4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1057
гр.София, 11.11.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Е. Томов
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 3714 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. П. срещу решение № 96 от 4.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 76 по описа за 2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което са обезсилени решения № 632 от 15.07.2014 г. и № 886 от 26.11.2014 г. по гр. д. № 766 по описа за 2014 г. на Пазарджишкия районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
К. твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.Допустим ли е иск по чл.2“Б“ от З. за обезщетение за вреди от нарушено право на гледане на делото в разумен срок, когато окончателното решение на вътрешните инстанции е постановено преди повече от шест месеца от изменението на З./обнародвано в ДВ, бр.98 от 2012 г./, но е имало висящо дело в Европейския съд за правата на човека за същото нарушение и този съд е приел, че следва да се изчерпи и вътрешният ред по новите средства за защита-чл.2“Б“ от З.?
2.Наведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск. Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 51 от 30.04.2014 г. по гр. д. № 1977/2013 г. на ВКС.
3 К. твърди, че обжалваното решение противоречи на решение № 1 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 1106/2010 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, касаещо изменението на иска. При действието на новия ГПК отсъствието на нарочно определение на съда за изменението, недаването на подходящ срок за отговор на ответника, неизготвянето на допълнителен доклад и недаването на указания във връзка с приетото изменение са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за които обаче въззивният съд не следи служебно.
Прокуратурата на Република България не е подала отговор в законоустановения срок.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
К. е предявил на 10 март 2014 г. иск срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за вреди за нарушение на правото му на гледане на делото в разумен срок за обвинение в извършен грабеж, след като на 12 септември 2013 г. е получил съобщение, че жалбата му пред Европейския съд за правата на човека е недопустима заради непроведено производство по новоприетите чл.60а и сл. от Закона за съдебната власт и/или исково производство по новоприетия чл.2б от З./в сила от 15 декември 2012 г./. В съдебно заседание на 17 юни 2014 г. ищецът се е позовал на посочената в обстоятелствената част на исковата молба оправдателна присъда, поради което е уточнил петитума в смисъл, че претендира обезщетение заради тази присъда, а алтернативно, ако искът се отхвърли на това основание, претендира да се уважи претенцията на заради нарушаване на правото му делото да се гледа в разумен срок. Първоинстанционният съд е допуснал поисканото изменение и е уважил иска за 3 000 лв., квалифицирайки го по чл.2, ал.1, т.2 от З./редакция преди изменението в Д.В., бр.98/2012 г./, като с допълнително решение е оставил без уважение молбата за допълване посредством произнасяне по иск с правно основание чл.2б от З.. В. съд е приел, че първоначалният иск не е с правна квалификация чл.2б от З., а алтернативно предявеното искане е с правно основание чл.2, ал.1, т.2/сега т.3/ от З., които претенции подлежат на разглеждане по различен съдопроизводствен ред и затова алтернативното им съединение било недопустимо, тъй като се стига до неясен петитум. Ето защо е счел двете първоинстанционни решения за недопустими и ги е обезсилил.
При тези мотиви на въззивния съд от значение за изхода на спора е дали предявеният иск е с правна квалификация чл.2б от З. с оглед параграфи 8 и 9 от ПЗР на З./Д.В., бр.98/2012 г./ и дали е допустим съгласно чл.8, ал.2 от З.. По приложението на тези разпоредби е постановено решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. №[ЕИК] г. на Трето Г. О. на ВКС, което обаче не включва настоящата хипотеза. Ето защо по първия въпрос трябва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Макар първоинстанционният съд да се е произнесъл по изложените в исковата молба факти и в рамките на предявеното искане, въззивният съд е счел, че решенията са недопустими. Този извод противоречи на ТР № 2 от 29.02.2012 г. по тълкувателно дело № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС, според което правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция обуславя правилността на решението. Затова по втория въпрос трябва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
В. съд е обсъждал изменението на иска с оглед допустимостта на алтернативното съединяване на исковете и допустимостта на първоинстанционното решение, по което дължи служебно произнасяне. Следователно по третия въпрос няма противоречие с цитираното от касатора решение № 1 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 1106/2010 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96 от 4.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 76 по описа за 2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 5/пет/ лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: