Р Е Ш Е Н И Е
№ 1042
гр.София, 31. 10. 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
със секретар Виолета Петрова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 47/2008 година
Производство по § 2 ПЗР от ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК/отменен/.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. Л. от с. Л., К. община с. въззивното решение № 2* постановено на 23.10.2007 год. по гр.дело № 1127/2007 год. по описа на Софийския апелативен съд, с което е отменено решението от 21.02.2007 год. по гр.дело № 185/2004 год. на К. окръжен съд в уважената част, спорът е решен по същество като искът й с правно основание чл.49 и чл.50 ЗЗД за заплащане на сумата 12 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Недоволна от решението е ищцата, която го обжалва чрез процесуалния представител адвокат Н от АК К. като моли за отмяната му поради нарушение на материалния закон – чл.49, 50, 51, ал.2 ЗЗД, чл.169, ал.1 ЗУТ и неправилна квалификация на иска.
От ответника по касация – „Български пощи”Е„Български пощи”, гр. К. чрез процесуалния представител адвокат С от АК К. е постъпило възражение по чл.218г ГПК/отменен/, в което се заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът по касация „Българска т. компания”АД със седалище и адрес на управление гр. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд в уважената част на иска въззивният съд е приел, че ищцата е проявила небрежност, слизайки по стълбата без прикрепване за парапета, паднала е на земята и от това са последвали неимуществените вреди в патримониума й, а поведението й към момента на настъпване на злополуката обосновава категоричен извод, че увреждането е пряка последица единствено от нейното собствено поведение, поради което ответниците не й дължат обезщетение нито в качеството на съсобственици на сградата, нито в качеството на възложители на работата по смисъла на чл.49 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните.
Съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.
Взето е предвид характерът на отговорността, уредена в чл.49 и чл.50 ЗЗД и при посочените факти законосъобразно решаващият въззивен съд е приел, че увреждането е пряка последица от поведението на пострадалата при злополуката ищца, която е проявила небрежност, поради което не следва да се ангажира отговорността на ответниците за репариране на неимуществени вреди нито в качеството на съсобственици на сградата, нито в качеството на възложители на работата.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.
При този изход на спора и на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./ на ответника по касация се присъждат направените разноски пред настоящата инстанция в размер на сумата 200 лева.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, хип.1 ГПК/отм./ Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 2* постановено на 23.10.2007 год. по гр.дело № 1127/2007 год. по описа на Софийския апелативен съд, І граждански състав.
ОСЪЖДА Н. К. Л. ЕГН ********** от с. Л., К. област да заплати на „Български пощи”Е„Български пощи”, гр. К. на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./ сумата 200/двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: