Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
С. 11.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и петнадесета година в състав:
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5920 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Й. С., в качеството му на управител на етажната собственост на живущите в жилищен блок в [населено място] пазар, чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 78 от 2.07.2014г. по в.гр.д. № 243 по описа за 2014г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 72 от 20.02.2014г. по гр.д.№ 324/13г. на Районен съд Нови пазар като е отхвърлен предявения иск против [фирма] с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, във вр.с чл.49 от Общите условия н Д. за сумата от 21 360лв., ведно със законната лихва като неоснователен и са присъдени разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на иска.
В съдебно заседание страните не се явяват лично. К. се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и желае да бъде уважена. Претендира всички направени по делото разноски в общ размер на 3 632лв., съобразно приложен списък и представя писмени бележки.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :
С определение № 1313 от 17.12.2014г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, по въпроса: Следва ли обществения доставчик на електрическа енергия / [фирма]/ да носи отговорност за причинени вреди на потребителите на електрическа енергия вследствие преустановено подаване на електроенергия, когато това преустановяване е извършено по нареждане на крайния снабдител / [фирма]/? По въпроса е констатирана противоречива практика на съдилищата, тъй като даденият от въззивния съд отрицателен отговор противоречи на положителния, съдържащ се във влязло в сила решение № 646 от 23.07.2013г. по гр.д.№ 2053/2012г.на РС Шумен.
В конкретния случай фактите са следните:
Настоящият касатор, като пълномощник на етажните собственици, е предявил осъдителен иск срещу [фирма] за сумата от 21 360лв., ведно със законната лихва, обезщетение за нерегламентирано спиране за 534дни /от 30.04.2010г. до 17.10.2011г./ на захранването с електрическа енергия, задвижваща стълбищния асансьор на жилищен блок в [населено място] пазар [улица] вх.2.
Не се спори, че етажните собственици са абонати на [фирма] и че ползвания от тях асансьор има отделно електрическо захранване и отделно техническо средство, отчитащо потребената енергия /обектът е с абонаментен №[ЕИК]/. Не се спори, че ответното дружество е поискало от ищците да заплатят прекомерна /според тях/ сума за консумираната електроенергия за асансьора, поради което те са изискали проверка. С. извършването й на 30.04.2010г. – служители на ответника са съставили протокол № 134907 установяващ, че от момента на монтажа на средството за търговско измерване /СТИ/ – в ответното дружество не е била отчитана и начислявана нощна електрическа енергия /отчитана е само дневна/. Съгласно заключението на приетата по делото експертиза, [фирма] използва софтуерната програма „Квази”, която работи по следния начин: отчетник, който визуално има контакт с електромера записва показателите и предоставя данните, които се обработват /нанасят се в системата/, след което се издават фактурите.
С. констатираният пропуск ответното дружество е начислило загубите си за последните 20 години, възлизащи на 1 281.82лв. и считано от 30.04.2010г. е прекъснало електрическото захранване на асансьора.
На 30.09.2011г. живущите предявили отрицателен установителен иск, че не дължат посочената сума, който бил уважен с влязло в сила на 10.04.2013г. решение от 7.11.2012г. по гр.д.№ 1011/11г. на районен съд Нови пазар.
Невъзможността да използват асансьор за процесния период от 534 дни,в резултат от неправомерното прекъсване на електрическото захранване, им причинило вреди, които те претендират на основание чл.49 от Общите условия за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма], съгласно който се дължат по 30лв.за първите 24 часа и по 20 лв. за всеки следващ период от 12часа. Посочените Общите условия /ОУ на Д./, както и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] /ОУ на Д./, които са приети на основание чл.98а и чл.98б от Закона за енергетиката – са актовете, които регламентират отношенията между страните по делото. Искът е предявен на основание чл.79 от ЗЗД, съгласно който когато длъжникът не изпълни точно задълженията си, кредиторът има право на обезщетение. Отговорността е за неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря
По делото е налице нареждане № 5 от 10.05.2010г. с приложен списък от 14.05.2010г., установяващи че ”Е.ОН България” е разпоредил прекъсване снабдяване с електроенергия, считано от 14.05.2010г. /преди претендирания начален период от 30.04.3010г./, която дейност е възложил на „Е.ОН България Мрежи” /сега [фирма]/. С гласни доказателства е установено, че след прекъсването – живущите повикали свидетеля К., осигуряващ техническата поддръжка на асансьора, който /по тяхна молба/ блокирал задвижващия му механизъм, което направило съоръжението неизползваемо. Електрическото захранване е било възстановено на 17.10.2011г., когато асансьорът бил пуснат в движение.
При тези факти, въззивният съд е приел иска с правно основание чл.79 от ЗЗД за неоснователен поради липса на причина, за която длъжникът отговаря. Счел е, че ответното дружество [фирма] е прекъснало преноса на електрическа енергия въз основа на изричното разпореждане на доставчика [фирма] поради забава в плащането на дължимите суми. Позовал се е на чл.53 от ОУ на Д., съгласно която енергийното предприятие – оператор на електропреносната мрежа не носи отговорност за вредите, причинени от прекъсване на преноса на електрическа енергия на ползвателя, когато това прекъсване е станало по искане на енергийното предприятие – краен снабдител. Според въззивния съд – в тази хипотеза операторът / [фирма]/ действа при условията на обвързана компетентност и не може да преценя основателността на искането на крайния снабдител.
Това становище на въззивния съд по спорния по делото въпрос противоречи на изразеното от РС Шумен в постановеното от него и влязло в сила решение № 646 от 23.07.2013г. по гр.д.№ 2053/2012г. В последното е прието, че на основание чл.49 от ОУ на Д., [фирма] носи отговорност за неправомерно прекъсване на преноса на електрическа енергия, защото са налице законовите предпоставки: съществуване на договорно правоотношение между страните, установяване, че едната е изпълнила неточно задължението си и доказване на съществуване на клауза за договорна неустойка /без да е необходимо доказването на вреди/. Съществуването на договорно правоотношение е установено с Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия от Д. и Общите условия към нея, съобразно която ищецът има задължението да заплаща потребената енергия, а ответника – да му осигури ползване на електроразпределителната мрежа. Правото за преустановяване снабдяването с енергия /съгласно чл.123а от Закона за енергетика/ възниква за ответника само при неизпълнение на задължения по договора за продажба. Когато с влязло в сила решение е установено, че ищецът не дължи суми за потребление на енергия и не е установено да е налице неизпълнение на друго задължение, поето съгласно ОУ и за процесния период захранването е прекъснато, [фирма] носи отговорност по чл.49 от ОУ. Налице са предвидените две предпоставки: вината, защото потребителя е оставен без електрическа енергия, а относно изискуемото уведомление от потребителя е прието, че това изискване противоречи на общия принцип за добросъвестност /никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение/ и факта на уведомяване може да се счете за безспорен, след като спирането е извършено [фирма].
При така констатираното противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата, настоящият съдебен състав счита за правилно това, което е прието от РС Шумен във влязлото в сила решение № 646 от 23.07.2013г. По въпроса във връзка с който е допуснато касационно обжалване, следва да се посочи и следното :
Съгласно ТР № 4 от 29.01.2013г. по т.д.№ 4/2012г. на ОСГТК на ВКС прекъсването на снабдяването с електроенергия в нарушение на предпоставките, предвидени в закона /чл.122 – 124 от Закона за енергетиката/ и в общите условия е неизпълнение на договора /снабдяването с електроенергия е определено в закона като услуга в обществен интерес и доставката се осъществява по силата на договор/.
Общественият доставчик на електрическа енергия следва да носи отговорност за причинени вреди на потребителите на електрическа енергия вследствие преустановено подаване на електроенергия и когато това преустановяване е извършено от обществения доставчик по нареждане на крайния снабдител в хипотезата, предвидена в чл.53 от ОУ на Д. при общите предпоставки за отговорността съгласно глава единадесета на ОУ на Д. и по-специално чл.49. Определящо за отговорността е, че потребителите са останали без електрическа енергия по вина на доставчика. Съгласно чл.123 ал.1 от Закона за енергетиката – доставчиците имат право да преустановят временно снабдяването с енергия на крайните клиенти само при неизпълнение на задълженията по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Когато е установено /както е в случая с влязло в сила съдебно решение/, че потребителите нямат неизпълнено задължение за заплащане дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия, т.е. е безспорно, че те са изправна страна по сключения договора за продажба на електрическа енергия и въпреки това доставчикът е преустановил снабдяването с нея, поведението на последния следва да бъде оценено като виновно по смисъла на приетите от страните Общи условия и той да понесе отговорност за неизпълнение на задължението си за пренос на енергия до крайния потребител. Изводите си за наличие на основания за носене на отговорност за неизпълнение на договорни задължения в отношения между доставчик и потребител, съдът следва да извежда на базата на постигнатите между тях договорености, при съобразяване със стандартите, заложени в Директива № 93/19 на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, изискващи осигуряване на по-ефективна защита на потребителя. Вътрешните отношения между обществения доставчик на електрическа енергия и нейния краен снабдител са ирелевантни и не следва негативно да рефлектират върху правата на потребителя. Предвидената в чл.53 от ОУ на Д. възможност за изключване на отговорността е в противоречие със закона и доколкото е създадена от обществения доставчик изцяло в негов интерес е неравноправна. Извода си за неравноправност съдът прави въз основа на следното:
С оглед наличната икономическа ситуация в страната енергийните дружества осъществяват дейността си по силата на предоставена лицензия, важаща за определена територия, като потребителят на електрическа енергия няма право на свободен избор на доставчик, а е обвързан от местожителството си. Законодателят разграничава дейностите по пренос, по разпределение и по снабдяване с електрическа енергия, съответно – и по тяхното лицензиране /тъй като установеният режим е разрешителен/. Съгласно чл.44 ал. 3 от Закона за енергетиката – на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ. Субект на договорното задължение по чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване /доставяне, продажба/на електрическа енергия на (до) обект (имот) на потребител – краен клиент по смисъла на т. 27г от ДР на ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие – краен снабдител по смисъла на т. 28а, б. „а” от ДР на ЗЕ. Субект на договорното задължение по чл. 117 ал.1 от ЗЕ за присъединаване на обекта (имота) към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение може да бъде само енергийно предприятие – оператор на електропреносната мрежа по смисъла на т.34а б.„а” от ДР на ЗЕ или оператор на електроразпредели-телна мрежа по смисъла на т. 34б, б. „а” от ДР на ЗЕ /вж.реш.№ 60 от 29.04.2015г. по гр.д.№ 4280/14г. на ІV г.о./ Доколкото съдебната практика разглежда енергийно предприятие – краен снабдител и енергийно предприятие – оператор на електропреносната мрежа като дружества от една икономическа група, която би могла да се определи като една икономическа единица, осъществяваната от тях доставка, също може да се разглежда като единна и комплексна. Както и да бъде оценена тя, безспорно е, че в отношенията помежду им /при постигане на договорката по чл.53 от ОУ на Д., че операторът на електропреносната мрежа не носи отговорност за вредите, причинени от прекъсване на преноса на електрическа енергия на ползвателя по искане на крайния снабдител/ потребителят не е участвал. Същият е в по- неизгодна позиция и е бил принуден да се съгласи с така предварително подготвените условия, без да е бил способен да въздейства върху съдържанието им. Касае се до клауза, която неоснователно ограничава законното право на обезщетение на потребителя при установено неизпълнение на установено договорно задължение на доставчика за доставка на електрическа енергия. Чрез нея на потребителя се налагат неравноправни условия, които са в противоречие с изискването за добросъвестност. На основание чл.3 параграф 1 и 3 т. „б” от Директива № 93/19 на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори – чл.53 от ОУ на Д. съставлява неравноправна клауза, която не обвързва потребителя. Задължение на националния съд – при прилагане и обсъждане на съответната норма – да я тълкува съобразно целите и смисъла на Директивата, така че да бъде постигнат целения с нея резултат.
Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос и горепосочените конкретни факти по делото, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. При липса на възможност битовите абонати едностранно да сменят доставчика, изпълнението на договорните задължения следва да се осъществява при условията на равнопоставеност, предвидимост и добросъвестност. За процесния период от 30.04.2010г. до 17.10.2011г. доставчикът неправомерно е спрял захранването с електрическа енергия, задвижваща стълбищния асансьор на жилищен блок в [населено място] пазар [улица] вх.2, поради което дължи обезщетение за причинените вреди в размер на 21 350лв.,ведно със законната лихва считано от предявяване на иска 30.04.2013г. на основание чл.49 от ОУ на Д. / 30лв. за първия и по 40лв. за останалите 533дни/.
С оглед изхода от делото, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК – в полза на касатора следва да бъдат присъдени всички направени по делото разноски, съобразно приложения списък в размер на 3 632лева / 854лв.държавна такса пред районния съд, 878лв.такси през въззивната и касационната инстанция, 100лв.за вещо лице и 1800лв.-адвокатско възнаграждение, реалното заплащане на което е установено с договор за правна защита и съдействие от [ЕГН] от 30.04.2013г./
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 78 от 2.07.2014г. по в.гр.д. № 243 по описа за 2014г. на Шуменски окръжен съд и потвърденото с него решение № 72 от 20.02.2014г. по гр.д.№ 324/13г.на Районен съд Нови пазар И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] [населено място]-Е [улица], представлявано от членовете на управителния съвет М., Т. и В. да заплати на етажната собственост на живущите в жилищен блок в [населено място] пазар област Шумен [улица] вх.2 ап.27, 28, 29 и 30, представлявана от управителя С. чл.79 ал.1 от ЗЗД, във вр.с чл.49 от Общите условия на Д. сумата от 21 350лв./двадесет и една хиляди триста и петдесет лева/, обезщетение за причинени вреди от неправомерното прекъсване на електрическото захранване на ползвания от тях асансьор с абонаментен №[ЕИК] за 534дни, ведно със законната лихва считано от 30.04.2013г., както и сумата от 3 632лв./три хиляди шестстотин тридесет и два лева/, направени разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендираните 21 360лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.