О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1075
С. 04.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4451 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от Ю. В. С. от [населено място],чрез процесуалните представители адвокатите Б. и М.-рова против въззивно решение № 627 от 30.01.2013г. по в.гр.д. № 12973 по описа за 2012г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № І-34-45 от 2.05.2012г. по гр.д. № 47252/2009г.на СРС, като са отхвърлени като неоснователни предявените искове срещу Г. Н. Г. с правно основание чл.124 ал.4 от ГПК за признаване неистиността на два броя документи – пълномощно с рег.№ 7027 от 23.10.2003г. относно съдържанието и пълномощно с рег.№ 9139 от 18.10.2004г. относно автентичността му и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставен въпрос – пълномощно само с нотариална заверка на подписа от 2003г., без нотариална заверка на съдържанието,представлява ли официален документ по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК относно съдържащото се в пълномощното изявление на автора упълномощител или в тази част представлява частен документ. Счита,че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в постанови по реда на чл.290 от ГПК решения № 125 от 12.09.12г.по гр.д.№ 1135/11г.на ІІ г.о. и № 190 от 5.08.10г.по гр.д.№ 654/10г.на І г.о., съгласно които пълномощното е свидетелстващ документ относно удостоверените от нотариуса обстоятелства /които в случая се изчерпват с личното явяване на лицето и полагането на подписа/ и отразените в документа изявления, извършени от и пред нотариуса.
Вторият въпрос който се поставя като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е – след като пълномощното, което е само с нотариална заверка на подписа /без нотариална заверка на съдържанието/ съставлява частен документ, то следва ли да се счете, че извлечението от регистъра на нотариуса, за което се твърди,че възпроизвежда съдържанието на пълномощното, съставлява официален документ, удостоверяващ неговото съдържание. /Идеята е, че след като съдържанието не е било официално удостоверено, на още по-силно основание и извадката от регистъра на нотариуса не може да има характер на официален документ относно възпроизведеното съдържание/.
Третия въпрос, който касаторът поставя, като разрешен в противоречие с практика на ВКС, е – след като никоя от страните не представя изискания от нея оригинал на документ, който е необходим за изясняване на обективната истина по делото /пълномощно/ , следва ли съда да игнорира всички други събрани в хода на производството доказател-ства, въз основа на които може да се направи извод за основателност на претенцията, а именно: допълнителното заключение на тройната съдебно-графологическа експертиза,съгласно което представения от банката екземпляр, съдържащ добавен текст е с намален размер на кръглия печат на нотариус П. в сравнение с нейния оригинален печат, заключението установяващо, че текста на едното от представените две пълномощни с рег.№ 7027/23.10.03г.е „с намален размер на цялостното изображение, включващо букви, подписи, печати” и съдържанието на сключения между страните предварителен договор,който е от датата,на която е подписано и пълномощното/23.10.2003г./,но не съдържа уговорка за предоставяне на парични суми и за обезпечаване на задължения на ответника във връзка с разходи за строителство,а е посочено,че той ще го извърши „със свои сили, материали и трудови ресурси”.
Четвъртият въпрос,който счита,че е разрешен в противоречие с практика на ВКС е – след като никоя от страните не представя оригинала на документа, който съдът е изискал, следва ли нейното процесуално поведение да води до неблагоприятни последици за другата страна, вместо да се приложи чл.161 от ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват и допустимостта, и основателността й.Претендира разноски от 2 000лв.за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Ищцата е предявила два иска с правно основание чл.124 ал.4 от ГПК, за приемане на установено, че два броя пълномощни са неистински – с рег. № 7027 от 23.10.2003г. относно съдържанието и пълномощно с рег.№ 9139 от 18.10.2004г. относно автентичността му. Предмет на касационната жалба е само иска досежно пълномощно с рег.№ 7027 от 23.10.2003г. /относно другия иск въззивният акт е влязъл в сила/. По делото са налични два екземпляра с този номер, които се различават по това,че само в единия се съдържа текста: ”да учредява договорни ипотеки върху описания УПИ като обезпечение на заем /кредит/ за осъществяване на строителство, договорен при условия, определени в него”, който текст е оспорен.
За да постанови решението си – в обжалваната част, въззивният състав е приел, че ищцата – върху която е тежестта на доказване не е оборила формалната доказателствена сила съобразно чл.179 от ГПК, с която според съда се ползват освен заверения от нотариуса подпис още и „направеното от ищцата пред нотариуса изявление” и представеното от нотариуса извлечение от общия му регистър,касаещо съдържанието на завереното пълномощно. Съдът не е кредитирал като доказателства заключенията на приетите по делото експертизи с мотива,че те са изготвени върху копия, и копия на копия./Не е коментирал липсата страници 13 и 94 от делото, на които се твърди, че са били оригиналите/.
При тези факти, настоящият съдебен състав намира, че само по първия и втория от поставените от касатара въпроси следва да се допусне касационно обжалване. Това е така, защото доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда, те съставляват годно общо основание за допустимост и са разрешения от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК. Останалите два въпроса, на основание приетото в т.1 от ТР №1 /19.02.2010г.по т.д.№1/09г.на О. на ВКС не отговарят на изискванията за правен въпрос, тъй като касаят преценката на доказателствата и по-специално кои доказателства съдът е следвало да кредитира при изясняване на обективната истина по делото, както и евентуалната приложимост на чл.161 от ГПК.
По първите два въпроса противоречието на въззивния акт с практиката на ВКС се изразява в следното :
Съгласно редакцията на чл.37 от ЗЗД към 2003г./сега действащата е в сила от 1.03.08г. с изм.ДВ бр.59/07г./ – упълномощаването за сключването на договори, за които законът изисква нотариална форма, следва да бъде направено писмено с нотариално заверен подпис /за разлика от сега действащата разпоредба, която изисква едновременно нотариално удостоверяване и на подписа, и на съдържанието/. Установената съдеебна практика приема, че пълномощното като документ, в частта, в която е обективирано изявлението на автора-упълномощител представлява частен документ. При извършване на нотариална заверка на подписа, единственото което удостоверява нотариуса е, че лицето се е явило и е положило подписа си след думата „упълномощител”. Съответно – характер на официален документ може да има само частта от пълномощното, отнасяща се до извършеното от нотариуса удостоверяване на подписа на посоченото лице, но не и неговото съдържание. След като в случая удостоверените от нотариуса обстоятелства се изчерпват само до явяването на лицето-упълномощител и полагането на неговия подпис, като други отразявания в документи или изявления, не са били извършвани от и пред нотариуса – не може да се счете, че се ползват с формална доказателствена сила направените в общия регистър на нотариуса, други /различни/ отразявания, каквото се явява отразяването н съдържанието на завереното пълномощно каквото официално не е извършвано/.
Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 627 от 30.01.2013г. по в.гр.д. № 12973 по описа за 2012г. на Софийски градски съд.
Указва на касатора, че следва в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата от 80/осемдесет лева/ представляваща държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :