О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1051
София, 05.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯЖДИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 214 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. И. Г. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. М. Д., против въззивното решение № ІІІ-173 от 29 ноември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1781 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2011 г., с което е потвърдено решение № 1295 от 25 август 2011 г., постановено по гр.д. № 2811 по описа на районния съд в гр. Бургас за 2011 г. за отхвърляне иска на Г. в качеството й на майка и законен представител на малолетния М., роден на 19 декември 2002 г., против Г. С. Г. от [населено място], за увеличаване на присъдена месечна издръжка от 100 на 300 лева.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно, защото се обсъждат доходите на майката, но не и на бащата, не е изготвен социален доклад, а майката не може да се снабди с доказателства поради укриване от ответника на факти и обстоятелства за закупуване на кола на лизинг и за изплащане на други подобни задължения; след продължителен период от време нуждите на детето нарастват, а бащата, макар в трудоспособна възраст, нарочно се поставя в невъзможност да дава издръжка. В изложение на основанията по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, включено в касационната жалба, се сочи, че съдът следва да се произнесе по въпросите: неспазването на ЗЗДет за изготвяне на социален доклад следва ли да се счита за нарушение и при несъбирането на допуснати доказателства следва ли съдът да мотивира решението си без събирането на такова доказателство и обсъждането му с оглед интересите на детето; допустимо ли е да се отхвърля иск за издръжка, след като в продължителен период от време нуждите на детето нарастват, а бащата, макар в трудоспособна възраст, нарочно се поставя в невъзможност да дава такава. Твърди се, че по поставените въпроси решението противоречи на задължителна съдебна практика и на определение на ВКС.
Ответникът Г. С. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Б. Д., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че по реда на чл. 312, ал. 2 ГПК с определение е даден на страните едноседмичен срок за вземане на становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат необходимите процесуални действия, а особени непредвидени обстоятелства за пропуска да се представят доказателства, не се твърдят; след като в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК никоя от страните не е ангажирала доказателства, те са загубили възможност да ги представят по-късно и така ищцата не е подкрепила с доказателства твърденията си за наличие на обстоятелства, налагащи изменение на размера на издръжката; детето е пораснало във възраст, но не е доказан твърдяния изключително висок доход на бащата, а се представя разпореждане за определяне на пенсия в размер на 196,59 лева; доходите на майката не са сочени и подкрепени с доказателства; с оглед възрастта на детето, то се нуждае от обща издръжка в размер на 180 лева, от които 80 лева от майката с оглед трудоспособната й възраст, а за бащата – 100 лева заради ниския му доход, но и заради неполагането на лични грижи за детето, поради което с оглед присъдената в предходен процес издръжка за същата сума, искът е неоснователен; районният съд е изпълнил задължението си по чл. 15, ал. 6 ЗЗДет и е конституирал ДСП Б. като страна, но за съда не съществува процесуална възможност да задължи ДСП да вземе становище и да представи социален доклад.
К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия процесуалноправен въпрос, уточнен от състава на касационния съд по следния начин: допуснато ли е съществено нарушение на съдопроизводството от страна на съда в случай, че е изпълнил задължението си по чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето да уведоми дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето за предявения иск по чл. 150 СК, но ДСП не е изпратила представител за съдебното заседание или социален доклад, и съдът е приел делото за изяснено от фактическа страна. По този въпрос, обусловил крайния резултат по спора, на състава на касационния съд не е известна съдебна практика, поради което касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Втория поставен правен въпрос не води до допускане на касационното обжалване. Твърди се от страна на касаторката, че нуждите на детето са увеличени, а бащата сам се поставя в невъзможност да реализира по-високи доходи, за да препятства осъществяването на правото на детето си. В тази връзка се твърди противоречие на обжалваното решение с разрешението, дадено от ВС в ППВС № 5/70 г. и определение № 734 по гр.д. № 45/2011 г., ІV г.о. Соченото определение на ВКС не попада в кръга на съдебните актове, формиращи съдебна практика, тъй като липсва произнасяне по съществото на спора в процедурата по чл. 288 ГПК, поради което този съдебен акт не може да послужи за целите на преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК. В соченото ППВС, т. 20, върховният съд приема, че осъденият да дава издръжка не може да се позовава на промените, които са резултат на намерението му да осуети или намали издръжката. В разглеждания случай ответникът по спора е представил доказателство за отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 196,59 лева. Ответникът не е в трудоспособна възраст, липсва изобщо позоваване в процеса от страна на ищцата бащата нарочно да се е поставил в положение на невъзможност да дава по-висок размер на издръжката. Ето защо, след като не е налице произнасяне на съда по въведен в спора предмет по съответния ред и подобни изводи не са обусловили крайния резултат по спора, касационното обжалване не може да се допусне по този правен въпрос.
Държавна такса за касационното обжалване не се дължи на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № ІІІ-173 от 29 ноември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1781 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2011 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: