О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1079
С. 13.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4575 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби от А. Г. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Л. и от [фирма] [населено място], [община], представлявано от управителя В., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение от 11.03.2015г. по в.гр.д. № 36 по описа за 2015г. на Окръжен съд Монтана, с което е частично обезсилено решение от 23.10.2014г. по гр.д.№ 70050/2014г. на Монтански районен съд досежно предявения иск по чл.26 ал.1 изр.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за продажба на недвижими имоти с н.а. № 159 от 28.06.2011г. поради заобикаляне на закона, в която част делото е върнато за ново разглеждане на районния съд и е потвърдено решение от 23.10.2014г. на М. в частта, с която е отхвърлен иска по чл.26 ал.2 изр.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на същия договор за продажба поради невъзможен предмет, както и в частта, с която е отхвърлено искането за отмяна на н.а. № 159 от 28.06.2011г.
Подадената от А. Г. А. касационна жалба е срещу постановения въззивен акт в частта, с която е обезсилено първоинстан-ионното решение. Основанието за допустимост, което сочи е чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси:
1. Когато дава различна от посочената от ищеца правна квалификация на иска, съдът произнася ли се по непредявен иск и следва ли в тази хипотеза да обезсили решението като недопустимо и да върне делото за ново разглеждане или следва да се произнесе по съществото на спора по дадената от него правилна правна квалификация? Позовава се на постановени по реда на чл.290 ГПК решения № 329 от 20.12.2011г. по гр.д. № 1789/2010г. на ІІІ г.о., № 45 от 20.04.2010г. по т.д. № 516/2009г. на ІІ т.о., № 428 от 19.10.2012г. по гр.д. № 358/2011г. на ІV г.о., № 51 от 7.04.2009г. по т.д. № 623/2008г. на ІІ т.о., № 439 от 23.07.2010г. по гр.д. № 476/2009г. на І. г.о. и № 364 от 11.02.2013г. по гр.д. № 155/2012г. на ІІІ г.о.,
2. Налице ли е изменение на иска, ако ищецът само уточнява правната квалификация, без да добавя нови факти или да изоставя вече посочени твърдения за такива? Позовава се на решение № 1 от 27.03.2012г. по гр.д. № 1106/2010г. на ІV г.о. и
3. Налице ли е изменение на иска по основание без наличие на изрично произнасяне от съда за такова с нарочно определение?, за който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 106 от 1.03.2011г. по гр.д.№ 1460/2009г. на ІV г.о.
Подадената от [фирма] [населено място] касационна жалба е срещу постановения въззивен акт в частта, с която е отхвърлен иска по чл.26 ал.2 изр.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на сключения договор за продажба поради невъзможен предмет. Позовава се на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроса : Нищожен ли е договор за прехвърляне на самостоятелен недвижим имот поради липса на предмет, ако към момента на сключването му имотите фактически не са съществували реално или е невъзможно точното им определяне в съответствие с установените в устройствения закон изисквания за самостоятелен обект? В тази хипотеза – следва ли съдът да обсъди приетите по делото доказателства с оглед изясняване предмета на иска и да се произнесе по съществото на спора? Според касатора този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решения № 158 от 8.04.2010г. по гр.д.№ 4017/2008г. на ІІ г.о., № 325 от 27.09.2012г. по гр.д.№ 1718/2000г. на І г.о. и № 1 от 31.01.2014г. по гр.д.№ 4495/2013г.
Срещу подадената от [фирма] [населено място] касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Жалбите са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта им до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В случая ищецът е подал на 31.01.2014г. искова молба с която е предявил два обективно съединени иска за прогласяване на нищожност на сключен между страните на 28.06.2011г. договор – поради заобикаляне на закона и невъзможен предмет.
С нарочна молба от 5.02.2014г. /преди да бъде връчена исковата молба на противната страна за отговор/, ищецът е поискал вместо „заобикаляне на закона”, основанието за нищожност по чл.26 ал.1 ЗЗД да се счита „противоречие със закона”. Ответната страна е изразила становище и по двете така посочени основания /„заобикаляне на закона” и „противоречие със закона”/. Съдът, в направения на 18.06.2014г. в съдебно заседание, доклад като правно основание за първия предявен иск, е посочил нормата на чл.26 ал.1 изр.1 ЗЗД /„противоречие със закона”/. Независимо от това – в постановения от него акт е разгледал в мотивите си и се произнесъл с диспозитив по иск с правно основание чл.26 ал.1 изр.2 ЗЗД /„заобикаляне на закона”/.
В. съд, като е посочил, че първата инстанция е била длъжна да разгледа предявения иск, така както е формулиран от ищеца и след като е констатирала неправилно произнасяне по иск с правно основание чл.26 ал.1 изр.2, вместо по чл.26 ал.1 изр.1 ЗЗД, е достигнал до извод, че е налице произнасяне по непредявен иск, поради което е обезсилил решението в тази част и е върнал делото за ново разглеждане.
Относно втория предявен иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД – за нищожност на сключения договор поради невъзможен предмет, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния за неоснователност. Преценил е, че обстоятелството, че в сключения договор са посочени различни площи на продадените имоти в сравнение с тези, които са вписани в по-късно изготвения план, не води до извод за липса на индивидуализация, при положение, че няма спор относно вида, предназначението, конструкцията и местоположението на същите. Посочил е, че невъзможен предмет означава липса на предмет към момента на сключване на договора, без възможност за определяемост.
По жалбата на А. Г. А.:
Следва да се допусне касационно обжалване по първия поставен от нея въпрос, доколкото е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, /отговаря на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК за общо основание за допустимост, разяснени в ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ и е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. Съгласно цитираните от касаторката решения /напр.№ 329 от 20.12.2011г. по гр.д. № 1789/2010г., 364 от 11.02.2013г. по гр.д. № 155/2012г. на ІІІ г.о./ произнасяне по непредявен иск е налице само когато в нарушение на диспозитивното начало съдът е разгледал иск, с който не е сезиран или е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала. Когато обаче, при непроменени фактически твърдения и петитум в исковата молба, въззивният съд счете, че следва да бъде дадена правна квалификация на иска, която е различна от дадената от първата инстанция /какъвто е настоящия случай/, той следва да разреши спора въз основа на даденото от него действително правно основание, като обсъди доводите на страните и изложи собствени мотиви относно основателността на претенцията /вж. решение № 45 от 20.04.2010г. по т.д. № 516/2009г. на ІІ т.о./ Решението, в което съдът е дал неправилна квалификация не е недопустимо, а неправилно, постановено в нарушение на материалния закон / вж. решение № 439 от 23.07.2010г. по гр.д. № 476/2009г. на І. г.о./
Вторият и третият поставени от касаторката въпроси, доколкото съдържат фактически твърдения, които подлежат на проверка и изискват конкретна преценка /дали в случая ищецът е добавил нови факти или е изоставил вече посочени твърдения за такива и дали съдът е следвало в тази хипотеза да постановява нарочно определение, с което да приема изменение на иска/, не отговарят на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК за общо основание за допустимост и по тях не следва да се допуска касационно обжалване.
По жалбата на [фирма] [населено място] :
Не следва да се допуска касационно обжалване по поставения въпрос, първо защото не отговаря на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК за общо основание за допустимост /тъй като съдържа твърдения, че към момента на сключване на процесния договор имотите фактически не са съществували реално или е невъзможно точното им определяне, които не отговарят на установеното по делото/ и второ, защото не е разрешен от въззивния съд в противоречи с установената практика. Съгласно същата /напр.решение № 158 от 8.04.2010г., на което касатора се позовава/ – липса на предмет е налице когато към момента на сключване на договора имотите фактически не са съществували реално или е невъзможно точното им определяне в съответствие с установените в устройствения закон изисквания за самостоятелен обект, т.е. когато не е налице годен за извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект. Незначителното разминаване в площите между посоченото в договора и в приетия по-късно план, само по себе си не може да е основание за липса на предмет. Освен това – конкретната преценка за обектите е фактическа, изисква извод за правилност на приетото от въззивния съд, в какъвто смисъл настоящата инстанция в това производство не може да произнася.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав на Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита че следва да допусне касационно обжалване на въззивния акт само в частта му, с която първоинстанционния акт е обезсилен и делото върнато за ново разглеждане, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 11.03.2015г. по в.гр.д. № 36 по описа за 2015г. на Окръжен съд Монтана.
УКАЗВА на касатора, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметка на ВКС сумата от 79лв. /седемдесет и девет/ лева – държавна такса за разглеждане на спора по същество и да представи вносната бележка в деловодството, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
С. внасяне на дължимата такса ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.