4
4
Решение по т. д. № 1094/09 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Решение по т. д. № 1094/09 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Р Е Ш Е Н И Е
№106
С., 13.10.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Д. П.
Т. К.
при участието на секретаря К. Атанасова
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 1094 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на ”В. –Международна спедиция” ООД, гр. С.,правоприемник на ЕТ”ВАМП-Маргарита П.” , гр.С. чрез процесуалния му пълномощник срещу решение № 1006/17.07.2009 г. по в. гр. д. № 1494/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което в процедура по чл. 251 ГПК съдът е допуснал тълкуване на решение № 15/09.05.2008 г. по в. гр. д. № 1494/2007 г. на Софийски апелативен съд в абзац втори на диспозитива на съдебния акт, като е приел, че изразът ”ведно със законната лихва, начислявана от 04.09.2002 г. до окончателното изплащане на сумата” да се разбира: ”ведно със законната лихва, изчислена съобразно чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с ПМС № 72/1994 г.”.
С определение № 391/19.05.2010 г. е допуснато касационно разглеждане на делото, поради наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за конкуренцията между законите, уреждащи сходни правоотношения, и за възможността отговорността по главното правоотношение да бъде определена по специалния закон, а претенцията за лихви да се определи по друг, общ закон, при хипотеза на наличие на изрична уредба в специалния закон и на отговорност за лихви при присъждане на обезщетение по него.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, относим към начина на изчисляване на лихвата, предвид императивното правило на чл. 27 от Конвенция СМR /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос, свързан с тълкуването на част от диспозитива на съдебния акт, свързан с термина “законна лихва”, присъдена след датата на исковата молба до окончателното заплащане на главницата. Посочва се, че апелативният съд е приел във влязлото в сила въззивно решение, че приложимият към процесното правоотношение материален закон е Конвенция за договора за международен автомобилен превоз /СМR/, приел е, че искът е основателен и присъдил обезщетение на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 2 от Конвенцията, присъдил и мораторна лихва върху главницата за времето от 06.09.2001 г. до 03.09.2002 г. и достигнал до извод, че се дължи и законна лихва върху главницата, начиная от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответната по касационната жалба страна – “И. У.” АД чрез процесуалния си пълномощник в писмени бележки заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответната страна „Т.” ООД, гр. С. и Третото лице -помагач “Б.” АД, гр. С. не вземат становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид оплакванията по жалбата и доводите на страните и след проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
Касационната жалба е основателна.
В мотивите на въззивното решение, което е влязло в сила апелативният съд е приел, че спрямо процесното правоотношение приложимият закон е Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз /СМR/, посочил е, че обезщетението се определя по правилата на чл. 25 от Конвенцията, но не е визирал приложимия закон по отношение на претендираните лихви. Тъй като предмет на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК е единствено тази част от въззивното решение, в която се присъжда върху главницата “законна лихва, начиная от датата на исковата молба до окончателното изплащане”, то апелативният съд е приел в Решение № 1006/17.07.2008 г. в производството по тълкуване по чл. 251 ГПК, че тази законна лихва следва да се счита като присъдена по чл. 86, ал. 2 ЗЗД и същата следва да се изчислява при условията на ПМС № 72/1994 г.Аргументите на съда са свързани с факта, че след като с влязлото в сила решение е присъдена мораторна лихва, която е била изчислена по реда на чл. 86 от ЗЗД, независимо, че по основното правоотношение се прилагала Конвенцията, следвало и за законната лихва да се прилага същия правен ред.
Обжалваното решение е постановено при допуснато нарушение на материалния закон – чл. 27 от Конвенция СМR и при несъобразяване конкуренцията между законите и правилото за приложимост на общ/специален закон, уреждащи сходни правоотношения.
След като приложимото право по отношение на главното правоотношение се обхваща от регламентацията на Конвенция СМR, то и произтичащите от него акцесорни правоотношения също следва да се обхващат от режима на тази нормативен акт. Така параметрите на специалните правни норми, каквито са тези от Конвенцията, съдържат изискване за точно определен начин на изчисляване и на лихвите, различен от този по ЗЗД, поради което лихвата е следвало да бъде определена като такава по СМR /чл. 27 от Конвенцията/, а не по правилата на националното законодателство /чл. 86, ал. 2 ЗЗД/. Последното би било приложимо, ако Конвенцията не съдържаше подобни правила.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 293, ал. 2 ГПК за отмяна на обжалвания съдебен акт по тълкуване и на постановяване на ново решение по същество, с което да бъде упоменато, че законната лихва следва да бъде изчислена по правилото на чл. 27 от Конвенция СМR.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1006/17.07.2009 г. по в. гр. д. № 1494/2007 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е допуснато тълкуване на Решение № 15/09.05.2008 г. по гр. д. № 1494/2007 г. на Софийски апелативен съд, в следния смисъл ”изразът в абзац 2 от диспозитива на решението “ведно със законната лихва, начислявана от 04.09.2002 година до окончателното изплащане на сумата“ да се разбира като “ведно със законната лихва, изчислена съобразно чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с ПМС № 72/1994 г.”, вместо което постановява:
ДОПУСКА ТЪЛКУВАНЕ на решение № 15/ 0905.2008 г. по гр. д. № 1494/2007 г. на Софийски апелативен съд в следния смисъл: “Изразът в абзац 2 от диспозитива на решението ”ведно със законната лихва, начислявана от 04.09.2002 г. до окончателното изплащане на сумата”, да се разбира като „ведно със законната лихва, начислявана от 04.09.2002 г., съобразно правилото на чл. 27 от Конвенция СМR.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: