,сключен за усвояване на средства по специална програма на ЕС и С. ,Фондът упражнява постоянен,текущ и последващ контрол,поради което е прието,че при всяко неизпълнение на договорно задължение на ползвателя Фондът има право да откаже плащане на финансовата помощ,който отказ е правомерен.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставените процесуалноправни въпроси, конкретизирани с множество подвъпроси е налице,защото въззивното решение противоречи на константната практика на ВКС,опредметена в решения постановено по реда на чл.290 ГПК.
Касаторът следва да внесе дължимата се държавна такса за касационно производство в размер на 20 620,37 лв./двадесет хиляди шестстотин и двадесет лева/
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1766/03.09.2013г. на Софийски Апелативен съд, постановено по т.д.№ 2580/2012 год.
УКАЗВА на [община] да внесе по сметка на ВКС държавна такса 20 620,37 лв./двадесет хиляди шестстотин и двадесет лева/ ,в едноседмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение и да представят в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: