1
Решение по т. д. № 400/ 2011 г., ВКС, Търговска колегия, І-во отд.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
гр. С., 28.10.2011 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: Д. П.
Т. К.
при участието на секретаря К. А.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя Т. Р. т. дело № 400/2011 година.
Производството е по реда на чл. 47, ал. 1, т. 2 и 4 ЗМТА.
Образувано е по иск на Търговското дружество [фирма], [населено място] за отмяна на постановено на 08.03.2010 г. от Арбитражния съд при Б., [населено място] решение по в. а. д. № 355/2009 г. С атакуваното решение ищецът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] общо 33182,42 лв. по предявени обективно кумулативно съединени искове във връзка с неизпълнение на договорни задължения по договор за търговска продажба на препарати за растителна защита и торове.
Искането за отмяна се основава на тезата, че АС при Б. не е бил компетентен да разгледа и разреши спора между страните, тъй като арбитражното споразумение, съставляващо част от договора от 08.04.2004 г. е нищожно /чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА/.
Според ищеца, визираният търговски договор от 08.04.2004 г. е нищожен, тъй като за [фирма] той не бил подписан от упълномощен представител, липсвало съгласие за сключването му /чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД/, доколкото договорът не бил подписан от управителя на дружеството М. К., а подписалият го не бил упълномощен от управителя.
Въвеждат се доводи и за това, че след подписа липсвал печат на дружеството и не било посочено качеството на подписалия документа. Твърди се, че М. М., посочен в процесния договор не е бил упълномощен да представлява дружеството.
Поддържа се и ненадлежно уведомяване на страната за арбитражното производство /чл. 47, т. 4 ЗМТА/. Навежда се довода, че страната е била призована за съдебното заседание пред арбитражния съд на адрес, който не бил актуален. Сочи се, че със заявление от 06.02.2007 г. до регистър Булстат ответникът е поискал вписване промяна на адреса на управление, както и че управителят на ответното дружество е знаел за промяната в адреса в [населено място].
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва иска и моли за отхвърлянето му по съображения за неоснователност, изложени в съдебно заседание.
Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, приема за установено следното:
По допустимостта на иска:
Искът е предявен пред ВКС в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА от легитимирана страна срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция – АС при Б..
По основателността на иска:
Искът е неоснователен.
Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяна не е била надлежно уведомена за арбитражното производство. Видно от приложеното в. а. д. № 356/2009 г. на Арбитражния съд при Б., на 13.08.2009 г. на ищеца – ответник по арбитражното дело са били изпратени искова молба и книжата по делото на седалището и адреса на управление на дружеството, съгласно удостоверение за актуално състояние от 30.07.2009 г. и приложено регистърно решение – на адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ап. 46. Призовката се е върнала в цялост на 14.09.2009 г. с известие и отбелязване от пощенската служба “Пратката не е потърсена от получателя”.
След направена служебно справка за вписванията в търговския регистър, отново е изпратено съобщение до ответника [фирма] на посочения непроменен адрес в [населено място] с куриерска поща, оставяни са известия, и пратката е отново върната с отбелязване, че е непотърсена /л. 34 и л. 49 от делото/.
Председателят на АС при Б., на основание чл. 14, ал. 4 от Правилника на АС при Б. е назначил арбитър на ответника, след което е сформиран решаващият орган, съгласно протокол от 28.09.2009 г. и е насрочено първото по делото съдебно заседание.
Уведомлението за това заседание, заедно с декларациите за безпристрастност и независимост на арбитрите са изпратени на ответника по арбитражното дело по седалището и адреса на управление на търговското дружество, но същото се е върнало в цялост с отбелязване от пощенската служба, че е непотърсено.
При проведеното арбитражно заседание на 09.12.2009 г. ход на делото е даден, след като е констатирано, че ответникът е търсен на вписания в търговския регистър адрес на управление в [населено място] и е отразено, че в същия ден на съдебното заседание е била направена служебна справка от съдебния състав за вписванията в търговския регистър, и констатация, че не е настъпила промяна в седалището и адреса на управление на търговското дружество, както и че адресът е същият по исковата молба, на който са били изпращани книжата за делото.
При така изложените фактически данни се налага изводът, че ищецът – ответник по арбитражното дело е бил надлежно уведомен за образуваното арбитражно производство и за арбитражните заседания по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗМТА и чл.12, ал. 2 Правилника на АС при Б.. Посочените разпоредби уреждат законова презумпция за валидно връчване на книжа, призовки и съобщения по делото в случаите, когато получателят откаже да ги получи или не се е явил в пощенската станция да ги получи, ако тя удостовери това.
Седалището и адреса на управление са основен правноиндивидуализиращ признак на търговеца и като такъв те подлежат на вписване в търговския регистър, както и тяхната промяна. В конкретния случай, ответното дружество е било известявано няколкократно на вписания в търговския регистър адрес на управление в [населено място], но не е изпратило представител, за да получи изпратените уведомления и книжа, като това обстоятелство е удостоверено от пощенската станция. Твърденията за заявени за вписване промени в седалище и адрес на управление през 2007 г. е ирелевантно, тъй като меродавно в случая би било настъпило вписване на промени в тези обстоятелства, а ищецът не представя доказателства в тази насока за заявена и вписана промяна в адреса на управление. За търговците съществува задължение за посочване на адрес на управление и това обстоятелство подлежи на вписване в търговския регистър.
След направена служебна проверка от настоящия състав в търговския регистър се установява, че не е вписана промяна в седалището и адреса на управление на визираното дружество за релевантния период от време. Дори и да не използва офиса си – предвид вписан адрес на управление, търговецът е длъжен да организира приемането и получаването на кореспонденция, както и да означи евентуално друг адрес, на който да му бъдат връчвани книжа, и на който да бъде намерен. След като той не е изпълнил това свое задължение да поддържа офис на вписания адрес на управление, не би могло да се разсъждава за умишлено поведение от страна на управителя на [фирма] за неуведомяване на арбитражния съд за друг адрес на [фирма].
Поради това и с оглед на факта, че преди и по време на арбитражното заседание съдът се е опитал да издири адреса на управление на дружеството, се налага изводът, че твърдението за ненадлежно уведомяване за образуваното арбитражно производство е неоснователно и молбата на това основание не може да бъде уважена.
По изложеното в исковата молба основание по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА:
Абсолютна предпоставка за възникване на компетентността на Арбитражния съд като орган, разрешаващ правни спорове, е наличието на валидно сключено между страните по спора арбитражно споразумение. В чл. 7, ал. 1, т. 2 от Закона за международния търговски арбитраж се съдържа легална дефиниция на арбитражно споразумение и изискванията, на които то следва да отговаря. Тълкуването на тази правна норма налага категоричния извод, че по своята правна същност арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор, сключен между страните, с който те възлагат на арбитраж да реши всичките или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение.
За да бъде валиден този процесуален договор, той следва да е сключен в писмена форма – като арбитражна клауза в договор или като отделно споразумение. Тезата на ищеца е, че тъй като договорът за продажба на препарати от 08.04.2004 г. е нищожен, то и арбитражното споразумение е нищожно – т. е., че и двата договора са засегнати от едни и същи пороци.
Според ищеца, договорът не е подписан от управителя и представляващ дружеството – М. К., което, според него, обуславяло извод за липса на съгласие от една от договарящите страни –чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.
Ответникът [фирма] в писмен отговор и в съдебно заседание пред настоящата инстанция не отрича, че договорът е подписан не от управителя, а от съдружника в [фирма] – М. М., който е посочен и в титулната част на договора, непосредствено след изписване имената на представляващия търговското дружество [фирма]. Следователно, така въведеният порок на материалноправния договор, а от тук и на арбитражното споразумение е свързан с представителната власт на лицето, сключило договора.
Правно неиздържано е твърдението, че в конкретния случай търговският договор е нищожен поради липса на съгласие, тъй като вместо представляващият дружеството, договорът е подписан от друго лице /според ищеца неизвестно лице/. Ноторно известно е, че представителят трябва да има представителна власт, която произтича от закона или по силата на упълномощителна сделка. В случая, търговското дружество с ограничена отговорност се представлява от вписания управител или от упълномощено лице. След като не се е спорило, че договорът е подписан от лице, което не е управител, т. е. не представлява търговското дружество, а и от твърденията на ответника и от отбелязването в самия договор е видно, че задължилият дружеството е другият съдружник, който не е вписан като управител, зачитайки правилата важими при търговските сделки, сключената сделка, макар и без представителна власт е действителна /чл. 301 ТЗ/. Ако иска да я лиши от правно действие, търговецът трябва изрично да й се противопостави, което следва да направи веднага след узнаването, в противен случай, той губи тази възможност и сделката го обвързва окончателно.
От събраните в арбитражното производство писмени доказателства е установено, че по визираните договорни правоотношения са извършени и плащания през 2005 година от търговското дружество по посочена фактура от 2004 година, издадена въз основа на договора, което не кореспондира с твърденията за незнание за съществуването на процесния договор и оттук и за приложимост на правилото на чл. 301 ТЗ.
С оглед на изложените съображения, настоящият състав приема, че не са налице предвидените в чл. 47, ал. 1, т. т. 2 и 4 ЗМТА основания за отмяна на атакуваното арбитражно решение, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съобразно представен пред настоящата инстанция договор за правна защита и съдействие от 09.09.2011 г. между [фирма] и адвокат А. Д..
Предвид изложеното, като счете, че не са налице основания за отмяна на арбитражното решение на визираните по-горе основания, ВКС, състав на Търговска колегия
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 48, ал. 1, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. т. 2 и 4 ЗМТА за отмяна на решение от 08.03.2009 г. по вътрешно арбитражно дело № 355/2009 г. на АС при Б..
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] адвокатско възнаграждение в размер на сумата 500 /петстотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: