О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1089
[населено място], 18.11.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1357 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 360 от 19.07.2010г. на С. окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 64/2010г., с което е отменено решение № 241 /26.10.2009г. по гр.д. № 302 /2008г. на С. районен съд и вместо това е уважен предявения от Г. Д. М. и С. Д. М. иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ като е признато за установено по отношение на [община], че към момента на образуване на ТКЗС в[населено място] искър през 1958г. Г. К. М., починал 1960г., е бил собственик по завещание и давност на земеделски имоти в землището на[населено място] искът, а именно: ливада с площ 0,500дка в м.”Г. л.” при съседи: А. Д., Г. З., М. М. и С. М. и нива от 3 дка в същата местност при съседи: С. М., М. М. и братя В., попадащи върху имоти №№ 5167, 5168 и 5169 по картата на землището на[населено място] искър, а съгласно скица-проект № Ф00465/29.11.2003г., представляващи имот с проектен № 5243 с площ 2,602 дка.
Жалбоподателят [община] счита решението за необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК като сочи, че е налице противоречиво разрешаване в практиката на въпроса за правния интерес от искова защита по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на земи, които попадат в хипотезата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Позовава се на четири решения – три на С. окръжен съд и едно на С. районен съд.
Ответниците по жалбата Г. Д. М. и С. Д. М. намират жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Ищците Г. и С. М. са част от наследниците на Г. К. М., починал през 1960г. Съгласно публично нотариално завещание от 1934г. същият е притежавал нива в местн. “Г. л.” от три декара и втора нива в същата местност от един декар с посочени съседи. През 1992г. е подадено заявление за възстановяване собствеността върху имотите и според приложено удостоверение от ОСЗ С. с решение по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ с протокол от 04.05.1995г. е признато право на възстановяване върху нива от 0,500 дка и нива от 3 дка в тази местност. Приложена е скица-проект № Ф00465 от 29.11.2003г. относно имот № 5243, според която той засяга имоти №№ 5167, 5168 и 5169. Няма данни чия собственост е проектния имот в м.”Г. л.”. Същият е с площ 2,602дка. Върху скицата е отразено “важи за съда”. Приложена е скица на имот в същата местност, собственост на наследници на А. М., от която е видно, че имот 5169 е ливада и представлява земя по чл. 19 ЗСПЗЗ.
При тези данни въззивният съд е приел, че ищците имат интерес от водене на иска, тъй като са заявили пред органа по земеделска реституция за възстановяване имотите на Г. М. и с оглед позицията на ответника, изразена по време на процеса, който е оспорвал именно правния интерес на ищците. /Правният интерес е бил оспорен в първото заседание по съображения, че имотът не е заявен за възстановяване, тъй като при предявяване на иска такива доказателства не са били представени/. При анализ на представените две скици и свидетелските показания съдът е счел, че има идентичност между притежавания от наследодателя по завещанието и претендиран от ищците имот с части от имоти №№ 5167, 5168 и с имот 5169. Поради това е уважил иска.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса за правния интерес от водене на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ досежно имот, който попада в хипотезата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Изтъква съображения, че в този случай не е налице спор относно правото на собственост към минал момент, какъвто е предмета на специалния иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ . Позовава се на три решения на С. окръжен съд и едно на С. районен съд. В Решение № 747 от 02.12.2008г. по гр.д. № 738/2008г. и Решение № 404 от 19.06.2009г. по гр.д. № 305/2009г. С. окръжен съд е приел, че не е налице спор за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ когато спорния имот попада върху земи по чл. 19 ЗСПЗЗ – временно стопанисвани от общината. Мотивирал се е със законовата разпоредба, която предвижда, че общината става собственик едва след влизане в сила плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници; следователно общината не може да се легитимира като собственик към момента на колективизацията. С другите две решения: Решение от 17.03.2010г. на С. окръжен съд по гр.д. № 1036/2009г. и Решение № 99 от 22.03.2010г. на С. районен съд по гр.д. № 306/2005г. са разгледани и приети за допустими искове по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ против общината в качеството й на временен стопанин на имоти по чл. 19 ЗСПЗЗ по съображения, че това е необходимо за да може да се възстанови собствеността в лицето на ищците.
Съобразно горните констатации е налице противоречиво разрешаване на посочения въпрос в практиката на съдилищата, което обуславя допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 360 от 19.07.2010г. на С. окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 64/2010г. по касационната жалба на [община].
УКАЗВА на жалбоподателя [община] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за платена държавна такса за касационно обжалване по сметка на ВКС в размер на 25/двадесет и пет/ лв. При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: