Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
София, 18.06.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря А. Рибарска, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2076 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.307 ал.2 вр. с чл. 304 ГПК.
Образувано е по молба на Б. Н. Т. за отмяна на решение №311/31.05.2012 г. по гр.д.№146/2012 г. на Пернишкия районен съд, 2 гр.състав.
В молбата за отмяна се релевира основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, но в с.з. се уточнява,че то е погрешно посочено и се поддържа основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК.Молителката твърди, че с атакуваното решение съпругът й И. Т. е осъден да заплати на ответника по молбата доставена и потребена , но незаплатена топлинна енергия и гореща вода за битово водоснабдяване.Имотът за който е направена доставката е съпружеска имуществена общност на двамата и поради това решението има сила и по отношение и на нея.Тя не е била конституирана като страна по делото, въпреки че участието й е било задължително. Моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане.
Ответникът по молбата за отмяна „Т. П.”-АД чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. оспорва молбата за отмяна.Изразява становище,че отговорността за задължения, поети за задоволяване нужди на семейството е солидарна и кредиторът може да ги претендира от всеки от солидарните длъжници изцяло.
Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в установения от закона тримесечен срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК от узнаване на решението.Същата е заведена с вх.№35074/04.12.2012 г., а атакуваното решение е влязло в сила на 10.10.2012 г., когато е потвърдено с окончателно решение № 309/10.10. 2012 г. по гр.д.№679/2012 г. на Пернишкия окръжен съд.Поради това тя е процесуално допустима.
По делото настоящият състав на ВКС-трето г.о. констатира следното:
В чл.303 ал.1 т.5 ГПК се съдържат три хипотези на нарушени процесуални правила, при които може да се направи извод, че е налице основание за отмяна: 1/ възможността на страната по един гражданскоправен спор да участва по делото; 2/ възможността страната да участва в процеса с надлежен представител или 3/ възможността, в рамките на провежданите открити съдебни заседания, страната да се яви лично или чрез повереника си. При направените твърдения от молителката молбата за отмяна следва да се разгледа с оглед първата хипотеза.
С решението,чиято отмяна се иска, Пернишкият районен съд е уважил предявения от ответника по молбата иск по чл.415 ГПК,като е признал за установено,че И. С. Т. му дължи сумите 590 лв. представляваща стойността на доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия до топлофициран недвижим имот ,за периода 09.02.2007 г.-30.04.2009 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение; за разликата до 1347, 86 лв. за периода 01.10.2003 г.-08.02.2007 г. искът е отхвърлен поради изтекла погасителна давност, а за разликата до пълния претендиран размер от 1652,42 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.Присъдено е обезщетение за забава в размер на 112,33 лв.
С отговора на исковата молба пред районния съд ответникът И. Т. не е направил искане за конституирането в процеса на основание чл.219 ал.1 ГПК на молителката, която е негова съпруга и тъй като искът не е бил насочен срещу нея , в производството по посочените по-горе дела тя не е взела участие. Съгласно чл. 304 ГПК, представляващ основанието на подадената молба за отмяна, с оглед изложените в нея обстоятелства, отмяна може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото. Разпоредбата препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК, като по този начин отмяната се свързва с необходимото другарство. Не е налице такова другарство по иск, предявен срещу един от съпрузите за задължение за доставена топлинна енергия за битови нужди на обект, представляващ съпружеска имуществена общност, ползван и от двамата. Съгласно чл.32 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване нужди на семейството. При солидарна отговорност съгласно чл.122 ал.1 ЗЗД кредиторът има възможността да насочи иска си и само срещу един от длъжниците, както е сторил в случая. Съпрузите не биха били необходими другари във водения процес, а само обикновени. Формираната сила на пресъдено нещо по предявения иск не разпростира действието си спрямо невзелия участие в процеса обикновен другар. Създадена е непротиворечива съдебна практика в този смисъл: решение №455/01.11.2012 г. по гр.д.№928/2012 г.,ІV г.о., решение №559/12.12.2012 г. по гр.д.№1224/2012 г., ІV г.о., решение № 562/27.12.2012 г. по гр.д.№1201/2012 г., ІV г.о., решение №409/31.01.2013 г. по гр.д.№1179/2012 г.,ІІІ г.о. и др.Атакуваното решение няма сила спрямо молителката, тъй като тя не е била страна по делото . Поради това и на основание чл.304 ГПК молбата й за отмяна е допустима, но не е основателна.
Поради изложеното настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна по чл. 304 вр. с чл. 303 ал.1 т.5 ГПК на Б. Н. Т. срещу решение №311/31.05. 2012 г. по гр.д.№146/2012 г. на Пернишкия районен съд, 2 гр.състав
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: