1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1065
[населено място], 24.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 971 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 54 от 01.06.2011г. постановено от Разградски окръжен съд по гр.д. № 43/2011г., с което отчасти е отменено решение на Кубратски районен съд по гр.д. № 396/2009г. и е отхвърлен предявения от И. Я. И. иск за съдебна делба на три недвижими имота в землището на [населено място], а именно: ПИ № * – нива с площ * дка в м. „Д. к.”, ПИ № * – нива с площ * дка в м. „Г. б.” и ПИ № *- нива с площ * дка в м. „Д. к.”; отхвърлен е иска за делба на включения в делбената маса по искане на А. Я. И. недвижим имот: ПИ № * – нива с площ * дка в м. „К.”. С решението е отхвърлен и иска на И. Я. И. по чл. 76 ЗН за признаване относителна недействителност на два договора за дарение, оформени съответно с нот. акт № */*г. и нот. акт № */*г., с които А. И. е прехвърлил имот № * и имот № * на Р. И., а имот № * – на Р. Я.. Също с решението е отменено протоколно определение от съдебно заседание на 25.11.2010г. по гр.д. № 396/2009г. на Районен съд – Кубрат и вместо това е уважено искането на А. Я. И. за включване в делбената маса на поземлен имот № * – нива с площ * дка в м. „Б. к.” в землището на [населено място] и поземлен имот № * – нива с площ * дка в м. „Ч. я.” в землището на [населено място], като е върнато делото в тази част за разглеждане от първоинстанционния съд. П. решение не е било обжалвано и е влязло в сила в частта по допускане на делба на овощна градина от *дка в м. „Г. б.”, съставляваща ПИ № *.
Касационната жалба е подадена И. Я. И. и е насочена срещу горепосоченото решение, с което са отхвърлени предявените от него искове и са включени нови имоти в делбената маса. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на хипотезите на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Счита, че е налице противоречиво разрешаване в практиката на въпроса дали е недопустим или неоснователен иск за съдебна делба на земеделски имоти, за които има постановено влязло в сила решение по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, но не е издадено последващо решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността. Представя две решения на ВКС. Изтъква също, че разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Спрямо частта от решението, с която е отменено определението на Кубратски районен съд за отказ за включване на имоти в делбената маса, касаторът счита, че е разрешен въпросът дали атакуваното определение попада ли в хипотезата на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и ако попада допустимо ли е обжалването му извън срока по чл. 275, ал.1 ГПК по реда на въззивното обжалване на решението на първостепенния съд. Позовава се на хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Е. Я. И., А. Я. И., Ю. Ф. Я., Р. А. И., Р. А. Я., Л. Я. Б. и С. Ф. Р. не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба, в частта й касаеща решението по съществото на исковете за делба и по чл. 76 ЗН, е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Жалбата, в частта й с която се атакува решението на съда за отмяна на определението на Районен съд Кубрат и за включване на нови имоти в делбената маса, следва да бъде разгледана като частна жалба, тъй като в тази част решението има характер на определение.
По касационната жалба.
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Обект на делбата са земеделски имоти в землището на [населено място], останали в наследство от Я. И. Х., починал 1978г. Собствеността върху имотите е установена с решения на Поземлена комисия К., като съдът е установил, че част от имотите са възстановени на синовете на наследодателя, а именно: имот № *, имот № *
* и имот № * са възстановени на А. И., а имот № * е възстановен на Ф. И.. С влязло в сила решение по гр.д. № 1186/2003г. на РС Разград е признато за установено по реда на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, че земите, възстановени на А. Я. и Ф. И. са принадлежали на Я. Х. и следва да се възстановят на наследниците му. След влизане в сила на решението обаче не е правено искане и не са постановени нови решения на административния орган в съответствие със съдебния акт. Същевременно, с нотариални актове от 2004г. и 2007г. А. И. е дарил на сина си Р. И. имоти №№ * и *, а на сина си Р. Я. – имот № *.
За да отхвърли иска за делба на четирите имота съдът е приел, че решението по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ не легитимира наследниците като собственици, без да е постановено съответно решение на органа на земеделската реституция, който единствено е компетентен да възстановява собствеността върху земеделски земи. Според съда съдебното решение само по себе си няма конститутивно действие. На следващо място съдът е приел, че исковете по чл. 76 ЗН са неоснователни, тъй като А. И. е прехвърлил свои, а не наследствени имоти – съгласно решенията на Поземлената комисия земите са възстановени лично на него.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Основателно е твърдението за противоречиво разрешаване в практиката на съдилищата на въпроса дали е недопустим или неоснователен иск за съдебна делба на земеделски имоти, за които успешно е проведен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, но няма постановено последващо решение на Общинската служба „Земеделие” за възстановяване на собствеността. Според Решение № 834 от 20.12.2005г. по гр.д. № 556/2005г. на І г.о. на ВКС такъв иск е преждевременно предявен и като такъв – недопустим понеже процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила. Решение № 215 от 04.05.2001г. по гр.д. № 617/2000г. на І г.о. на ВКС приема, че в същата хипотези искът за делба следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради липса на съсобственост. Горното обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
По частната жалба.
Същата е насочена срещу актът на Разградски окръжен съд, с който е отменено определението на Кубратски районен съд от съдебно заседание на 25.11.2010г. за отказ за включване на имоти в делбената маса и вместо това два нови имота са включени в делбата. Несъмнено в тази част решението има характер на определение, тъй като не разрешава правен спор по същество, а разрешава процесуален въпрос – чл. 252 ГПК. Такова е и изричното становище на съда в определението му от 28.02.2011г. и в мотивите на съдебното решение.
За да постанови своя акт Разградски окръжен съд е приел, че определението на първоинстанционния съд по чл. 341, ал.2 ГПК е надлежно обжалвано с въззивната жалба, има характер на преграждащо и е неправилно. Затова го е отменил и е включил имотите в делбената маса. По наведените възражения, че с тези имоти са извършени разпореждания в полза на трети лица и тези сделки евентуално попадат в хипотезата на чл. 76 ЗН, въззивният съд е посочил, че това е въпрос по съществото на спора, а не е пречка за включване на имотите в делбата.
Жалбоподателят счита, че въззивната жалба на А. Я. И., Р. А. И. и Р. А. Я. в частта, насочена срещу невключването в делбата на нови имоти, не е следвало да бъде разглеждана, тъй като е просрочена. Определението, предмет на обжалване е постановено в съдебно заседание и същото би могло да бъде обжалвано /доколкото подлежи на обжалване/ в едноседмичен срок от датата на съдебното заседание, а обжалването му е извършено едва с въззивната жалба след постановяване на първоинстанционното решение.
Настоящият състав при преценка допустимостта на атакувания съдебен акт с оглед наведените от жалбоподателя доводи, намира същия за недопустим. Действително, първоинстанционният съд се е произнесъл по искането по чл. 342 ГПК в съдебно заседание, в което са присъствали жалбоподателите А. И. и Р. Я., не е присъствал Р. И., но и тримата са били представлявани от пълномощника си адв. Ч.. Следователно срокът за обжалване на този акт съгласно чл. 275, ал.1, пр.2 ГПК е започнал да тече от датата на съдебното заседание 25.11.2010г. и към момента на подаване на въззивната жалба – 19.01.2011г. несъмнено е изтекъл. Поради изложеното Разградски окръжен съд е следвало да върне жалбата. Като се е произнесъл по просрочена частна жалба, той е постановил недопустим съдебен акт, подлежащ на обезсилване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54 от 01.06.2011г. постановено от Разградски окръжен съд по гр.д. № 43/2011г. в частта му, с която съдът се произнесъл по предявените искове за съдебна делба и по чл. 76 ЗН.
УКАЗВА на жалбоподателя И. Я. И. от [населено място], [община] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 50/петдесет/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
ОБЕЗСИЛВА горепосоченото решение на Разградски окръжен съд в частта му, имаща характер на определение, с която е отменено протоколно определение на Районен съд Кубрат от съдебно заседание 25.11.2010г. по гр.д. № 396/2009г. и вместо това е уважено искането на А. Я. И. за включване в делбената маса на поземлен имот № * – нива с площ * дка в м. „Б. к.” в землището на [населено място] и поземлен имот № * – нива с площ * дка в м. „Ч. я.” в землището на [населено място] и е върнато делото в тази част за разглеждане от първоинстанционния съд. ПРЕКРАТЯВА производството по въззивната жалба на А. Я. И., Р. А. И. и Р. А. Я. в посочената част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: