О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 09.02. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 65/2009 година.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от процесуалните представители на ищците С. Н. Б., М. Г. Г., В. Г. Б. и И. Г. Б. – адвокати З. , К. и Г. , и по касационна жалба от процесуалния представителна ответника по исковата молба С. К. П. – адв. Х, против въззивно решение №403/30.6.2008 г. по гр.д. №371/2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, г.к.
В изложението по жалбата на ответника по исковата молба С. П. , по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че решението на апелативния съд е необосновано, защото фактическите положения, приети за установени са в явно несъгласие с доказателствата по делото. Излага се, че обективността налага извода, че казуси като настоящия – да е налице сила на пресъдено нещо, и да се оспорва основателността на исковите претенции, е рядко срещано в правния мир. Твърди се, че допустимостта на жалбата, вън от всякакво съмнение, ще позволи на ВКС да се произнесе по казуса, а заедно с това и да препятства възможността съдилищата противоречиво да решават дела с подобна характерология. Сочи се основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за развитие на правото. В допълнително изложение есе навежда довод, че ищците не са търпяли болки и страдания.
В изложението по жалбата на ищците по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпроса за активната отговорност за отговорност на работодателя е основен и съществен за развитие на правото и правилното прилагане на законите от съдилищата. Сочи се, че неправилно е прието от въззивната инстанция за приложимостта на обективната гражданска отговорност по ЗЗД и че извършителят на деликта не е действал в качеството на работник или служител на МВР, евентуално на ОДП П. Твърди се, че деликта е извършен в работно време, при или евентуално по повод на изпълнение на служебни задължения, поради което следва да бъде ангажирана обективната отговорност по ЗЗД. В допълнение към изложението се твърди, че въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, според което отговорността на работодателя, в случая МВР, евентуално ОДП П. /. Като съществен материалноправен въпрос се сочи, че присъдените обезщетения не са определени справедливо.
И по двете жалби се моли за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в съответните части.
Ответникът по касация – О. д. “П” – П. , е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Ответникът по касация – М. на в. р. , не заявява становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби, допълненията към тях и взе предвид отговора на ответника по касация – О. д. “П” – П. , намира следното:
По изложението към касационната жалба от ответника по исковата молба – С. К. П..
Не са формулирани съществените въпроси, които са обсъдени от окръжния съд, а са възпроизведени касационни оплаквания за наличието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на закона, както и за необоснованост. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулирането на съществен въпрос/материалноправен и процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба от ответника по исковата молба С. П.
По изложението към касационната жалба от ищците С. Н. Б., М. Г. Г., В. Г. Б. и И. Г. Б..
Въпросът за отговорността на работодателя, респективно възложителя на работата, е съществен, но в случая той не е решен от въззивния съд в противоречие със закона. Съгласно действащата разпоредба на чл.186, ал.1 ЗМВР, към релевантния момент, правилно е прието, че посочените като ответници – М. на в. р. и О. д. “П” – П. ”, не се явяват работодатели, респективно възложители, за да носят отговорност по смисъла на чл.49 ЗЗД, а такъв се явява Национална служба “П”, която обаче не е конституирана като ответник по исковата молба. Освен това при наличието на безпротиворечиви данни, че деликта не е причинен при или повод изпълнението на служебни задължения поставянето на този въпрос не би рефлектирало върху основанията за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване.
Относно размера на присъдените обезщетения, ВКС намира, че е налице основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди е съществен материалноправен въпрос и е от значение за точното прилагане на закона.
Предвид изложеното съдът намира, че до касационно обжалване следва да се допусне въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете до пълните предявени размери срещу ответника С. К. П..
В останалата част въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №403/30.6.2008 г. по г.гр.д. №371/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., в отхвърлителната част срещу ответника С, по касационна жалба, вх. №3570/22.8.2008 г., подадена от С. Н. Б., М. Г. Г., В. Г. Б. и И. Г. Б..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №403/30.6.2008 г. по г.гр.д. №371/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., в останалата част, по касационна жалба, вх. №3479/15.8.2008 г., подадена от С. К. П. от с. Д., област П. , и по касационна жалба, вх. №3570/22.8.2008 г., подадена от С. Н. Б., М. Г. Г., В. Г. Б. и И. Г. Б..
О. държавна такса по касационната жалба в размер по 700/седемстотин/ лева, вносима от всеки от касационните жалбоподатели в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
При невнасяне на държавната такса в срок касационната жалба ще бъде върната като това обстоятелство бъде вписано в призовката до жалбоподателите.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд, г.к., за насрочване, след внасяне на държавната такса.
При невнасяне на държавната такса в срок делото да се докладва на докладчика за връщане на касационната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: