3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
гр. София, 13.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2805/2015 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод постъпила молба вх. № 10239 от 25.09.2015 г. от адв. Д. П., в качеството й на пълномощник на В. К. К. с искане за допълване на определение № 865 от 25.08.2015 г. по гр. дело № 2805/2015 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение в частта за разноските.
Ответникът по молбата [фирма], [населено място] чрез процесуалния представител П. К. в законоустановения срок е подал отговор, в който твърди, че молбата макар и допустима, е неоснователна.
Третото лице помагач на ответника по иска – Д. И. С. не е взело становище.
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателна по следните съображения:
С определение № 865 от 25.08.2015 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 16 от 13.02.2015 г. по гр.дело № 607/2014 г. на Апелативен съд – В.. Същевременно в отговора на касационната жалба адв. П. е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, като представя и пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 262947 от 22.04.2015 г., от който е видно, че същият е с предмет изготвяне на частна касационна жалба и отговор на касационна жалба срещу въззивно производство № 607/2014 г. на Апелативен съд В. и че помощта е оказана по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата предоставя възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 от посочения закон, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са две: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. В случая и двете предпоставки са налице – към отговора на касационната жалба е приложен договор № 262947 от 22.04.2015 г. /л. 56 от гр.дело № 2805/2015 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о./, от който е видно, че същият е с предмет изготвяне на частна касационна жалба и отговор на касационна жалба срещу въззивно производство № 607/2014 г. на Апелативен съд В. и че помощта е оказана по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата. Освен това насрещната страна е осъдена за разноски във въззивното производство, решението по което не е допуснато до касационно обжалване. Възражението на ответника по молбата, че искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като не било налице изискването на чл. 24, ал. 2 от Закона за адвокатурата не е доказано от ответника по настоящата молба, напротив от доказателствата /копия от трудова книжка и осигурителна книжка, приложени към ч. гр. дело № 2804/2015 г. на ВКС/ е видно, че адвокат П. има изискуемия по чл. 24, ал. 2 от Закона за адвокатурата юридически стаж за процесуално представителство пред ВКС. Предвид гореизложеното молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена, като се присъдят разноски, определени по реда на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на сумата 21900.87 лв. Възражението на ответника по молбата по чл. 248 ГПК за прекомерност е неоснователно, тъй като така определения размер на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е съобразен с минималния размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въпросът за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК възниква при възнаграждения, надхвърлящи минималния размер на адвокатските възнаграждения по цитираната наредба, какъвто не е разглеждания случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 865 от 25.08.2015 г. по гр. дело № 2805/2015 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение на основание чл. 248 ГПК, както следва:
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на адвокат Д. П. П. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 21900.87 лв., разноски за производството по чл. 288 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: