О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1053
София, 05.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №204/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. С. С. – процесуален представител на ищцата Н. Д. О. от [населено място], област В., против въззивно решение №1344/16.11.2011 г. по гр.д.№1880/2011 г. по описа Варненския окръжен съд, г.о., ІІ—ти състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №3440/27.7.2011 г.по гр.д.№16036/2010 г. на Варненския районен съд, 19-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от Н. Д. О. против [фирма] – В., иск за отмяна на дисциплинарно наказание “забележка”.
Въззивната инстанция е приела, че работодателят е спазил процедурата по чл.193, ал.1 КТ, като е без значение при изпълнението на визираната процедура дали са приети писмени обяснения или са изслушани устни такива от наказаното лице. Съдът е стигнал до извод, че от ищцата са поискани както писмени обяснения, така и налице изискване на устни такива. По съществото на спора съдът е приел, че от съвкупната преценка на събраните поделото доказателства може да се достигне до извод за установеност на посоченото в атакуваната заповед нарушение. Изложени са изводи за спазване разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ при налагане на дисциплинарното наказание, като в случая въпреки понесената от работодателя значителна имуществена вреда, на ищцата е наложено най-лекото дисциплинарно наказание, и е налице правомерно упражняване на дисциплинарната власт от страна на работодателя.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:
1. Следва ли да се приеме за доказано обстоятелството, че е искано обяснение от служител по открита процедура за налагане на дисциплинарно наказание, ако за това обстоятелство е налице единствено обяснение на законния представител на работодателя ?;
2. Длъжен ли е работодателят писмено да поиска обяснения от служител по открита процедура за налагане на дисциплинарно наказание, след като това е единствената форма на искане на обяснение, съгласно правилника за вътрешния ред на работодателя, с който е бил запознат служителя ?;
3. Следва ли служител да носи отговорност за неизпълнение на трудово задължение, което не е описано в неговата длъжностна характеристика, в трудовия договор, в колективния трудов договор, в правила или в заповеди на работодателя ?;
4. При преценка за обоснованост и законосъобразност на заповед за дисциплинарно уволнение, наложено за неизпълнение на трудово задължение и за причинени финансови загуби на работодателя, длъжен ли е съдът да изследва и обсъди всички доказателства за настъпването на тези вреди, за техния размер, за причиняването им от наказания служител с негово неизпълнение на служебно задължение ?;
5. Длъжен ли е съдът, пред който се развива трудовия спор, да спре производството по делото, до приключване на съдебното производство за причинените на работодателя финансови загуби, за които е наложено дисциплинарното наказание, предмет на контрол по трудовия спор ?, и
6. Законосъобразно ли е налагането на дисциплинарно наказание на служител, за материални щети на трето лице, без последното да е твърдяло, претендирало и доказало тяхното настъпване пред работодателя и/или служителя ?.
Сочат се и решения на ВС и ВКС, които не се представят.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – [фирма] – В.,, е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение по неоценяем иск, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
От поставените въпроси единственият релевантен спрямо изводите на въззивната инстанция е вторият, а именно “Длъжен ли е работодателят писмено да поиска обяснения от служител по открита процедура за налагане на дисциплинарно наказание, след като това е единствената форма на искане на обяснение, съгласно правилника за вътрешния ред на работодателя, с който е бил запознат служителя ?”. Поради това въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по този въпрос.
По останалите въпроси въззивната инстанция не е формирала изводи, поради което въззивното решение по тях не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.230, ал.1 и чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1344/16.11.2011 г. по гр.д.№1880/2011 г. по описа Варненския окръжен съд, г.о., ІІ—ти състав, по подадената от адв. С. С. – процесуален представител на ищцата Н. Д. О. от [населено място], област В., касационна жалба, вх.№43140/23.12.2011 г. по въпроса “Длъжен ли е работодателят писмено да поиска обяснения от служител по открита процедура за налагане на дисциплинарно наказание, след като това е единствената форма на искане на обяснение, съгласно правилника за вътрешния ред на работодателя, с който е бил запознат служителя ?”.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1344/16.11.2011 г. по гр.д.№1880/2011 г. по описа Варненския окръжен съд, г.о., ІІ—ти състав, по останалите въпроси.
Насрочва делото за 03.12.2012 г. от 9.00 часа, като призоваването се извърши по реда на чл.289, изречение първо ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: