О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1081
Гр.С., 13.11.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4621 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. И. срещу решение на Окръжен съд Хасково №.255/11.06.15 по г.д.№.238/15 – с което е потвърдено решение на Районен съд Хасково №.698/10.11.14 по г.д. №.474/14 в частта му за отхвърляне на предявения от ищеца иск с правно основание чл.2 З. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление за разликата над 900лв. до 10000лв.
Ответната страна Прокуратурата на Република България не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице основания за присъждане на по-високо по размер обезщетение на основание чл.2 ал.1 т.2 З. за претърпените от ищеца неимуществени вреди предвид обвиняването му в извършване на престъпление по чл.242 ал.1 б.”д” пр.1 вр. с чл.20 ал.4 НК и последващото му оправдаване с влязла в сила присъда. Отразил е, че той е бил привлечен като обвиняем на 12.04.12 – а оправдателната му присъда е влязла в сила на 20.08.13г., и че мярката му за неотклонение е била „парична гаранция” в размер на 2000лв., впоследствие изменена на 4000лв. Посочил е, че Хасковският районен съд въз основа на гласните доказателства и оправдателната присъда е приел, че предявените искове са основателни – извод, до който достига и въззивният съд на база безспорно установената фактическа обстановка, която се възприема изцяло от него. Във връзка със спорния въпрос относно размера на дължимото обезщетение е отразил, че при преценката на претърпените неимуществени вреди първоинстанционният съд е изходил от интензитета и въздействието на наказателното преследване, личността на ищеца, продължителността на воденото дело, съпътстващото обстоятелство, че по отношение на него се развива друго дело за деяние по чл.234 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК – насрочено за разглеждане, за което няма данни за приключването му. Посочил е, че обжалваното решение намира за правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при напълно изяснена фактическа обстановка – възприета изцяло и от въззивната инстанция, и с правни изводи, които се споделят напълно – поради което и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като формулира следните въпроси: 1.”Следва ли въззивният съд да изложи мотиви, с които да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания?” /реш.№.42/5.03.14 по г.д.№.5488/13, ІV ГО на ВКС; реш. №.123/28.05.14 по г.д.№.7750/13, І ГО/; 2.”Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви в случаите, когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл.272 ГПК?” /ППВС 1/53, ППВС 7/65, ППВС 1/85, ТР 1/4.01.01, реш.№.42/5.03.14 по г.д.№.5488/13, ІV ГО на ВКС, реш.№.94/28.03.14 по г.д.№.2623/13, ІV ГО, реш.№.373/23.07.14 по г.д.№.3003/13, ІV ГО, реш.№.114/15.05.10 по г.д.№.4232/08, ІV ГО на ВКС/; 3.”При преценка на обстоятелствата, имащи значение за определяне на обезщетението на неимуществени вреди по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, следва ли съдът да посочи кои са тези обстоятелства и кое от тях по какъв начин се отразява на определения от него размер на обезщетението?” /реш.№.215/18.11.14 по г.д.№.1287/1, ІІІ ГО на ВКС, реш.№.191/24.11.14 по г.д.№.1836/14, ІІІ ГО на ВКС/.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по първия поставен въпрос. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число и цитираната, въззивният съд следва да даде свое собствено разрешение по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите към решението си. Мотивите на въззивното решение трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Обосновани са твърденията на касатора, че като не е изложил собствени фактически и правни изводи по всички въпроси на спора, вкл. като не е обсъдил релевирани възражения – в т.ч. и относно обсъждане във вреда на ищеца на незаявени от ответната страна обстоятелства, въззивният съд е дал разрешение на горепосочения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 5лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Окръжен съд Хасково №.255/11.06.15 по г.д.№.238/15.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 5лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ: