4
4
Решение по т. д. № 1162/09 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Решение по т. д. № 1162/09 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Р Е Ш Е Н И Е
№108
С., 13.10.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Д. П.
Т. К.
при участието на секретаря К. Атанасова
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 1162 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, гр. С. срещу въззивно решение № 601/03.08.2009 г. по гр. д. № 418/2008 г. на П. апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 127/20.02.2008 г. по гр. д. № 1140/2007 г. на Окръжен съд гр. П., с което е бил отхвърлен иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ против “В. И.” АД, гр. П..
С определение № 390/19.05.2010 г. е допуснато касационно разглеждане на делото поради наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, свързано с разрешаване на значими за изхода на делото въпроси, за допустимостта или недопустимостта за правоприлагане по аналогия при хипотеза на постановен съдебен акт по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ, с който по отношение на търговец е открито производство по несъстоятелност и е обявен в несъстоятелност, след което производството е прекратено, и последващо прилагане на правната възможност по чл. 735, ал. 2 ТЗ.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Жалбоподателят е изложил аргументи за недопустимост за прилагане по аналогия на текста на чл. 735, ал. 2 ТЗ при търговец, обявен в несъстоятелност на основание чл. 632 ТЗ и за отсъствие на възможност длъжникът да бъде заличен от Търговския регистър, след изтичане на едногодишния срок, регламентиран в ТЗ. Според него, цитираната правна уредба, относима към релевантния момент -11.01.2005 г., не предполагала разширително тълкуване и не следвало да се прилага по аналогия по отношение на заличаването на търговеца.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния пълномощник на жалбоподателя, като се претендира и присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба „В. И.” АД, гр. П. не взема становище по основателността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид оплакванията по жалбата и след проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
Жалбата е неоснователна.
В случая, за да отхвърли иска с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК, свързан с твърдения за вписване на несъществуващо обстоятелство, изразило се в заличаване на обявено в несъстоятелност търговско дружество ”В. – И.” АД, гр. П., П. апелативен съд е счел, че след като е налице законодателна непълнота по отношение на търговец, обявен в несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ, по отношение на който е било прекратено производството, тъй като е установено, че дружеството не разполага с налично имущество, от осребряването на което да се покрият направените разноски по несъстоятелността, по отношение на заличаването на този търговец следва да се правоприлага по аналогия в конкретната хипотеза, тъй като ставало дума за законодателен пропуск в съдържанието на нормата на чл. 632 ТЗ към релевантния за спора момент, преди изменението с ДВ, бр. 38/2006 г. на ТЗ.
Съдът е направил съпоставка с последвалата преуредба на отношенията и въвеждането на ал. 4 на чл. 632 ТЗ /ДВ, бр. 38/09.05.2006 г./ и е приел, че дори и при отсъствие на изрично правило за заличаване на търговеца при хипотезата на чл. 632 ТЗ е възможно, съобразно чл. 735, ал. 2 ТЗ, да бъде постановено заличаване на търговското дружество след изтичане на срока по чл. 744 ТЗ. Този извод е определил и крайните изводи на апелативния съд за това, че не е налице вписване на несъществуващо обстоятелство, нито поддържаната с исковата молба нищожност на вписването, поради противоречие с материалния закон.
Тези изводи са правилни. Вярно е, че прекратяването на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ за разлика от прекратяване на производството на основание чл. 735, ал. 1 ТЗ не е предхождано от процедура по раздел ІІ, Глава ХLVІІ на ТЗ. Това е така поради обстоятелството, че липсата на средства за развитието на производството по несъстоятелността имплицитно съдържа разбирането, че масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 614 ТЗ не може да бъде формирана. Разликата с хипотезата на чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ е, че при чл. 632, ал. 1 ТЗ /редакция към релевантния за спора момент преди изменението на ТЗ с ДВ, бр. 38/2006 г./ тази невъзможност е начална, а не последваща. Това не означава обаче,че само при прекратяване на производството, поради изчерпване на масата на несъстоятелността, като последица може да бъде допуснато заличаване на търговеца, а прекратяването, поради невъзможност тази маса да бъде формирана въобще – търговецът да остава незаличен от търговския регистър, независимо от периода, който е изтекъл след решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Подобно разбиране е нелогично и не може да бъде споделено. Вярно е , че към релевантния момент е съществувала законова празнота, тъй като самата разпоредба на чл. 632 ТЗ не предвижда заличаване на търговеца. Тъй като обаче разпоредбите на чл. 744 -745 ТЗ могат да бъдат приложени и към прекратяването по чл. 632, ал. 1ТЗ, няма пречка последицата по ал. 2 на чл. 735 ТЗ да бъде приложена към прекратеното на това основание производство по несъстоятелност. Като е постановил решение за заличаване на търговското дружество от регистъра, съдът е постановил валиден и законосъобразен съдебен акт и този правилен извод на решаващия съд е обосновал и отхвърлянето на иска по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА на въззивно решение № 601/ 03.08.2009 г. по гр. д. № 418/2008 г. на П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: