Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
София, 02.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 328 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2 ал.14 от ПЗР на ЗИДГПК вр.218а б.“б“ вр.чл.192 ал.2 ГПК (отм.) вр.чл.192 ал.4 ГПК (отм.) вр.чл.63 ал.3 ГПК (отм.).
Постъпила е касационна жалба от А. за с. к. (АСК) срещу тази част от Решение № 273 от 10.06.2008 год. по гр.д. № 204/2008 год. с която Пловдивският апелативен съд е отменил решението от 26.10.2007 год. по т.д. № 9/2005 год. на Пловдивския окръжен съд с което е била допусната по реда на чл.192 ал.2 ГПК (отм.) поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 10.02.2006 год. по същото дело. Като е счел, че молбата по чл.192 ал.2 ГПК (отм.) на АСК е неоснователна, въззивният съд я е отхвърлил.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.218в ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е допустима.
Ответникът по касация „Менделеев-78″Е. , чрез пълномощника си изразява становище, че решението на ПАС е законосъобразно и следва да остане в сила.
В кориците на делото се съдържа и частна касационна жалба на „Менделеев 78″ЕООД.
Като взе предвид становищата на страните, извърши проверка по законосъобразността на обжалвания съдебен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е основателна.
Т.д. № 9/2005 год. е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, предявени от АСК срещу „Менделеев 78″Е. гр. П..
В производството пред първоинстанционния съд е участвал ответникът „Менделеев 78″ЕООД. Това дружество е конституираният още с ИМ ответник по делото, с това наименование е призовавано, отразявано в съдебните книжа и пр. Единствено в първоинстанционното решение по делото, наименованието е посочено „Менделеев“ без цифровата част на фирмата по чл.7 ТЗ. Сезиран с молбата на АСК, първоинстанционният съд е счел, че тя е основателна. Аргументът във въззивния акт е един – не се касае за очевидна фактическа грешка, а за решение, постановено срещу ответник, който не е конституиран по делото и редът за корекция е този по чл.196 и сл. ГПК (отм.).
Становището на въззивния съд е неправилно. Касае се очевидна фактическа грешка, която съдът е допуснал при изписване на фирмата (чл.7 ТЗ), а не за произнасяне на решение срещу неконституиран ответник. Тезата на ПАС е и алогична, тъй като в този случай решение срещу конституирания по делото ответник би липсвало и производството би било висящо по отношение на него. В този случай и при препращането към реда по чл.196 ГПК (отм.) би се поставил въпроса кой е ответникът, легитимиран да обжалва първоинстанционния акт.
Допуснатата очевидна фактическа грешка подлежи на поправяне по реда на чл.192 ал.2 ГПК (отм.), както правилно е сторил ПдОС. Поради това, решението на апелативния съд ще бъде касирано в тази част.
Както бе посочено по-горе, в кориците на делото се съдържа и частна касационна жалба на „Менделеев 78″Е. срещу тази част от решението на Пловдивския апелативен съд (имаща характер на определение) с която е оставено в сила първоинстанционното определение от 26.10.2007 год. по т.д. № 9/2005 год. на ПдОС с което дружеството е осъдено да заплати на основание чл.63 ал.3 ГПК (отм.) държавна такса в размер на 274281.68 лв.
Частната касационна жалба е неоснователна.
В нея „Менделеев 78″ООД се позовава: 1./ На просрочие по чл.192 ал.4 ГПК (отм.) на молбата за присъждане на разноски; 2./ На това, че решението в основното производство е постановено срещу „Менделеев“ООД, а за разноски е осъден „Менделеев 78″ООД.
Становището на настоящия съдебен състав, че частната касационна жалба е неоснователна произтича от следното:
По въпроса относно това, че страна по спора е „Менделеев 78″ООД и посочването на наименованието на дружеството в диспозитива на решението на ПдОС без цифровия му индекс се дължи на очевидна фактическа грешка, ВКС се е произнесъл по-горе. Неоснователно е и позоваването на срока по чл.192 ал.4 ГПК (отм.), тъй като тази хипотеза няма отношение към разглеждания спор. В случая не се касае за присъждане на разноски в полза на другата страна по делото, което искане е обвързано с посочения 2-месечен срок, а за присъждане в полза на съда на държавна такса на основание чл.63 ал.3 ГПК (отм.), което не е обвързано със срока по чл.192 ал.4 ГПК (отм.).
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ тази част от Решение № 273 от 10.06.2008 год. по гр.д. № 204/2008 год. с която Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по реда на чл.192 ал.2 ГПК (отм.) относно поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 10.02.2006 год. по т.д. № 9/2005 год. на Пловдивския окръжен съд, вместо което постановява:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 10.02.2006 год. по т.д. № 9/2005 год. на Пловдивския окръжен съд, като вместо „Менделеев“ да се чете „Менделеев 78“.
ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба „Менделеев 78″ООД срещу тази част от решението на Пловдивския апелативен съд (имаща характер на определение) с която е оставено в сила първоинстанционното определение от 26.10.2007 год. по т.д. № 9/2005 год. на ПдОС с което дружеството е осъдено да заплати на основание чл.63 ал.3 ГПК (отм.) държавна такса в размер на 274281.68 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.