О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1033
гр. София 10.09.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2569 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата М. Н. Г., чрез адв. Д. И. против решение № 106/11.03.2015 г. по в.гр.дело № 86/2015 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 402/03.11.2014 г. по гр.дело № 1080/2014 г. на Районен съд [населено място] и вместо отменената част са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Областна дирекция на МВР-Х. обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ – за отмяна на извършеното със заповед № 2222/29.08.2014 г. на Директора на ОД на МВР Х. уволнение от длъжността „оператор, стая с контролни съоръжения” в сектор „Сигнално-охранителна дейност” на отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Х., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ в размер на 4046.88 лв.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението е поставен правният въпрос, който съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията си по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва –трудоустроено ли е лице, след като на същото има издадено ЕР на ТЕЛК, с което е определени 50% намалена трудоспособност, а и в самия акт – чл.14 медицинският орган е посочил противопоказания – упражняването на тежък физически труд и дали същото лице се ползва от защитата по чл.333,ал.1,т.2 КТ, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и по реда на ГПК/отм./
Ответникът по жалбата ОД на МВР Х., чрез юрисконсулт Н. М. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, т. 2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на М. Н. Г. със заповед № 2222/29.08.2014 г., с която е прекратен трудовия й договор на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата и за отмяна на посочената заповед, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение.
От фактическа страна е прието, че ищцата М. Г. е работила по трудово правоотношение с ОД на МВР – Х. на длъжността „оператор, стая с контролни съоръжения” в сектор Сигнално-охранителна дейност” на отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – Х.. Със Заповед № 2222/ 29.08.2014 г. на директора на ОД на МВР – Х. е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата.
Прието е, че със Заповед № К – 4307/ 30.12.2013 г. на Министъра на вътрешните работи е изменена т. 1 от Заповед рег. № К – 14931/ 30.12.2010 г. относно утвърждаване на допълнителен щат към щата на ОДМВР-Х. и се съкращават от допълнителния щат към щата на ОДМВР Х. 39 бр. щатни бройки, от които 26 бр. оператор, стая с контролни съоръжения/С., средно образование, ЛРТП, в сила от 01.01.2014 г.
Съдът е посочил, че е представено искане от работодателя до ищцата за представяне на информация относно закрила по чл. 333 от КТ с рег. № 741/ 10.01.2014 г. В изпълнение на същото ищцата е представила ЕР № 134/ 07.10.2013 г., според което работоспособността й е определена на 50% ТНР поради общо заболяване с водеща диагноза артрози. В ЕР са посочени противопоказни условия на труд – тежък физически труд.
Прието е, че е Писмо изх. № 0072 – 4190/ 22.8.2014 г. на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ дирекция „Инспекция по труда” – Х. е дала предварително разрешение да бъде прекратено трудовото правоотношение на ищцата М. Г. на основание чл.328 ал.1 т. 3 от КТ.
От правна страна съдът е приел, че предметът на делото се определя от ищеца чрез посочване на обстоятелствата, въз основа на които претендира спорното материално право, и вида на търсената защита, че при спор за отмяна на уволнение предметът на делото се очертава от приложеното от работодателя фактическо основание за уволнение и въведените от ищеца оплаквания за неговата незаконосъобразност. Според въззивния съд ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Прието е, че съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.
Въззивният съд е приел, че ищцата е оспорвала извършеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ уволнение на две основания – поради нарушаване на изискването за получаване на предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнение на трудоустроен служител -чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и липса на предварително съгласие на синдикалния орган за уволнение на служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието -чл. 333, ал. 3 КТ. Посочил, е че в исковата молба не са изложени доводи относно основанието за уволнение на ищцата – съкращаване на щата – или подбора. С оглед на това е прието, че първоинстанционния съд не е имал право да разгледа основателността на иска на посочените основания. Посочил е, че проверката на въззивния съд на законосъобразността първоинстанционното решение следва да се ограничи единствено до въведените с исковата молба пороци на уволнението – нарушаване на изискванията по чл. 333, ал. 1, т. 2 и чл. 333, ал. 3 КТ.
Съдът е взел предвид разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, според която при уволнение на трудоустроен работник или служител на основание чл. 328, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата – работодателят следва да изиска предварително разрешение от инспекцията по труда. Прието е, че освен от основанието за уволнение предварителната закрила е обусловена и от статута на работника или служителя, който трябва да бъде трудоустроен. Според въззивния съд съгласно чл. 317, ал. 1 КТ, за да бъде трудоустроен един работник или служител, е необходимо да е налице предписание за трудоустрояване от здравните органи, което задължава работодателят да го премести на подходяща работа. Посочил е, че в случая в представеното по делото ЕР № 2043/ 07.10.2013 г. не се съдържат констатации на ТЕЛК за необходимостта от трудоустрояване на ищцата, с оглед на което е направил извода, че тя не е придобила статута на трудоустроен работник или служител и поради това не може да се ползва от предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ. Прието е, че само обстоятелството, че й е определена 50 % намалена трудоспособност не е достатъчно да се приеме, че е трудоустроена, след като няма изрично предписание на здравните органи.
Съдът е приел за неустановено по делото и второто заявено основание за незаконосъобразност на уволнението – липса на предварително съгласие на синдикалния орган за работник или служител, член на синдикалното ръководство. Посочил е, че по делото не се събрани доказателства ищцата да е член на синдикалното ръководство в предприятието на ответника и поради това е преценил посоченото основание за незаконосъобразност на уволнението за неоснователно.
При тези съображения съдът е направил извода за неоснователност на исковите претенции. Отменил е първоинстанционното решение, с което предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 са уважени и вместо отменената част е отхвърлил тези искове.
По правния въпрос:
Основателни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос. С решение№ 1627/13.10.2005 г. по гр.дело № 562/2003 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е прието, че закрилата по чл.333,ал.1,т.2 КТ обхваща всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника е наложило устройването му на нова подходяща работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето му.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с посоченото разрешение. С оглед на това следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по този въпрос.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по същия правен въпрос, тъй като с цитираните решения – решение № 137/02.03.2010 г. по гр.дело № 20/2009 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 360/30.04.2010 г. по гр.дело № 30/2009 г. на ВКС, III г.о., постановени по чл.290 ГПК не е разрешен формулирания от жалбоподателката правен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 106/11.03.2015 г. по в.гр.дело № 86/2015 г. на Хасковския окръжен съд по касационна жалба вх. № 3276/02.04.2015 г., подадена от ищцата М. Н. Г., чрез адв.Д. И., [населено място], [улица]-15, с адрес за призоваване, [населено място], [улица], ет.2,кантора 29, чрез адв.И..
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: