1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 19.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.д. № 3 651/2015 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 655/21.01.2016 г. от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. Р., с искане за допълване на определение № 14 от 07.01.2016 г. по ч. т. д. № 3 651/2015 г. по описа на ІІ ТО на ВКС в частта за разноските. Моли да бъдат присъдени направените от дружеството разноски в производството по обжалване на определение № 17 197/02.09.2015 г. по гр. д. № 4 186/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав, в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор на частната жалба на [фирма] [населено място].
Ответната страна по молбата по чл. 248 ГПК – [фирма] [населено място] е изразила становище за неоснователност на молбата. Наведени са доводи и за просрочие на молбата, евентуално за липса на основание за присъждане на разноски поради това, че спорът не е разрешен по същество. Освен това твърди, че неправилните указания на СГС за възможността за касационно обжалване, не следва да имат за последица „утежняване на положението на страната с разноски”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че молбата е подадена в законовия срок и обсъди доводите в нея, намира за установено следното:
С определение № 14 от 07.01.2016 г. по ч. т. д. № 3 651/2015 г. състав на второ търговско отделение на ВКС е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма] [населено място] срещу определение № 17 197/02.09.2015 г. по гр. д. № 4 186/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав, по съображения, че същата е процесуално недопустима, с оглед изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. В отговора на частната жалба (вх. № 133 915/03.11.2015 г.) молителят е направил искане да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 200 лв., определен съгласно чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Неоснователни са твърденията на [фирма] [населено място], че молбата за допълване на определението в частта за разноските е просрочена. Видно от приложената към нея товарителница от куриерска служба, същата е изпратена на 20.01.2016 г., т.е. в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. В този смисъл следва да бъдат прецени и доводите на дружеството, че неправилните указания на СГС за възможността да бъде обжалвано постановеното от него определение не следва да имат за последица „утежняване на положението на страната с разноски”. Указанията на въззивния съд, отразени в диспозитива на обжалваното определение за възможността същото да бъде обжалвано пред ВКС не създават процесуални права за страните, с каквито те не разполагат съгласно действащата в момента процесуална уредба. Освен това, дори и неправилни, същите представляват възможност за страната, а не задължение да обжалва постановения съдебен акт.
Искането за присъждане на разноски от молителя е направено своевременно и по аргумент от чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговора по частната жалба.
С оглед изложеното и като се вземе предвид крайния изход по спора, съобразно постановеното определение № 14 от 07.01.2016 г. по ч. т. д. № 3651/2015 г. по описа на ІІ ТО на ВКС, същото следва да се допълни в частта за разноските, като на ответника по частната жалба, сега молител, се присъдят разноски в размер на 200 лева.
Водим от изложеното, състав на ВКС, ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 14 от 07.01.2016 г. по ч. т. д. № 3 651/2015 г. по описа на ІІ ТО на ВКС в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК [ЕГН], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. „П.” № 5 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] разноски в размер на 200 /двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: