3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
[населено място], 18.03.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1001 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 409 от 31.10.2013г. постановено от Старозагорски окръжен съд по гр.д. № 1265/2013г., с което е отменено решение на Старозагорски районен съд по гр.д. № 4200/2012г. и вместо това е признато за установено по отношение на [община], че недвижим имот, представляващ нива от 330 кв.м. в землището на [населено място], местн. „Ч. могила”, отделена от североизточната част на цялата нива от 3667 кв.м., попадаща сега в УПИ І-жилищно строителство, трафопост и хидрофор в кв. 455-б по регулационния план на града, а по одобрената карта попадащ в имот с идентификатор 68850.520.474, не е собственост на [община], а е собственост на И. А. И., починал 1980г.; осъдена е [община] да предаде на Д. И. А. владението върху описания имот.
Касационната жалба е подадена от [община]. Поддържа се, че решението е неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът формулира два правни въпроса, обусловили изхода на спора и решени в противоречие с влязло в сила решение на Пазарджишки окръжен съд.
Ответникът по жалбата Д. И. А. в писмения си отговор поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт / цената на иска за спорните 330 кв.м. е 11 014лв., определена въз основа на данъчна оценка на целия УПИ с площ 16 963 кв.м./ и е допустима.
Производството е по искове на Д. И. А. против [община]. П. на исковата молба, уточнен от ищеца с молба от 05.12.2012г. съдържа три искания: 1/ да бъде установено, че общината не е собственик на имота; 2/ да бъде установено, че имотът е собственост на наследодателя И. А. И., починал 1980г.; 3/ да бъде осъдена общината да предаде на ищеца, като един от наследниците, владението върху имота. Ищецът Д. А. установява, че е един от наследниците на И. А. И., починал 1980г., както и че наследодателят е притежавал съгласно нотариален акт за покупко-продажба от 1955г. нива от 330 кв.м. в местн. „Ч. могила”, представляваща имот пл. № 3580 по стар кадастрален план на Стара З.. Понастоящем съгласно регулационния план този имот попада в УПИ І-жилищно строителство, трафопост и хидрофор в кв. 455-б по плана на града, а по кадастралната карта попада в имот с идентификатор 68850.520.474, записан като собственост на [община]. За имота не е подавано заявление за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Приетата техническа експертиза установява, че по първоначалния кадастрален план от 1960г. имотът, описан в нотариалния акт, съставлява имот пл.№ 3580 и към разписния списък е записан на името на наследодателя. По регулационния план от 1988г. имотът попада в УПИ І-жилищно строителство, трафопост и хидрофор в кв. 455-б с площ 16 963 кв.м., като посочените при отреждането на имота мероприятия са изпълнени – построени са четири жилищни блока, трафопост и хидрофор. Конкретно в границите на бившия имот пл. № 3580 няма застрояване или друго мероприятие. Няма данни да е извършвано отчуждаване на имота. За целия УПИ І е съставен акт за частна общинска собственост на 10.09.2012г. – след завеждане на делото. Според вещото лице от площта на имот пл. №3580 може да се образува самостоятелен УПИ.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като е приел, че за имота не е проведена процедура по реституция било по реда на ЗСПЗЗ, било по реда на ЗВСОНИ и З..
Старозагорски окръжен съд е отменил решението и уважил исковете. Приел е, че правото на собственост на наследодателя е доказано с представения нотариален акт от 1955г., който не е оспорен от ответника. При липсата на данни имотът да е отчуждаван на някакво правно основание същият не е могъл да премине в собственост на държавата, респ. общината. Намерил е, че съставеният в хода на делото акт за частна общинска собственост няма правопораждащ характер и не удостоверява юридически факт, обуславящ възникване на право на собственост. Поради това е признал, че [община] не е собственик на имота, а негов собственик е наследодателя И. А. И. и е осъдил Общината да предаде на ищеца владението върху имота. В постановения диспозитив липсва конкретизация къде точно в границите на съществуващия УПИ І-жилищно строителство, трафопост и хидрофор се намира имотът, върху който следва да бъде предадено владението.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд намира следното:
Повдигнатите от касатора правни въпроси са: 1/ несъставянето или късното съставяне на акт за общинска собственост води ли до изгубване правото на собственост, придобито на основание § 42 ПЗР З.; 2/ отреждането на имота за жилищно строителство още по регулационния план от 1988г. явява ли се основание за преминаване на правото на собственост в полза на държавата, а впоследствие и на общината по силата на горепосочения § 42. Видно, че в мотивите на Старозагорски окръжен съд не е обсъждано придобиването на собствеността на основание § 42 ПЗР З., нито е взето отношение по преминаването на правото на собственост по силата на отреждането по плана. Следователно тези въпроси не са намерили разрешение в обжалвания акт и не са обусловили крайните изводи на съда както изисква чл. 280, ал.1 ГПК.
Същевременно настоящият състав счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване служебно за проверка допустимостта на решението /виж за тази възможност разясненията в Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.1./ с оглед допустимостта на всеки един от съединените искове и редовността на исковата молба, в която липсва индивидуализация на спорната реална част от урегулиран поземлен имот.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 409 от 31.10.2013г. постановено от Старозагорски окръжен съд по гр.д. № 1265/2013г. по касационната жалба на [община].
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 110 лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: