Р Е Ш Е Н И Е
N 104
гр.София, 05.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 885/2009година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. Г. С. от гр. С. и „Ч” АД, гр. С., срещу въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІV-„г” състав, постановено на 11.05.2009 г. по гр.д. № 737/2008 г.
Касаторът Д. С. , чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за неправилност на решението в частта, с която след частична отмяна на решението на Софийския районен съд, 41 състав от 27.06.2007 г. по гр.д. № 28012/2006 г., е отхвърлен предявеният срещу „Ч” АД отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за сумата от 2 000 лв., или за разликата над 4 172.11 лв. до 6 172.11 лева, съставляваща начислена от ответника коригирана стойност на консумирана електроенергия по КП № 20002352/05.12.2006 г. Счита, че проведената процедура по едностранна корекция на сметката на потребителя на ел.енергия, не намира основание в действащите за процесния период нормативни актове – Закон за енергетиката и Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Поддържа, че неоснователно е отхвърлено възражението за нищожност на чл.25 от Общите условия като противоречащ на чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Касаторът „Ч” АД, чрез процесуалния си пълномощник, атакува въззивното решение в частта, с която е уважен отрицателния установителен иск, с оплаквания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Счита за необоснован направеният от въззивната инстанция извод за недоказаност размера на корекцията на сметката на потребителя на ел.енергия, предвид спазването на чл.25, ал.2 от Общите условия.
С определение № 51 от 02.02.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните части по материалноправния въпрос по приложение на чл.25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от „Е” АД, приети на основание чл.98 от Закона за енергетиката, както и по въпроса дали на доставчика на електрическа енергия надлежно е предоставено правомощие за корекция на дължими от потребителя суми.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на касаторите, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Софийски градски съд е приел за доказано основанието за коригиране на консумирана от потребителя- ищец ел.енергия, въз основа на констативен протокол № 0002352/05.12.2006 г., подписан от ищеца. Счетено е, че с посоченият протокол е доказано присъединяване преди СТИ и изтегляне от шинна система ниско напрежение след предпазители ВП-315/А/, а в другия си край, преминавайки през предпазител автоматичен тип А1/100А/ обслужва част от електрическата инсталация на адреса на потребителя. Въззивният съд е изразил становище за неоснователност на възражението за нищожност на чл.25 от ОУ поради противоречие със закона, предвид на обстоятелството, че начинът на определяне на заплащането на доставена, но неотчетена ел.енергия е в сферата на договорната свобода. С оглед липсата на доказателства за определяне размера на вземането на „Ч” АД, съдът е приложил разпоредбата на чл.130 ГПК/отм./. Останалите съображения на СГС са относими към приетата недопустимост на иска по отношение на ЧЕЗ Е. България” АД и приложението на чл.209 ГПК/отм./ по отношение на този ответник, в която част въззивното решение е влязло в сила.
Обжалваното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск за несъществуване на извънсъдебно претендираното от „Ч” АД вземане в размер на 2 000 лв., произтичащо от допълнително извършена корекция на сметки за електрическа енергия, съгласно чл.25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е” АД.
По обуславящият изхода на делото материалноправен въпрос за това дали на доставчика на електрическа енергия е предоставено надлежно правомощие за корекция на дължими от потребителя на електрическа енергия суми, съществуващата противоречива практика на съдилищата, вече е преодоляна с решение № 165 от 19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г., ІІ т.о. на Върховния касационен съд. Решението е постановено по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии попада в обхвата на задължителната съдебна практика. Разрешенията, дадени в цитирания съдебен акт за липса на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката на потребителя за ползвана електроенергия за минал период, са ясни и категорични и се възприемат напълно и от настоящия състав на ВКС. Невъзможността за едностранна, последваща корекция, е относима както за периода до отмяната на издадената, на основание чл.91, ал.2 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност/ЗЕЕЕ- отм./, Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители/ НППРЕМПП – отм./, така и за периода, обхващащ се от действието на Закона за енергетиката/ ДВ бр.107 от 2003 г./ и издадената, на основание чл.116, ал.7 ЗЕ, Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи/Наредба № 6/2004 г. В последната Наредба, която е приложима и към настоящото дело, не се съдържат разпоредби, от които да произтича право на ответника по иска за извършване на последваща корекция на сметката на потребителя. Поради това не се налага обсъждане на предметния обхват на Наредбата, във връзка със законовата делегация по чл.116, ал.7 ЗЕ, каквото обсъждане е извършено в приложените към жалбите решения, както и в цитираното по-горе решение на ВКС, ІІ т.о., с оглед приложимия закон.
По отношение на материалноправните въпроси, свързани с приложение на чл.25 от Общите условия за договорите за продажба на електрическа енергия на „Е” АД, приети на основание чл.98 ЗЕ от УС на ЕС и одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране на 01.09.2005 г., настоящият състав приема следното:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Ч” е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване влизането в сила на представените във въззивното производство Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия/ОУ/. Продажбата на електрическа енергия на потребители, макар и да е сделка при общи условия по смисъла на чл.298 ТЗ, предпоставките по чл.98/ отм.- ДВ бр.55 от 2007 г. /ЗЕ, при които ОУ стават задължителни за потребителите на електрическа енергия, съществено се отклоняват от общите правила за търговските сделки при общи условия. Съгласно разпоредбата на чл.98, ал.4 ЗЕ, предпоставка за влизане в сила на ОУ е публикуването им най- малко в един централен и един местен всекидневник и изтичане на 30 дни след първото публикуване, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. Възможността за потребителите да заявят несъгласие с ОУ и свързаното с това право за предлагане на специални условия, различни от публикуваните ОУ, съответно възможността за снабдителя на електрическа енергия да приеме специалните условия, което се отразява в допълнителни писмени споразумения, се реализират в рамките на 30 дневен срок, но след влизане в сила на ОУ. Независимо от твърденията на касатора- търговец за влизане в сила на общите условия, в 30-дневен срок след публикуването им в посочените от него всекидневници, този факт не може да се приеме за общоизвестен по смисъла на чл.155 ГПК и съответно за неподлежащ на доказване. В хода на въззивното разглеждане на делото липсва произнасяне в този смисъл, което обуславя неоснователността на твърденията за приложимост на представените по делото ОУ към договора за продажба на електрическа енергия за имота, собственост на ищеца, находящ се в гр. С., кв. Бистрица, ул.”Х” № 2. Липсата на надлежни писмени доказателствени средства за публично известяване на потребителите на ел.енергия за общите условия на договорите за продажба на ел.енергия и изтичането на съответния законов срок след публикуването им по посочения от законодателя ред, води до извод за неоснователното позоваване на клаузи от общите условия, като източник на претендираното вземане. Това е достатъчно за да приеме, че вземането на ответното търговско дружество е изцяло недължимо, което води до основателност на предявения отрицателен установителен иск и в отхвърлената от въззивната инстанция част.
Що се касае до основанията за съставяне на процесния констативен протокол/ извън тези по Общите условия/, следва да се има предвид, че цитираната разпоредба на чл.80 ЗЕ е неприложима. По делото липсват данни, че лицата, извършили проверката на търговско измерване за използваните от ищеца количества електрическа енергия, са определени по предвидения от законодателя ред – със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма или председателя на комисията, съобразно компетентността им по ЗЕ. От друга страна, съставяните от надлежните контролни органи протоколи, въз основа на резултатите от извършена проверка, са основание за даване на задължителни предписания на проверяваните лица или за съставяне на актове за установяване на административни нарушения. Законодателят не е предвидил възможност, нито методика за едностранна корекция на сметките на потребител за ползвана електроенергия за минал период, въз основа на съставени по реда на чл.80 ЗЕ официални свидетелствуващи документи/протоколи/.
Предвид изложените съображения, в случая не се налага произнасяне по същество по правоизключващите възражения на ищеца, касаещи действителността на клаузата на чл.25 ОУ, съответно тяхната приложимост само тогава, когато през определен период от време доставеното количество електроенергия не е отчитано/ изцяло или частично/, какъвто не е настоящия случай. Следва да се има предвид и липсата на доказателства за виновно поведение на потребителя на електрическа енергия за неизправността на измервателното средство, в какъвто смисъл е и постоянната практика на ВКС.
Въз основа на горното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, само в частта, с която е отхвърлен отрицателния установителен иск за сумата от 2 000 лв., поради което и на основание чл.293 ал.1 и ал.2 ГПК следва да се отмени и да се постанови ново решение по съществото на спора, като се признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи и тази сума, или не дължи цялата претендирана сума в общ размер от 6 172.11 лева.
При този изход на спора, на касатора – ищец се дължат разноски за касационното производство в общ размер на 270 лева, съобразно представените доказателства за действително направени разноски, съответстващи и на представения по делото списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV-„г” състав, постановено на 11.05.2009 г. по гр.д. № 737/2008 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Г. С. срещу „Ч” АД иск за недължимост на сумата 2 000 лева, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ч” АД, на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, че Д. Г. С. с ЕГН ********** не дължи сумата 2 000 лева, представляваща част от начислена коригирана стойност на консумирана електрическа енергия по констативен протокол № 0002352/05.12.2006.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, с която предявеният от Д. С. отрицателен установителен иск е уважен за сумата 4 172.11 лева.
ОСЪЖДА „Ч” АД да заплати на Д. Г. С. сумата 270/двеста и седемдесет/ лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: