Р Е Ш Е Н И Е
№ 1049
гр.София, 27. 10. 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Трето гражданско отделение ,в съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 211 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на П. Я. А. против решението от 5.11.07г.по гр.дело № 172/07г.на К. окръжен съд. С него е обезсилено решение № 24 от 9.01.07г.по гр.дело № 115/06г.на Д. районен съд и производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения от П. Я. А. против Й. В. Д. иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ да бъде признато по отношение на ответницата,че към момента на образуване на ТКЗС през 1956г.наследодателят на ищеца Я. А. Г. ,починал на 2.03.1970г.,е бил собственик на основание придобивна давност на овощна градина с площ от 0.440 дка,находяща се в м.”К” в землището на с. Б.,община Д. ,при граници:улица”Б”,имоти на Г. Р. от две страни и имот на И. К.
Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл.218б ал.1 б.”в” от ГПК/отм./Моли решението да бъде отменено и искът –уважен.
Ответницата по касационната жалба Й. Д. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производствотопо делото въззивният съд е приел,че искът с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му при наличието на окончателно приключително административно реституционно производство,инициирано след успешно провеждане на иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ.
Касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на решението въззивният съд е приложил правилно материалния закон. При условията на чл.188 ал.1 от ГПК е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти поотделно и в тяхната зависимост,като е направил обосновани и логични изводи.
С искът по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ се цели установяване право на собственост върху земеделска земя в лицето на нейния вносител в ТКЗС към момента на образуване на стопанството при наличие на оспорване от друго лице,претендиращо,че е било такъв собственик към същия момент. Необходимата предпоставка за предявяване на установителен иск е наличността на правен интерес от търсената по този ред правна защита,а такъв в случая не е налице. По делото е установено,че в законоустановените срокове по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ е образувано исково производство и с влязло в сила решение № 718/4.11.05г.на Д. районен съд,постановено по гр.дело № 410/05г.по отношение на ОСЗГ Д. правото на наследниците на Я. А. Г. да възстановят правото си на собственост върху процесния земеделски имот. С решение № БЛ 258/21.12.05г.на ПК Д. е отказано възстановяване на правото на собственост на процесната овощна градина с мотив,че този имот представлява част от възстановения на наследници на Г. Р. имот № 354 от КВС. Решението,съдържащо отказ е връчено на ищеца П. А. на на 6.01.06г.и е влязло в сила като необжалвано. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността предявяването на иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо – ТР № 1 по гр.дело № 1/97г.на ОСГК на ВКС – т.ІІ.
От изложеното се налага изводът,че обжалваното решение не е постановено в нарушение на материалния закон,съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано,поради което и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ следва да бъде оставено в сила.
. Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 5.11.07г.,постановено по гр.дело № 172/07г.на К. окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.