О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1086
гр.София, 30. 09. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 940/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 03.04.2009 год. с № 95 по в.гр.дело № 59/2009 год., с което е оставено в сила решение № 16 от 27.11.2008 год. по гр.-дело № 817/2008 год. на С. районен съд за признаване за установено на основание чл.67 ЗС по отношение на П. П. М. от гр. С., ул.”Б” № 31, ет.1, ап.2, че прехвърленото в негова полза на 12.09.1995 год. с н.акт за покупко-продажба № 54, т. ХV, дело № 4425/1995 год. от „А”ЕООД със седалище в гр. С. и представлявано от Д. К. право на строеж върху 143 кв.м., което включва правото да построи един апартамент № Б на терасовиден етаж със застроена площ от 114.14 кв.м., състоящ се от дневна с бокс, две спални, две бани с тоалетни, антре и две тераси, заедно с мазе № 10 с площ от 9.15 кв.м. и 28.86 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, е погасено по давност като неупражнено в продължение на 5 години в полза на собствениците на земята К. Д. К. от гр. С., ул.”Г” № 7* от гр. С., ул.”П” № 1, вх. В, ап.36; М. Н. С. от гр. С., кв.”Т” бл.57, вх. А, ет.15, ап.89 и Д. Д. В. със същия адрес.
Недоволен от въззивното решение е касаторът П. П. М. от гр. Г., представляван от адвокат С от АК С. З. , който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване понеже въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправен и процесуалноправен въпрос – решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото,, касаещ погасителната давност по чл.67 ЗС по отношение на купувача на право на строеж-прилага съдебна практика.
От ответниците по касация К. Д. К., В. К. К., М. Н. С. и Д. Д. В. , всички от гр. С., представлявани от адвокат П от АК- С. З. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение като спорът е решен по същество, както и че обжалваемия интерес не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, обосновал е противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено.
По изложените съображения касационно обжалване следва да се допусне, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 95, постановено на 03.04.2009 год. по в.гр.дело № 59/2009 год. по описа на С. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса в размер на 78/седемдесет и осем/лева, вносима в едноседмичен срок от получаване на съобщението от касатора П. П. М., след което
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на Първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: