2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1106
гр. София, 23.10. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 269 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СОУ „Г. А. К.” – [населено място] срещу решение № 215/01.11.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 439/2011 г. на Сливенския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 648/05.08.2011 г. по гр. дело № 3465/2011 г. на Сливенския районен съд, са уважени предявени от С. Й. С. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 108/29.03.2011 г. на директора на училището-касатор, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „старши възпитател” при училището-касатор и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 2 534.44 лв. – обезщетение за времето, през което е останал без работа – 4 месеца, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2011 г. до окончателното плащане на сумата, в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските и държавните такси по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба – ищецът С. Й. С. в отговора си излага становище и съображения, че обжалваното въззивно решение е правилно.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа наличие на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК се извежда материалноправният въпрос относно основанието за уволнение в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗНП и чл. 125, т. 1 от ППЗНП, съгласно които учителските и възпитателските длъжности не могат да се заемат от лица, които са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление (въпросът е уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 2, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
За да уважи предявените по делото искове, въззивният съд е приел, че в заповедта, с която е извършено процесното уволнение, е налице противоречие между посоченото в нея правно основание и текстовото й съдържание, както и че разгледано по същество, уволнението е незаконно, поради липса на факти, които могат да бъдат конкретно подведени под хипотезиса на визираната от работодателя правна норма. В тази връзка е изтъкнато, че от една страна, като правно основание в заповедта е посочено: „чл. 330, ал. 1, т. 1 от КТ”, от друга страна е изписано: „служителят е лишен с присъда от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен”, т.е. работодателят е имал предвид чл. 330, ал. 2, т. 1 от КТ; а освен това като причина за уволнението е посочено влязло в сила споразумение, с което на ищеца е наложено наказание за умишлено престъпление от една година и четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, както и че предвид чл. 125, т. 1 от ППЗНП и писмено становище на Министерството на образованието, ищецът не може вече да заема учителски и възпитателски длъжности. Въззивният съд е изложил подробни съображения и е приел, че в случая не е налице основание за прекратяване на трудовия договор, както по чл. 330, ал. 1 от КТ – задържане на работника за изпълнение на присъда, така и по чл. 330, ал. 2, т. 1 от КТ – лишаване на ищеца с присъда или по административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен. Изложени са и съображения, че в чл. 330 от КТ законодателят е посочил изрично и изчерпателно хипотезите на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, че те не могат да бъдат тълкувани разширително – извън вложения в тях смисъл, поради което вън от тях – на други основания работодателят не може да прекрати трудовия договор без предизвестие. Окръжният съд е приел и че е недопустимо работодателят да се позовава на подзаконови нормативни актове (в случая – ППЗНП) при прекратяване на трудовото правоотношение, предвид това, че материята е изцяло уредена на законово ниво – в КТ; изтъкнато е и че чл. 125, т. 1 от ППЗНП не визира основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а материалноправни предпоставки за заемане на длъжността.
Предвид така изложените мотиви от въззивния съд, посоченият от касатора материалноправен несъмнено представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. По този правен въпрос не е налице установена задължителна практика на ВКС – формирана по реда на чл. 290 – чл. 292 от ГПК, като създаването на такава практика би допринесло за точното тълкуване и прилагане от съдилищата на материалния закон (КТ) във визираните във въпроса случаи. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които този въпрос е спорен, според точния смисъл на тази разпоредба, респ. би допринесло и за развитието на правото.
С оглед на това, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по материалноправния въпрос относно основанието за уволнение в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗНП и чл. 125, т. 1 от ППЗНП, съгласно които учителските и възпитателските длъжности не могат да се заемат от лица, които са осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 75.70 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 215/01.11.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 439/2011 г. на Сливенския окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя СОУ „Г. А. К.” – гр. Ш. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 75.70 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на посочения едноседмичен срок, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.