5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
гр. София, 12.03.2019г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Кристияна Генковска
Мадлена Желева
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1761 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София срещу решение № 577/12.03.2018г., постановено по т.д.№ 558/2017г. Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 31/02.08.2016г. по т.д.№ 120/2013г. на Кюстендилския окръжен съд в обжалваната част за отхвърляне на иска на касатора за осъждане на Община Дупница да заплати сумата от 168000 лв., претендирана от „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на заложен кредитор по договор от 29.01.2009г., сключен между банката и „Астрой Глобъл Комерс“ ЕООД – залогодател за залог на бъдещо вземане, което залогодателят има по договор № 164/07.07.2008г. за инженеринг, включващ проектиране и изпълнение на СМР спрямо Община Дупница – в качеството на длъжник по заложеното вземане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът Община Дупница, гр.Дупница оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на КОС. Решаващият състав е счел за доказано, че между „Банка ДСК“ ЕАД и „Астрой Глобъл Комерс“ ЕООД на 29.01.2009г. е сключен договор за особен залог с предмет индивидуализирано по страни, предмет и цена вземане в размер на 3893989 лв. без ДДС, като договорът представлявал обезпечение на кредитора (банката – ищец) на вземане, произтичащо от заемно правоотношение по договор за новация от 18.01.2008г., според който банката е предоставила на залогодателя кредит за оборотни средства в размер на 400000 евро. Договорът за особен залог е вписан в ЦРОЗ на 09.02.2009г. и изменение от 05.04.2011г., като по делото липсват данни ответникът по иска да е уведомен за това. Банката е вписала пристъпване към изпълнение на 06.04.2011г., увeдомлението за което е връчено на залогодателя на 10.04.2011г., а длъжникът не е получил такова съобщение. Вземането по договора за изпълнение на СМР е определено в размер на 4266158,08 лв., длъжникът е направил плащания на кредитора – залогодател по договора за особен залог в полза на банката размер на 4822994,31 лв., или е констатирано надплащане от 556836 лв. Плащанията са извършени в периода от 09.07.2008г. до 04.02.2011г. на „А. Г. К.“, а след тази дата – на „А. микс“ – две плащания в общ размер от 135445,89 лв. Според първоинстанционния съд претендираното от заложния кредитор вземане е погасено от длъжника преди датата на пристъпване към изпълнение, като се е позовал на разпоредбата на чл.17, ал.3 ЗОЗ относно правото на залогодателя да събира вземането до получаване на съобщението по чл.33, ал.1 ЗОЗ. Въззивният съд е изложил съображения, че длъжникът е платил възнаграждение в размер над дължимото по договора за изработка, поради което за заложния кредитор не съществува вземане, подлежащо на събиране. С оглед на така установените факти според решаващия състав е без значение дали длъжникът е редовно уведомен за пристъпването към изпълнение и дали плащанията на трето лице, направени след датата на пристъпване към изпълнение имат погасителен ефект.
Касаторът поставя следните правни въпроси по реда на чл.280, ал.1 ГПК: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички оплаквания във въззивната жалба, както и всички доказателства по делото? – въпросът е въведен на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се поддържа довод, че въззивният съд е обсъдил само заключението на счетоводната експертиза и въз основа на него е приел, че заложеното вземане е погасено преди пристъпване към изпълнение и само поради това е приел, че оплакванията в жалбата са неоснователни; 2.Допустимо ли е да се приеме за погасено преди пристъпване към изпълнение заложено вземане по реда на ЗОЗ, тогава когато е установено, че са извършени плащания по заложеното вземане и след пристъпване към изпълнение и съобщаването на това на третото задължено лице, но не по сметка на депозитаря, а на трето лице, които плащания не са оспорени от страните по договора, от който е възникнало заложеното вземане?; 3. С оглед уважаване на иск по чл.44а вр. с чл.32 ЗОЗ, предявен от вписалия пристъпване към изпълнение заложен кредитор срещу третото задължено лице, следва ли да бъдат изследвани всички плащания по заложеното вземане, включително и тези преди пристъпване към изпълнение, или само плащанията след пристъпването?; 4.Може ли третото задължено лице да противопостави на заложния кредитор възраженията /правопогасяващи, правоизключващи и т.н./, които има срещу заложния длъжник? Ако отговорът е да, кои възражения могат да бъдат противопоставени на заложния кредитор: всички възражения /както тези, произтичащи от облигационната връзка, от която е възникнало заложеното вземане, така и възраженията, произтичащи от друга облигационна връзка между заложния длъжник и третото задължено лице / и възникнали както преди, така и след пристъпване към изпълнение и съобщаването за това или само тези възражения, произтичащи от облигационната връзка, от която е възникнало заложеното вземане и които са възникнали след пристъпване към изпълнение и съобщаването за това?; 5.Какви са предпоставките за уважаване на осъдителен иск на заложния кредитор, вписал пристъпване към изпълнение, комуто от този момент съгласно чл.44а, ал.2 ЗОЗ заложеното вземане е възложено за събиране, срещу третото задължено лице? В този процес в тежест на заложния кредитор ли е докаже наличие на валидно вземане на залогодателя от третото задължено лице и след пристъпване към изпълнение или е достатъчно доказването на плащания и след пристъпването, но не по сметка на депозитаря? Съдът дължи ли изследване на облигационните отношения и на начина на тяхното развитие, както и изпълнението / неизпълнението на договора, вземането по който е заложено – тяхната изискуемост, изпълнение, забава, дължимост на неустойки и т.н.? 6. Следва ли заложният кредитор да отговаря за недължимост на плащане по заложено вземане след пристъпване към изпълнение или това е спор, който следва да се разреши между страните по правоотношението, от което е възникнало заложеното вземане? Дължимостта на плащане след пристъпване към изпълнение явява ли се преюдициален въпрос с оглед уважаване на иска по чл.44а, вр. чл.32 ЗОЗ? Въпроси от 2 до 6 са заявени на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед липсата на съдебна практика по тълкуване на разпоредбата на чл.44а ЗОЗ (при принудително събиране от заложния кредитор на вземането) относно разпределението на доказателствената тежест, за подлежащите на доказване факти и като цяло за предпоставките за уважаване на иска.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК правни въпроси са свързани с първия въпрос, заявен по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Както точно е обобщил касаторът в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпросите от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са за предпоставките за уважаване на иск на заложния кредитор за събиране на заложеното вземане. Въпросите относно съществуването на вземането, погасяването му преди и след пристъпване към изпълнение, възраженията на третото задължено лице и разпределението на доказателствената тежест в исковото производство налагат тълкуване на разпоредбите на ЗОЗ. Независимо от тази констатация съставът на ВКС намира, че не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК – поставеният въпрос да е от значение за решаването на спора по делото и да е обуславящ за изводите на въззивния съд, съобразно с установените по спора факти. В случая решаващият мотив на Софийския апелативен съд е, че вземането на залогодателя, обезпечено с вписания особен залог е изцяло погасено чрез плащане преди вписване пристъпване към изпълнение в полза на заложния кредитор. По силата на чл.44а, ал.2 ЗОЗ паричното вземане се счита възложено за събиране на заложния кредитор с вписването на пристъпване към изпълнение, като заложният кредитор следва да съобщи на залогодателя за пристъпване към изпълнение – чл.33 ЗОЗ, както и да извести третото задължено лице за започване на изпълнението – чл.34, т.2 ЗОЗ. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1 ЗОЗ залогът на вземане има действие спрямо длъжника по заложеното вземане след съобщаването му. В нормата на чл.17, ал.3 ЗОЗ /до изменението през 2016г. – сега чл.17, ал.4 ЗОЗ/ изрично е разписано, че до датата на вписване на пристъпването към изпълнение залогодателят може да събира заложеното вземане. Предвид на установените по делото факти, че ответникът по иска – длъжник по заложеното вземане не е уведомен за вписания залог, както и че до датата на вписване на пристъпване към изпълнение заложеното вземане (по процесния договор в обезпечения със залога размер) е погасено чрез плащане, въпросите по тълкуване на законовите разпоредби са без значение за спора. Касаторът е обжалвал първоинстанционното решение частично и съответно предмет на касационната жалба е само претенция в размер на 168000 лв., които очевидно свързва с направените плащания след вписване пристъпване към изпълнение предвид на изложените правни доводи във въззивната и в касационната жалба. В този смисъл отговорите на въпросите подлежат ли на изследване всички плащания (включително направените преди пристъпване към изпълнение) – в.3, за допустимостта на правопогасяващите възражения – в.4, за изследване на облигационното отношение по заложеното вземане – част от в.5 и в.6, недвусмислено следват от съдържанието на заложното право и по тези въпроси касаторът не поддържа становище и не въвежда доводи, които да налагат отговор, различен от приетия от въззивния съд, предвид на обстоятелството, че искът по отношение на плащанията преди пристъпване към изпълнение е отхвърлен и първоинстанционното решение е влязло в сила. Въпросите, съдържащи искания за тълкуване на закона относно всички евентуално допустими възражения на длъжника – в.4 и за предпоставките за уважаване на иска – в.5, както в частта по в.6 относно хипотетична отговорност на заложния кредитор, са без значение за спора с оглед на установените факти. Отговорът на втория въпрос за погасяване на заложеното вземане с плащания, направени след пристъпване към изпълнение се извежда от законовите разпоредби, но в случая въззивният съд е приел, че заложеното вземане е погасено изцяло и само от сумите, платени преди пристъпване към изпълнение. Решаващият състав не е посочил в мотивите защо е налице надплащане на задължението по договора за изработка от страна на възложителя, но релевантният за спора факт е, че платената сума към датата на пристъпване към изпълнение е в по-висок размер от заложеното вземане. В този смисъл въпросът не кореспондира с фактите по спора, както и същият е обсъден от въззивния съд, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и съответно основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия поставен от касатора въпрос.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски по делото в размер на 12370 лв. по договор за правна защита и съдействие от 05.05.2018г. и банково извлечение от 18.05.2018г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 577/12.03.2018г., постановено по т.д.№ 558/2017г. Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София, ул.“Московска“ № 19 да заплати на Община Дупница, гр.Дупница, пл.“Свобода“ № 1 сумата от 12370 лв. /дванадесет хиляди триста и седемдесет лева/ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.