3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1054
София 28.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 762/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Б. И. Г. от с. О., Ловешка област, и Н. К. М. от същото село, подадени съответно от адв. С. Д. В. и адв. К. Г., срещу въззивно решение № 8 от 08.01.2010г. по в.гр.д. № 571/2009г. на Ловешкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 143 от 26.061.2009г. по гр.д. № 359/2009г. на Троянския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Б. Г. и Н. М. против О. управител и Държавата иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 26 622,84 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и за сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди общо за двамата ищци.
Ответниците по жалбата О. управител – Л. и Държавата, представлявана от министъра на финансите, в представените писмени отговори молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Налице са и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Въззивният съд е отхвърлил предявения от Б. Г. и Н. М. против О. управител и Държавата иск, квалифициран по чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултат на осъждането им от претърпелите евикция купувачи на недвижим имот, закупен от ищците от Областния управител на гр. Л., по съображения, че не са установени предпоставките на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Приел е за установена сключената между ищците като купувачи и ответниците О. управител – Л. и Държавата като продавачи покупко-продажба, съдебното отстраняване на последващите купувачи на имота поради възникнал спор за собственост с трето лице, както и осъждането на основание чл. 189 и сл. ЗЗД на ищците Б. Г. и Н. М. да понесат последиците от евикцията по отношение на последващите купувачи, но е отхвърлил искът по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД по съображения, че претърпените от ищците вреди произтичат от договорните отношения, възникнали между страните по делото вследствие сключения на 01.04.1998г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, а не от деликт. Приел е, че когато е налице увреждане във връзка с изпълнение на договор между страните, не може да се търси отговорност по реда на непозволеното увреждане, предвид на това, че договорната отговорност изключва деликтната.
Касаторът Б. Г. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос обвързан ли е съдът от дадената от страната правна квалификация на иска, решен според нея в противоречие с приложената съдебна практика – решение № 75/1988г. ОСГК на ВС, решение № 682/1986г. ВС, І го.о, решение № 234/2001г. ВКС, V г.о., решение № 688/2003г. ВКС, ІV г.о, в които е изразено становището, че съдът определя приложимата правна норма с оглед изложените в исковата молба обстоятелства. Касаторът Н. М. моли да се допусне касационно обжалване на същото основание по въпроса за характера на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Прилага решение № 1077/2008г. по гр.д. № 2973/2007г. ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че отговорността по чл. 49 ЗЗД по своята правна същност е различна от договорната и деликтната отговорност и има обезпечително-гаранционна функция.
ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставения от касаторите въпрос за правната квалификация на предявения иск с оглед приложената съдебна практика и конкретното съдържание на исковата молба по настоящото дело, който въпрос е от значение за изхода по спора.
На касаторите следва да се укаже да внесат държавна такса в размер на 592,46 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд, № 8 от 08.01.2010г. по в.гр.д. № 571/2009г.
Указва на Б. И. Г. и Н. К. М. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 592,46 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: