2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1102
гр.София, 27.10.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3930 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], [населено място], срещу решение от 24.02.2014 г., постановено по в. гр. д. № 698 по описа за 2013 г. на Шуменския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 726 от 26.09.2013 г. по гр. д. № 802 по описа за 2013 г. на Шуменския районен съд и производството по делото е прекратено.
Касаторът твърди, че решението на Шуменския окръжен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
Длъжни ли са организациите и лицата по чл.4, т.1-3 от ЗДФИ да инициират заповедни производства по реда на чл.417 и сл. от ГПК, или това е само тяхно право? Касаторът смята, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 52 от 29.04.2011 г. на І ТО на ТК по т. д. № 512 по описа за 2010 г. и има противоречива съдебна практика, която прилага.Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд по поставения въпрос.
Ответниците по жалбата И. М. и [фирма] не вземат становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът [община] е завел срещу И. М. и [фирма] осъдителен иск за сумата 100 000 лв. въз основа на акт за начет от 28.06.2011 г. За да обезсили първоинстанционното осъдително решение и да прекрати производството, въззивният съд е приел, че след като по акт за начет се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК във връзка с чл.417, т. 8 от ГПК/ чл.27, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗДФИ/ ощетените органи и лица са длъжни да използват този процесуален ред, а не общия исков ред, поради което осъдителните искове са недопустими. При тези мотиви отговорът на поставения от касатора въпрос е от значение дали решението на въззивния съд за обезсилване на първоинстанционното решение и за прекратяване на производството е правилно. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос противоречи на постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 52 от 29.04.2011 г. на І ТО на ТК по т. д. № 512 по описа за 2010 г., според което заповедното производство не е задължително, а има факултативен характер. Ето защо следва да се допусне касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд по повдигнатия от касатора въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.02.2014 г., постановено по в. гр. д. № 698 по описа за 2013 г. на Шуменския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на [община] да внесе по сметка на ВКС на Република България 2 000/две хиляди/ лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи вносния документ.
В противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството-прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: