Решение №1075 от 12.11.2010 по гр. дело №681/681 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1075

гр.С., 12.11.2010 година

Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 681/2010 година

Производството е по чл.288 ГПК.
Ж. Ц. Д. от[населено място] е подал касационна жалба вх.№ 21427 от 29.04.2009 год. срещу въззивното решение от 26.03.2009 год. по гр.дело № 2361/2008 год. на С. градски съд, ВК, ІІ-б отделение, с което е оставено в сила решението от 03.01.2008 год. по гр.дело № 11506/2007 год. на С. районен съд, 49-ти състав. С последното е бил отхвърлен предявения срещу ОСЗГ”Н. И.” иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване право на възстановяване собствеността на наследниците на К. С. Д. върху ливада с площ 25 дка, находяща се в м.”Д. л.”, землището на[населено място], кв.Г., при съседи: от три страни – кория на К. Н. И., В. Г..
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречиво разрешаван от съдилищата процесуалноправен въпрос, а именно: следва ли ищецът да посочи основанието, на което той или наследодателят му са придобили правото на собственост върху имота и ако е посочено основанието, следва ли да бъде доказано по чл.127 ГПК/отм./ или е достатъчно да се представят доказателствата по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, установяващи, че към момента на колективизацията ищецът или наследодателят му е притежавал имота? б/ значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че ищецът/касатор/ не е ангажирал доказателства, установяващи наличието на твърдяното придобивно основание – наследствено правоприемство от К. Д.. Посочено е, че в представеното копие от описна книга за внесени в ТКЗС имоти не са индивидуализирани по местност и населено място внесените от К. Д. през 1957 год. ливади и не може да се направи извод, че именно процесния имот е бил внесен от нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
По поставения с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване процесуалноправен въпрос, касаещ предмета на доказването по иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и кръга на доказателствата, изброени примерно в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ са постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на Върховния касационен съд, според които разпоредбата включва както документи, които пряко доказват придобивното основание, така и такива, които съставляват индиция за наличието на правото на собственост на ищеца, респ. неговия наследодател към момента на кооперирането на земеделските земи /срвн., решение № 211 от 09.06.2010 год. по гр.дело № 212/2009 год. на І г.о. и решение № 223 от 10.05.2010 год. по гр.дело № 205/2009 год. на ІІ г.о./. Доколкото разрешението на процесуалноправния въпрос, дадено с обжалваното въззивно решение противоречи на решения на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, които се обхващат от понятието „задължителна практика” по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, следва да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26.03.2009 год. по гр.дело № 2361/2008 год. на С. градски съд, ВК, ІІ-б отделение по жалба вх.№ 21427 от 29.04.2009 год. на Ж. Ц. Д. от[населено място].
ДАВА едноседмичен срок на жалбоподателя от получаване на съобщението да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30/тридесет/лева и в същия срок да представи във ВКС квитанция за внесената сума, като при неизпълнение на указанията в срока, жалбата ще му бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

Scroll to Top