О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1103
София, 12.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 434/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Д., чрез пълномощника й адв.Г. Л., против решение № 140 от 21.05.2009 г. по гр.д. № 1401/2009 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-Д отд, с което е отменено решението от 22.08.2008 г. по гр.д. № 29743/2007 г. на Софийски районен съд и е отхвърлен предявения от касатора срещу Н. читалище „Св. И. Р.” иск с правно основание чл. 213 ал. 2 КТ за сумата по 390 лв. месечно и период 06.11.2007 г.- 23.04.2009 г., и са присъдени разноски на ответника.
Ответникът не е изразил становище по допускане на касационното обжалване.
Жалбата е подадена в законния срок, от легитимирано лице, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение с оглед обжалваемия интерес.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като въпросът дали персоналния обхват на чл. 46 ал. 1 ЗМИ включва читалищата с оглед спецификата в правната им регламентация по ЗНЧ е разрешен противоречиво в решението на първата инстанция и в това на въззивната инстанция, както и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като няма съдебна практика и е необходимо тълкуване на посочената разпоредба от ВКС.
Поставеният материалноправен въпрос е от значение за изхода на делото. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК обаче не е налице, защото няма друго влязло в сила решение, в противоречие с което да е разрешен правния въпрос в обжалваното въззивно решение. Разрешението по въпроса с решението на първата инстанция по същия спор като съдебен акт, който не е влязъл в сила, не формира съдебна практика. В този смисъл е т.3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС. Следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като произнасянето на касационната инстанция по формулирания материалноправен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, предвид липсата на съдебна практика и необходимостта от тълкуване на разпоредбата на чл. 46 ал. 1 ЗМИ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 140 от 21.05.2009 г. по гр.д. № 1401/2009 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-Д отд.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: