3
Решение по т.д.№ 856/2009 год. на ВКС-ТК, І т.о.
Р Е Ш Е Н И Е
№109
София, 01.10. 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
при участието на секретаря К. А., като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 856 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Г. – К. и С-ие“ срещу Решение № 10 от 10.06.2009 год. по гр.д.№ 335/2008 год. на Старозагорския окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на С. Г. – К. и С-ие“ срещу решението от 18.04.2008 год. по гр.д.№ 504/2006 год. на Радневския районен съд. С него първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от трима съдружници в гражданското дружество „П.“ гр.Стара Загора срещу останалите съдружници в същото гражданско дружество иск. Предмет на този иск е установяване незаконосъобразността на провеждането на 20.09.2005 год. т.нар.“второ общо събрание“ на съдружниците на „П.“ и нищожността на взетите решения за изключването им.
Първоинстанционният съд е счел исковете за основателни. Старозагорският окръжен съд е бил сезиран с въззивната жалба на съдружника-ответник С. Г. – К. и С-ие“. Счел е, че тя е неоснователна, поради което е потвърдил първоинстанционния акт.
Касационният контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК – произнасяне по въпроса за допустимостта на съдебния контрол по отношение на решенията на съдружниците в гражданското дружество.
Твърденията по касационната жалба са за недопустимост – чл.281 т.2 ГПК и неправилност – чл.281 т.3 ГПК на въззивния акт. Недопустимостта произтича от произнасянето по същество на недопустим иск. Неправилността на решението, дружеството-касатор свързва с противоречие с материалния закон.
Ответниците по касация Е. И. – П. Д.”, С. и С-ие”, „Н. – П. превози”АД, Е. М.”, Е. П. – Т.”, „Ч., Е. М.”, „А., Е. Т.”, Е. Т.”, Е. Д.”, Е. Ж.”, Е. Т. – Т.”, Е. Т. – С. Ж.”, Е. Ж. – П.” не изразяват становище.
Като взе предвид доводите по жалбата основание чл.290 ал.2 ГПК и извърши проверка по допустимостта и законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е основателна.
Основание за възникването на „П.” е сключването на 12.06.2003 год. в гр.Стара Загора договор по чл.357 ЗЗД за упражняване на съвместна дейност от 16 съдружници – еднолични търговци и търговски дружества.
Статутът на гражданско дружество по ЗЗД е определящ за начина на управление и редът за вземане на решения от съдружниците на „П. Ф.” – чл.360 ЗЗД. Съдебен контрол на тези решения законът не предвижда, било чрез отменителен, било чрез установителен иск. Такъв контрол не може да бъде предвиден и с договора по чл.357 ГПК.
Като са разгледали и са се произнесли по същество по недопустими искове, съдилищата са постановили недопустими решения, които следва да бъдат обезсилени и производството по тях – прекратено – чл.270 ал.3 предл.1 ГПК.
Няма направено от касатора искане за присъждане на разноски.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 10 от 10.06.2009 год. по гр.д.№ 335/2008 год. на Старозагорския окръжен съд и решението от 18.04.2008 год. по гр.д.№ 504/2006 год. на Радневския районен съд, като недопустими.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Е. И. Д., С. и С-ие” и „Н. – П. превози”АД искове за прогласяване незаконността на проведеното на 20.09.2005 год. в 10 ч. Общо събрание на съдружниците на „П. и обявяване на взетите от него решения за нищожни.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.