Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
593_10_opr288_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1054
София, 13.10. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
ВЛАДИМИР Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 593 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. прокуратура – гр. П. срещу въззивно решение от 18.12.2009 г. по въззивно гр.д. № 1941 /2009 г. на П.ския окръжен съд, г. к., с което е оставено в сила решение от 26.05.2009 г. по гр.д. № 562 /2008 г. на Карловския районен съд в обжалваната част, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. Х. Н. сумата 4,000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие незаконни действия на прокуратурата – повдигане на обвинение, привличането като обвиняем и вземане на мерки за неотклонение „задържане под стража” и „парична гаранция” ведно със законната лихва за забава.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и излага основания за това, както и въпроси, за първия от които твърди, че е решаван противоречиво от съдилищата, а за втория – че е от съществено значение за точното прилагане на закона и че тези въпроси представляват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Те ще бъдат разгледани по-долу.
Ответникът Н. Х. Н. не е подал отговор на касационната жалба (не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата).
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемият иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за доказани твърденията на ищеца, че през 1993 г. срещу него е било повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.195 НК, по-късно изменено за такова по чл.196 НК, че спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, заменена една година по-късно с „парична гаранция”, че наказателното производство е прекратено частично през 2003 г. и в останалата част през 2008 г. поради недоказаност на обвинението, поради което искът по чл.2,ал.2 ЗОДОВ е доказан по основание, че искът е доказан със свидетелски показания и по размер – за сумата 10,000 лева, но съдът е намерил за основателно възражението на ответника за съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат в размер на 60 % – ищецът е осъждан с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер и се е признал за виновен по повдигнатото обвинение, поради което и мярката за неотклонение е била правилно взета, така след приспадане на процента на съпричиняване съдът е определил обезщетението в размер на 4,000 лева.
По наличието на основания по чл.280 ГПК:
Първият въпрос е материалноправен – за това кои са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл.2 ЗОДОВ, за който се твърди, че е разрешаван противоречиво от съдилищата в сочените решения по гр.д. № 2041/ 2002 г. на ІV-т г.о. на ВКС и гр.д. № 876 / 2004 г. на ІV г.о. на ВКС. Настоящият състав намира искането за основателно: повдигнатият въпрос е обусловил изхода на спора (размера на обезщетението) и е той е разрешен по различен начин в обжалваното и посочените решения, поради което по него решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Вторият въпрос е за осъждане на правозащитен орган да заплати обезщетение по чл.2,т.2 ЗОДОВ при липса на законово основание за това в разпоредбата. Твърди се, че въпросът е от съществено значение за точното прилагане на закона – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Този въпрос е разрешен с г.7 от ТР 3 /2004 г. на ВКС, с която е прието, че съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, че това основание за прекратяване съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2,ал.2 на ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ), а именно „…че деянието не е извършено от лицето“. Поради което настоящият състав съгласно т.4 от ТР №1 /19.02.2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС намира, че повдигнатият въпрос не обуславя наличието на основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по него.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационното обжалване въззивно решение от 18.12.2009 г. по въззивно гр.д. № 1941 /2009 г. на П.ския окръжен съд, г. к..
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.