О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1105
София, 02. 10. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 18 септември 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4865/08 по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 64 от 25.07.2008 г. по т.д. № 81/08 г. на С. окръжен съд е отменено решение № 40 б от 17.04.2007 г. по гр.д. № 157/06 г. на К. районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от О. с. на Т. гр. С. против М. И. П. инцидентен установителен иск и в тази част е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на ответницата, че ОС на ТПК- гр. С., регистриран с решение № 41 от 24.03.1993 г. по ф.д. № 247/ 93 г. на С. окръжен съд, е правоприемник на прекратилия дейността си през 1970 г. ОС на Т. С. З. В останалата част, с която е бил отхвърлен предявеният от ОС на Т. С. З. против М. И. П. иск за ревандикация на недвижими имоти, находящи се в четириетажната масивна производствена сграда, построена в УПИ * 3496 в кв. 145 по плана на гр. К., а именно офис № А-2 с площ 14.28 кв.м. и офис А-3 с площ от 14.28 кв.м., намиращи се на третия етаж от сградата, заедно с принадлежащите към всеки офис идеални части от правото на строеж върху терена и от общите части на сградата, първоинстанционното решение е оставено в сила.
Против въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС е подадена касационна жалба от ОС на Т. гр. С.. Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото-основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Представено е изложение, в което жалбоподателят ОС на Т. гр. С. чрез своя процесуален представител адв. Ат. С. мотивира допустимостта на касационното обжалване с наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос дали е допустимо да се придобие по давност недвижим имот- кооперативна собственост при действието на чл. 86 ЗС/ в редакцията до изм. ДВ бр. 1990 г./ и за приложението на чл. 2, ал.3 ЗОбС/ отм./, в противоречие с практиката на ВКС – решение № 773/10.11.1986 г. по гр.д. № 427/1986 г. ІI г.о., решение № 2183/12.01.1995 г. по гр.д. № 2699/1994 г. на IV г.о. и решение № № 1209/27.09.2001 г. по гр.д. № 2353/2000 г. на IV г.о. на ВКС.
Против въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният от ОС на Т. гр. С. инцидентен установителен иск, е подадена касационна жалба от ответницата М. И. П.. Изложени са доводи за неправилност на решението в тази част като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. В изложението по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът за правоприемството между ищеца и прекратилия дейността си през 1970 г. ОС на Т. е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 2110/2000 г. по гр.д. № 1114/2000 г. IV г. о., решение № 15/21.02.2001 г. по гр.д. № 906/2000 г. на IV г.о., решение № 787/16.04.2004 г. по гр.д. № 247/2002 г. на IV г.о, и Р № 647/2006 г. по гр.д. № 73/2003 г. на IV г.о., решение 1920 / 03.12.2004 г. по гр.д. № 819/03 г. на ІV г.о. досежно тълкуване на понятието” възстановена кооперация” по смисъла на § 27 от ДР на ЗК във вр. с §1 и § 1 от ЗК/ отм./, както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:
По касационната жалба от ОС на Т. С. З.
За да отхвърли предявения иск за ревандикация на процесните недвижими имоти въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху същите. След преценка на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до извод, че сградата на Б. комбинат – К. , в която се намират спорните офиси, е придобита възмездно през 1971 г. от Т. “Е”, включена е в баланса на тази кооперация и във всички счетоводни документи е третирана като нейна собственост.
Повдигнатите в касационната жалба материалноправни въпроси относно приложението на чл. 86 ЗС/ в редакция до изм. ДВ бр31/90 г./ по отношение на недвижими имоти – кооперативна собственост, както и по приложението на чл. 2, ал.3 ЗОбС / отм./ са неотносими към изхода на конкретния правен спор, който се свежда до това дали са налице предпоставките по § 27 ЗК във вр.с §1 ДР на ЗК за възстановяване на собствеността върху процесния имот в лицето на регистрирания през 1993 г. ОС на Т. гр. С. ищецът да е правоприемник на прекратилия дейността си през 1970 г. ОС на Т. , последният да е бил собственик на имота към момента на одържавяването или изземването му, към момента на влизане в сила на ЗК този имот да е държавна или общинска собственост. В този смисъл релевираните въпроси не обосновават допустимост на касационното обжалване, тъй като не удовлетворяват изискването на установения в чл. 280, ал.1 ГПК общ критерий – правните въпроси да са от значение за точното прилагане на закона по конкретно дело, а не по принцип.
По касационната жалба от М. И. П..
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – по тълкуването и прилагането на § 27 от ПЗР на ЗК липсва трайна съдебна практика, която да разкрие съдържанието и обхвата на нормата и да обезпечи точното прилагане на закона.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба от ОС на Т. гр. С. на решение № 64 от 25.07.2008 г. по т.д. № 81/08 г. на С. окръжен съд в частта по иска по чл. 108 ЗС.
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на М. И. П. на решение № 64 от 25.07.2008 г. по т.д. № 81/08 г. на С. окръжен съд в частта по заявения от ОС на Т. С. З. инцидентен установителен иск за установяване, че ищецът е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970 г. ОС на Т. гр. С..
УКАЗВА на М. И. П. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв.
След изпълнение на горните указания делото да се докладва за насрочване на председателя на І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: