3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1069
С 13.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 3231/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. С. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. В. П., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV В с-в, № 861 от 06.02.2015г. по в.гр.д. № 2356/2014г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 69 с-в, от 13.09.2013г. по гр.д. № 39717/2012г., с което е отхвърлен предявеният от К. К. С. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР иск по чл. 252, ал. 1 ЗМВР за заплащане на сумата 7136,00 лв.
Ответникът по касация Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от К. К. С. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР иск по чл. 252, ал. 1 ЗМВР въззивният съд е приел, че нормата на § 57 П. от 2006г. (обн. – ДВ, БР. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) е материалноправна, действието й във времето е от 01.07.2012г. и на тази фикция относно стажа няма придадено действие спрямо прекратените към този момент служебни правоотношения, каквото е това на ищеца. Тази норма няма и връзка с хипотезата на нормата на чл. 252, ал. 1 ЗМВР (отм.), за която релеватни са само прослужените години в МВР. На основание чл. 252, ал. 1 ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение на ищеца ответникът е бил адресат на задължение на плати само едно месечно възнаграждение на основание чл. 252, ал. 1 вр. чл. 253 ЗМВР от 2006 г. (отм.) за една година прослужено време, което е безспорно по делото, че той е изпълнил. За прослужените години по трудово правоотношение в системата на Гражданска защита ищецът има правата на служител по това правоотношение, регламентирани в КТ, при съобразяване на вече платеното, доколкото прекратяването на служебното правоотношение е извършено от правоприемник на работодателя без да се заличават правните последици на трудовото правоотношение, съотв. да се отнемат права, присъщи на това правоотношение. Както е прието и в решенията на ВКС, представляващи съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, че освен обезщетението по чл. 252 вр.чл. 253 ЗМВР от 2006 г. (отм.), на служителя се дължи поначало и разликата в съответния брой заплати до пълния размер на обезщетението, което той би получил по З. или по КТ – в зависимост от вида на правоотношението до преназначаването в МВР, от основанието за прекратяването на правоотношението с него и от наличието на съответните предпоставки за възникването на вземането и за размера на съответното обезщетение съгласно съответната правна норма от З. или от КТ, действала към момента на прекратяването на служебното правоотношение с МВР. Приетото налага извод, че претенцията за заплащане на обезщетение за прослужените години в системата на Гражданска защита следва да се квалифицира по съответната правна норма от З. или КТ според вида на правоотношението, по което е полаган труд преди възникването на прекратеното служебно правоотношение и при съобразяване на основанието за прекратяване на това правоотношение. В случая, съобразно приетото, правоотношението на ищеца с ГД „Гражданска защита” към МВР е прекратено по собствено желание на служителя и при липса на твърдения, че същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той не е кредитор на вземане за обезщетение по трудовото правоотношение, надхвърлящо по размер едно месечно възнаграждение.- Ето защо предявеният иск за заплащане на обезщетение за прослужени години, съизмерено с осем месечни възнаграждения, е неоснователен.
К. К. К. С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК по въпроса при какви предпоставки се присъжда еднократно парично обезщетение на държавен служител от органите на МВР – на основание чл. 252, ал. 1 ЗМВР /отм./ във вр. § 57 ЗИД ЗМВР /ДВ 44/2012г./, респ. на основание чл. 106, ал. 3 З. или чл. 222, ал. 3 КТ. Не е приложил съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че поставеният въпрос е от значение за решаването на делото и следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV В с-в, № 861 от 06.02.2015г. по в.гр.д. № 2356/2014г.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: